Сидни Шелдън, Тили Багшоу
Ангел на мрака (10)

10.

Дани Макгуайър се вторачи продължително в Мат Дейли. Или по-точно, вторачи се в празното пространство. Обнадежденото симпатично лице на Мат просто случайно бе пред очите му.

Разбира се, Дани знаеше за убийството на Дидие Анжу. Като всички останали във Франция и той бе чул за него по телевизията и бе прочел новините във вестниците. Всички, от „Монд“ до „Фигаро“, бяха публикували истории за бурното романтично минало на Анжу и размишляваха усърдно кой ли съпруг рогоносец или излъган кредитор е поръчал убийството на дъртия мръсник. Но не бяха написали почти нищо за последната съпруга на звездата, с изключение на това, че е рускиня, завърнала се в родната си страна след убийството. Дани никога не бе чул абсолютно нищо за изнасилване и го сподели с Мат Дейли.

— Никога не е подадено официално оплакване — съгласи се Мат. — Но в блоговете се носят слухове, че госпожа Анжу била изнасилена от убиеца, а типът, който се озовал първи на местопрестъплението, намерил нея и съпруга й завързани един за друг. Проблемът е, че вдовицата отново не е наоколо, за да бъде разпитана. Изчезнала е.

— Все пак се е върнала у дома в Русия. Не е изчезнала като останалите.

Мат сви рамене.

— Така твърдят вестниците. Но кой знае каква е истината? Полицията там е толкова корумпирана, че в сравнение с нея кметството в Чикаго прилича на Корпуса на мира.

Дани се засмя. Но смехът му бе мрачен и изпълнен с лоши предчувствия. Ако убиецът на Андрю Джейкс наистина бе все още навън и повтаряше кошмарните си престъпления, тогава убийствата на още двама невинни мъже лежаха на съвестта на Дани Макгуайър. Ами вдовиците? Красивите млади жени, удобно изчезнали само седмици след убийствата? Ако и те бяха мъртви, значи по ръцете му имаше още повече кръв. Този тип, това животно сигурно ставаше по-самоуверено след всеки удар. Дани не можеше просто да седи спокойно и да не прави нищо, да го остави да нападне отново. От друга страна, това, което бе казал на Мат Дейли, бе вярно. Спираше го не само нежеланието да отваря стари рани и да разстройва Селин. Ако местната полиция не поискаше помощта на Интерпол, ръцете му официално бяха завързани.

— Не можем да сме сигурни, че е същият човек — каза той на Мат Дейли. — Не знам за сър Пиърс Хенли, но Дидие Анжу имаше доста врагове, които искаха смъртта му.

— Съгласен съм, че не можем да сме сигурни — развълнувано отвърна Мат. — Затова трябва да отворим случая. Или да започнем нов и да разгледаме трите убийства заедно. Има адски много неща, които не знаем. Но съм абсолютно убеден, че става дума за същия жесток откаченяк. Някак чувствам, че се приближаваме към него.

„Вече ме използва. Приема, че ще участвам“, помисли си Дани.

— Ще звънна в Скотланд Ярд и в местната френска полиция и ще видя какво мога да открия. Но не обещавам нищо.

Ако Мат бе разочарован, скри го доста добре.

— Разбирам — кимна той. — Знам, че вероятно ще ти прозвучи странно, като се има предвид, че баща ми е изоставил мен и сестра ми, но искам убиецът да получи справедливост. Реших, че ако разполагаш с тази информация, вероятно би могъл да помогнеш.

— Какво ще правиш сега? — попита Дани. — В Щатите ли се връщаш?

Мат го зяпна изумено.

— Да се върна в Щатите? Не, разбира се. Защо да го правя? Както вече ти казах, убеден съм, че убиецът е тук, във Франция. В шест часа довечера отлитам за Ница. Към десет трябва да пристигна в Сен Тропе.

— Внимавай — предупреди го Дани. — Ако мафията е замесена в убийството на Дидие Анжу, може да се изложиш на опасност.

— Не вярваш наистина, че е мафиотски удар, нали? Стига де. Това е просто ленива детективска работа, пътят на най-малкото съпротивление.

— Не знам — сви рамене Дани. — В този момент не знам нищо определено, нито пък ти, Дейли. Клюките не са достатъчни за отваряне на стар случай. А дори да си прав и трите убийства да са свързани…

— А те са. Сам виждаш, че са.

— Местната френска полиция не се отнася мило с аутсайдери, които се бъркат в следствията им. Особено ако са американци.

Мат вдигна ръце с невинно изражение.

— Не се тревожи за мен — ухили се той. — Ще ги очаровам.

 

 

По-късно следобед, в чакалнята на летището в Лион, Мат Дейли изпробва своя чар върху жена си.

— Ще остана още една седмица, скъпа, най-много десет дни. Ще ти донеса някои хубавини от „Шанел“. Какво ще кажеш?

— Не искам хубавини! — изрева Ракел. — Искам нашия дял от парите! Не осъзнаваш ли, че всеки ден, в който те няма, шибаните благотворителни организации харчат нашите пари? Не мога да се боря сама, Мат, и не мога да се боря без пари. Във вторник имаме среща с адвокатите в Бевърли Хилс. Очаквам да си там.

— Но, скъпа, убийството на Анжу…

— Няма да плати сметките ни — рязко го прекъсна Ракел. — Говоря сериозно, Мат. Или се прибери преди вторник, или изобщо не си прави труда да се прибираш.

 

 

В другия край на града, в дома си със Селин, Дани Макгуайър лежеше проснат на леглото, потънал в блаженство след секса.

— Как мина днес? — попита го жена му. — Срещата с американеца? Преследвачът ти? Какво искаше от теб?

— Хм? А, нищо — изсумтя Дани, като се протегна и погали гърдата й. — Той е някакъв тип от телевизията, който прави документален филм за полицията в Ел Ей. Не е важно.

За първи път Дани излъга жена си. Чувството за вина накара стомаха му да се свие.

През нощта, докато Селин Макгуайър спеше дълбоко, Дани лежеше буден и мислеше за прекрасното лице на Анджела Джейкс.