Трюгве Гюлбрансен
Отвъд пеят горите (26)

26

Сутринта започна с питие на гладно сърце, а след това всички се завиха в кожуси и се настаниха в шейните, с които още по тъмно потеглиха към църквата.

В храма господарите от Боргланд обърнаха изненадани погледи, когато майорът и Аделхайд влязоха с хората от Бьорндал и госпожица Крюсе. Лицето на Елизабет стана бяло като платно, когато забеляза Аделхайд до Младия Даг. Какво означаваше това?

На излизане от църквата майорът и госпожицата отидоха да се поздравят със старите си приятели от Боргланд и да си поговорят, но бяха посрещнати много хладно. Аделхайд забеляза, че хората от Боргланд и Бьорндал се престориха, че не се виждат едни други.

 

 

Като се прибраха от църквата, масата беше сложена във вътрешната стая.

С прекрасна Бъдни вечер и ходене до църквата в зори започнаха коледните празници. Това прерасна в една щастлива Коледа, която започна на трапезата във вътрешната стая след посещението на храма. Навън беше още полутъмно, но на масата имаше много свещници. Такава весела сутрин майорът не беше имал никога в живота си, а той бе натрупал опит в забавленията, когато се бе установил в града. Преди да дойде, беше предполагал, че има добри познания за храната и напитките, но след като бе дошъл тук, в Бьорндал, беше разбрал, че не е било така. Тук бе гощаван още от заранта, преди още да си е отворил очите. Сред звука на звънците бе имал чудесна разходка до църквата. Много хора бе срещал в Норвегия и по света, но на такова изобилие, с каквото го посрещна Стария Даг, не се бе натъквал този чревоугодник.

В какви ли не схватки беше влизал майорът, както с оръжие, така и с чаша в ръка, но схватката във вътрешната стая беше дори и неговите възможности. Яде така, че все повече трябваше да се разкопчава, а Стария Даг вдигаше тост след тост и на майора му ставаше все по-трудно да се справи. И точно тогава Даг заяви, че се оттегля, защото възнамерява да си полегне и покани и останалите да го направят, ако желаят. Госпожица Крюсе щеше да ги събуди, когато отново щяха да бъдат способни да поглъщат още храна.

Хванати под ръка, майорът и капитанът се изкачиха, олюлявайки се, нагоре по стълбището. Стария Даг отиде направо в спалнята си. Държеше се стабилно на краката си, с изправени рамене, но се беше поизморил. Може би не беше спал добре през нощта? Младия Даг бе умерен в пиенето и с Аделхайд бяха останали на първата си чаша. Двамата нищо не казаха, но вероятно и те бяха уморени след пътуването до църквата.

 

 

Прекарваха дните весело и приятно, но Аделхайд Баре ги броеше и горчиво си мислеше, че скоро ще трябва да си тръгнат. Младия Даг, щом усетеше, че сърцето му започва да бие по-силно от обикновено, слагаше ските си и се плъзваше бързо, за да потърси спокойствие в тишината на горите или по високите върхове. Разстоянието между него и Аделхайд сякаш се увеличаваше всеки ден. Двамата почти не намираха за какво да си говорят и тяхното притеснение се виждаше.

Госпожица Аделхайд ставаше все по-тъжна, защото дните минаваха, а в положението й не настъпваше никаква промяна. Можеше ли някаква външна сила да подейства, за да спаси бъдещето на Аделхайд Баре? То изглеждаше вече отчайващо.

В Бьорндал пристигна с файтон един мъж. Идваше от Боргланд и поиска да говори със Стария Даг. Госпожица Крюсе му съобщи това тихо и той отиде в преддверието. Човекът беше изпратен, за да донесе на господарите в Бьорндал покана за бала, който се устройваше в Боргланд по случай празниците. Пратеникът добави, че те са желани гости и ще бъдат сърдечно посрещнати. Но ако за другите има някаква пречка, в Боргланд се надяват, че на бала ще отидат поне госпожица Баре и младият господар, защото празникът се устройваше преди всичко заради младите.

Стария Даг се изненада от тази проява на добросъседство от страна на Фон Гал и пожела да чуе още веднъж поканата. Той познаваше много добре хората и не се поддаваше на техните манипулации. Понеже не желаеше пратеникът да забележи учудването му и после да го коментира, той се извърна с гръб към него и направи няколко крачки към огнището, за да размисли. После се обърна към госта и му каза със спокоен и безличен тон, че ще изпрати отговора си на другия ден, когато евентуално ще съобщи и имената на онези, които ще се отзоват на поканата. Засега изпраща своите благодарности.

Придружен от Стине, пратеникът на Фон Гал си отиде, а Стария Даг седна пред огъня и се замисли върху това събитие. На младини нямаше да му е нужен цял ден, за да вземе решение и да изпрати отговор в Боргланд. Просто щеше веднага да изрече едно рязко „не“. Но оттогава се промениха много неща и освен това присъствието на гостите в неговия дом го задължаваше да се съобрази първо с тях. Майор Баре и неговата дъщеря имаха право да приемат поканата за бала и ако пожелаеха да бъдат придружени, невъзможно беше да им се откаже.

И други, по-важни мисли го занимаваха. Често свъсен и мълчалив, той знаеше за другите винаги много повече, отколкото можеше да се допусне. От своя адвокат, който правеше заверките на договорите му за аренди, заеми и ипотеки, бе научил, че в Боргланд вече са се появили парични затруднения. Фон Гал беше пристъпил към продажба на дяловете си в някои земеделски ферми в района и беше много възможно Даг да бе придобил, без да знае още, дялове от земите, които бяха принадлежали на Боргланд.

Има нещо съмнително в тази покана — мислеше старецът. И под свитите вежди погледът му прие същата подозрителна острота, с която на младини дебнеше през горските гъсталаци някоя лисица, мечка или рис.

Умееше отлично да предусеща и осуетява човешките хитрини. Мнозина бяха идвали при него под разни измислени предлози, но той винаги безпогрешно беше разкривал техните измами или тайни намерения.

Какво ли се криеше зад тази покана от страна на Боргланд?

Той се изправи и се разходи из стаята. Здравите мускули на все още силните му прасци изпъваха чорапите. Сребърните токи на обувките му проблясваха при всяка крачка. Широките му рамене се очертаваха ясно под добре скроената дреха, която прилепваше плътно и подчертаваше все още хубавото му телосложение. На гърдите и изпод ръкавите около китките на ръцете му се диплеха волани от бяла батиста, които засилваха още повече неговата мургавост. Сребристите му коси се виеха в непокорни къдри. Въпреки че се бе леко попрегърбил от годините, общо взето беше запазил силата си и някогашната гъвкавост.

Природата на човека е дива и е трудно да се подчини, както не е лесно да се опитоми див звяр. От тридесет години Даг се стремеше да се научи да се владее и да стане по-съвършен. През коледните празници присъствието на Аделхайд в Бьорндал му напомни едновременно чистата душа на Дортея и силната и неподатлива природа на Терезе. Достатъчно беше да я чуе как свири на пианото, за да се събудят у него ярките спомени и да разбере какъв беше неговият грях и неговият дълг към онези, които нямаше да се върнат вече.

Ето че сега поканата от Боргланд рязко измени посоката на неговите мисли и намерения. Някогашното лошо чувство към обитателите на селото в равнината се пробуди и упоритата му мисъл започна да дълбае назад във времето. Непреодолимият устрем на първобитния род, чиято кръв течеше във вените му, отнесе резултата от многогодишните усилия, които бе правил над себе си, заличи кротките образи, които Коледните празници бяха възкресили. Дългата върволица от предишни сурови господари на горите отново застана зад него. Войнствените предци го тласкаха и настройваха срещу онези вековни противници от селото в равнината, онези агресори, на които планинците бяха неизменна жертва от много поколения. Отдавна Боргланд беше крепост на неговите врагове. Даг си спомни за единствения път, когато влезе в двора на тази крепост, за да търси сина си, и за леденото презрително високомерие, с което бе посрещнат от фон Гал.

По примера на дедите си, чиито нрави се проявяваха много ярко у него, Даг не изпускаше от очи своя прицел: да си отмъсти за всяка неправда, на удара да отговори с удар. На свой ред, най-после, той щеше да може да действа…

Но тази покана от Боргланд майора и неговата дъщеря ли засягаше, или него и неговия син? Всичко му стана ясно, когато си спомни думите на пратеника: „Надяват се, че поне госпожица Баре и младият господар ще дойдат…“ В църквата той много ясно забеляза как се измени лицето на Елизабет фон Гал, когато видя Аделхайд Баре и Даг заедно. И ето че сега канеха най-вече тях двамата да отидат на увеселението в Боргланд…

В стоманените очи на Стария Даг светна пламък. Пак бе открил в горския гъсталак спотаилия се рис — този лукав и хищен звяр, който бе нанесъл вече веднъж смъртен удар върху едно от най-близките му същества. Отново ли се готвеше да нападне?

В миналото той бе имал работа с благородници и те, за да постигнат своята цел, бяха едва благоволявали да се отнасят с него снизходително и да му отправят няколко любезни думи. Но сега той нямаше какво да се церемони с тяхната снизходителност. Неговите корени слизаха много по-дълбоко в древната земя на Норвегия, отколкото техните. Неговият род водеше своето начало отпреди поне пет века.

Наведен напред над огъня, Даг изглеждаше огромен, защото играта на пламъците странно разширяваше неговите плещи. Мислите му постепенно се проясняваха.

Така значи, каза си той, полковник Фон Гал отдавна продава земи, много по-отдавна може би, отколкото той знаеше. И сега разбираше много добре какво значи тази покана към младите.

Даг стана. Изглеждаше спокоен, но някакъв смесен израз на радостно презрение светеше в погледа му. В старата зала Баре и Клинге разговаряха с кана бира пред себе си. Седнала до прозореца, Аделхайд четеше.

Даг седна при тях, отпи глътка бира и се обърна към девойката:

— Имате ли желание да танцувате, госпожице Баре?

Аделхайд се обърна и го изгледа. Какво искаше да каже? Да не би да имаше намерение да устрои бал в Бьорндал? Тя щеше да бъде много щастлива, ако й се удадеше възможност да се покаже в деколтираната си рокля пред своя любим. Тази мисъл я накара да отговори, че ще бъде очарована от една танцова вечер.

— Да, поканени сме на бал — рече той и после се обърна към майора. — Стар съм и затова предпочитам да си стоя вкъщи.

Майорът се намръщи. Беше решил да почива през празниците и ето че се задаваше опасност да го накарат да стане кавалер на дамите и да остави чашата с великолепен коняк заради някакви отвратителни коктейли.

— Ще остана, за да не бъдете сам — рече майорът на Стария Даг. — Ще ме накарат да изляза от тук само насила.

По погледа на Стария Даг пролича, че остана доволен от този отговор. Капитанът също заяви, че на един бал няма място за недъгав старец като него, окуцял от подагра, и затова и той ще остане.

— Тогава ще трябва да вземете Даг за кавалер — рече Стария Даг на Аделхайд, докато я наблюдаваше косо през рамо.

— Но къде ще е този бал? — попита тя, с лице към прозореца.

— В Боргланд — отвърна сухо Стария Даг.