Трюгве Гюлбрансен
Отвъд пеят горите (5)

5

Минаха години, без да има някакво нашествие на мечки и селото в равнината.

Наистина, от време на време изчезваше по някоя овца през лятото или бяха откривани следи от мечка, но подобно нещо се случваше рядко през изминалите години.

Но с течение на времето хората от север все повече и повече преминаваха с натоварените си каруци през селото в равнината, пътувайки на юг, и местните научаваха по нещо за живота и хората в Бьорндал. В селото в равнината се научиха да различават отдалеч конете и хората от там.

Щом зърнеха дорести коне, знаеха, че са от Хамарбьо, а черните бясно препускащи коне, които местните гледаха със зяпнал поглед, със сигурност бяха на Стария Бьорндал.

Трябва да се отбележи, че имението на Стария Бьорндал ставаше все по-силно.

Това вгорчаваше живота на мнозина.

Завистта винаги съществува и процъфтява в човешките души.

 

 

Все по-често можеха да се видят тези дяволски черни коне. Натоварени, те прекосяваха селата в силен тръс, пътувайки между севера и юга, далеч, чак до града, и тогава минаваха дни, преди да се върнат у дома.

Караха едни товари и се връщаха с други, което човъркаше любопитството на селяните.

Разпитваха ратаите, но не научаваха нищо съществено и злобно подхвърляха колко дяволски предприемчиви и алчни са тези северняци.

Двамата младежи, които преди време бяха идвали в Бьо, за да вземат трупа на Стария Бьорндал, бяха наследили имението и го управляваха умело.

И двамата бяха отговорни и дейни младежи, въпреки младостта си.

Туре, по-големият, бе по-предпазлив и по-решителен, а Даг беше по-красив и със светла кожа.

Туре бе висок и развит физически. От пръв поглед впечатляваше с необикновено здравото си и излъчващо сила телосложение. С мургавата си кожа и кестеняви коси, с твърдия си и проницателен поглед, той приличаше много на баща си, както твърдяха по-възрастните.

По-младият, Даг, беше по-деликатно сложен, но това не пречеше да излъчва едновременно здраве и сила. Имаше добре развити крайници и ясносини очи, които светеха под русите му коси. Никога, казваха старците, не се бе раждало в този дом толкова хубаво момче, което според тях имаше поразително сходни черти със своя дядо.

Хората в селото говореха не без основание, че синовете на Стария Бьорндал едва ли щяха да се справят с управлението на имението, че и да го разширят и обогатят още, ако Йорн от Хамарбьо не ги беше напътствал с мъдрите си съвети, ако не беше ги подкрепял през няколкото усилни години, които им бяха необходими, за да се научат сами да управляват.

От незапомнени времена Бьорндал имаха обичай да търгуват с редки кожи, които откарваха на каруците си и продаваха в големия град с добра печалба. По-евтините неща, добивани от горите или в имението, бяха продавани в околността, като тази търговия не носеше кой знае какъв доход.

Сделките в града се извършваха с посредничеството на голямата търговска къща на братята Холдер. Те работеха с чужбина и можеха да предложат добри цени за качествените стоки. Двамата младежи продължиха традицията на семейството си да търгува с фирмата на Холдер, която им плащаше добре и винаги в уговорения срок.

Тази практика продължи няколко години, докато един ден братята Бьорндал не получиха предложение търговска къща Холдер да купува цялото производство на имението им. Договориха се и братята започнаха да изпращат всичко, което произвеждаха, в града и да си доставят от там онова, от което селото и имението се нуждаеха.

Авторитетна търговска къща като Холдер беше по онова време голяма подкрепа за хора, които се занимаваха със селскостопанска дейност и живееха на село. Тя купуваше на твърди цени и плащаше в брой и често, според нуждите на клиентите си, правеше насрещни поръчки за значителни суми.

За един сравнително къс период братята Бьорндал неусетно се сдобиха с едно значително количество злато.

Един ден, когато Туре Бьорндал отиваше с файтон в града, едно от колелата й се счупи точно когато минаваше през имението Истад, разположено южно от селото в равнината.

Хората от имението му се притекоха на помощ с необходимите за поправката инструменти, което стана повод да завържат разговор. При следващите му пътувания запознанството постепенно прерасна в приятелство и така Туре свикна да се отбива редовно в Истад. Той не остана безразличен към красотата на една от дъщерите на стопанина и когато настъпи зимата, поиска ръката й.

Сватбата беше в Истад и според традицията продължи няколко дни.

След известно време старите родители на невестата отидоха на север, за да видят дъщеря си и когато се върнаха, разказаха на роднини и съседи, че тя живее в охолство. Техните думи потвърдиха слуховете, които се носеха за забогатяването на Бьорндал.

Скоро след това обитателите на Бьорндал се сближиха още повече с тези от селото в равнината: този път девойка от север се омъжи за собственика на едно стопанство в селото в равнината, наречено Бьоле. На венчавката не присъства никой от Бьорндал, защото се случи през зимата, когато сестрата на младоженката чакаше дете и не беше удобно да пътува.

Сватбата направиха на Коледа и след това имаше голямо тържество. И Даг беше поканен да отиде от Бьорндал в Бьоле, защото младоженката искаше на празненството в нейна чест да присъства и някой от роднините й от север.

Това беше първият път, когато някой от Бьорндал получаваше покана да гостува в някое от стопанствата в селото в равнината, но Даг изобщо не можеше да предположи колко много ще съжалява за това, че е отишъл…