Трюгве Гюлбрансен
Отвъд пеят горите (15)

15

По света ставаха промени, но в Бьорндал всичко си течеше постарому. Даг ходеше все по-рядко в гората и по-често в града и на други места. Имаше много пари, за които да се грижи, както и за имотите и другите си активи. А той беше проницателен в управлението на парите. Вкъщи всичко беше контролирано от Терезе, която придобиваше все по-голяма власт, и всичко следваше отдавна установения ред. Годините минаваха.

Един ден в имението дойдоха жена и момиче. Искаха да говорят с Терезе. Хора идваха всеки ден, но тези не бяха от селището. Бяха дошли от селото в равнината. Възрастната беше жена на музиканта Крюсе, свирещ на тамбура. Тя имаше десет деца, а момичето, което беше дошло с нея, бе най-голямото. Домът им бил толкова малък, че нямало място за всички, и старейшината на селото им бил казал да се обърнат към Терезе, за чиято добра репутация се беше разчуло. На Терезе й стана приятно, че хубавите думи за нея бяха стигнали надалеч. Не можеше да откаже на жената, която я помоли да поеме грижата за момичето, което да се отплаща с работа в имението.

Така Кристине Крюсе попадна в Бьорндал тринадесетгодишна и това стана през шестнадесетата година, след като Терезе се беше омъжила там.

Терезе специално се погрижи за момичето и я прати при госпожица Дортея да я научи да чете и да пише. Кристине се научи и да шие, да говори и да се държи изискано. Възприемаше всичко — включително и светлите помисли в доброто сърце на госпожица Дортея. Между двете се зароди приятелство и момичето оставаше за разговори в стаята й до късно вечер.

Терезе се различаваше коренно от Дортея, така че между сестрите не можеше да съществува истинска хармония. Затова Дортея се радваше, когато в Бьорндал идваха гости, които я развличаха от всекидневния живот, в който тя не участваше.

Когато се срещаха, Даг често й отправяше любезни думи, а тя от своя страна обичаше да говори продължително с него, защото знаеше, че той мисли дълбоко за много неща, за които и тя мислеше. Но те никога не оставаха по-продължително време заедно, а освен това у Даг имаше нещо трудно за превъзмогване, някаква студенина, някаква свенливост, която го правеше да изглежда затворен човек. Това обстоятелство ги държеше далеч един от друг.

Момченцата не я оставяха сама, но те растяха и не се задоволяваха вече само с приказките, които им разказваше. Тя ги обичаше силно, сърцето й се топеше от нежност, когато гледаше техните хубави и свежи лица и наблюдаваше учтивите им и мили обноски. Но не можеше да споделя с тях мислите си или желанията на своя дух.

Така минаваше животът й, без близка душа, с която да споделя съкровените си чувства и затова Стине, както вече наричаха момичето, й стана толкова мила и скъпа. Колко пъти вечер нетърпеливо чакаше да чуе бързите стъпки на момичето по стълбището, сдържаното почукване на вратата и появяването на това младо и свежо същество, цялото сияещо от радост, че вече е свободно.

Стине проявяваше вкус в бродирането и разбираше с малко думи нейните забележки и впечатления. Друга радост за старата мома бяха разговорите им. Всяка вечер я разпитваше за онова, което бе видяла и направила през деня и по този начин се осведомяваше за всекидневния живот в имението.

Дортея реши да настои пред Терезе Стине да има своя стая. Това беше толкова необичайно по онова време — млада прислужница да има самостоятелна стая, така че предвиждаше съпротивата, която щеше да срещне у Терезе. Затова заговори в присъствието на Даг, убедена, че той ще я подкрепи. Обясни, че между всички слуги в имението само Стине ще може да бъде помощница на Терезе, когато тя остарее, защото с будния си ум е способна да научи много. Ето защо Дортея смяташе, че е разумно момичето да бъде поставено малко по-високо от другите, а тя щеше да се погрижи за нейното обучение и възпитание.

Терезе се възпротиви, но Даг успя да я убеди, като й каза, че един ден тя може би ще бъде щастлива, че има край себе си обучена млада жена, която ще може да се занимава с всичко вместо нея.

Той мислеше за пълнотата на Терезе, заради която след няколко години тя щеше да изпитва затруднения при по-продължително ходене. Накрая Терезе се съгласи и Стине получи стая до стаята на Дортея.

Тази промяна в статута на Стине предизвика завист у някои от другите по-млади прислужници. Но те криеха отношението си, за да не настроят против себе си Терезе, която я закриляше. Дортея караше Стине да чете избрани места от Библията, за да засили у нея скромността и човеколюбието. Тя се преструваше, че не забелязва присмехулните забележки на другите жени от прислугата.

За двамата синове Бьорндал можеше да се каже, че носеха в кръвта си неутолим копнеж по гората и ходеха там всеки път, когато имаха възможност. Още като деца те придружаваха баща си, когато отиваше на лов и скоро трябваше да им дадат и пушки. Отначало Терезе се възпротиви, а Дортея се поболя от страх. Но Даг лукаво се усмихна и каза, че за да станат истински мъже, предстои им да се сблъскат с много по големи трудности от тази да стрелят с пушка.

По-големият, който се казваше Туре, приличаше в много отношения на чичо си Туре, който се бе удавил. Едър, тежко сложен, с тъмни коси и мургаво лице, все пак в погледа му светеше пламък, който бащата не познаваше. Характерът му също беше друг. „Кръвта на Холдер“ — мислеше Даг, докато го наблюдаваше.

Туре нямаше още петнадесет години, когато започна да прегръща момичетата и да ги целува, когато му се удаваше случай. Терезе скоро узна това и се обезпокои силно. Но Даг, комуто говори много сериозно, не се разтревожи никак. Той не беше вършил на тази възраст нищо подобно, нито някой от близките му, доколкото му бе известно. Всички те бяха много свенливи и нерешителни с момичетата до двадесетата или тридесетата си година. Помисли, че може би момчето е наследило тази наклонност от бащата на Терезе. Затова отговори с тон, който приключваше веднъж завинаги този въпрос:

— Всичко това може да се промени. Ще помисля и ще кажа каквото трябва на Туре.

 

 

Даг често се сещаше за предсказанието на Ане Хамарбьо. Ако действително Туре трябваше да напусне скоро този свят, той желаеше последните дни на сина му да бъдат щастливи и леки, но все пак тази проява никак не му харесваше.

На другия ден изпрати да повикат Туре и му разказа онова, което бе чул. Момчето се изчерви и не знаеше какво да отговори. То уважаваше баща си като най-съвършеното същество в света и му се струваше ужасно, че той беше разбрал за неприличното му поведение.

— Не трябва да правиш това, Туре. Ти си още малък, но по-късно от постъпките ти може да произлезе голямо зло.

Само това каза Даг на сина си. Повече не се заговори в имението по тази тема.

Вторият син, Даг, приличаше в много отношения на баща си. Походката, движенията и обноските му бяха като неговите, само че по-фини и по-освободени. По решителност и смелост не отстъпваше на баща си.

Често предизвикваше тревога у родителите си, защото отиваше далече в горите и биваше принуден да нощува там поради невъзможност да се прибере по светло. Беше страстен ловец и никога не се връщаше без улов в чантата си. Веднъж, когато беше на четиринадесет години, не се върна у дома три денонощия и когато се прибра най-после, на гърба си носеше прясно одраната кожа на една мечка. Стария Даг — така го наричаха сега в имението — се изпълни с такава гордост, че очите му неволно се насълзиха. Изпита възторжена радост при мисълта, че кръвта на дедите му тече и във вените на неговия син така буйно, че нищо не може да го спре! Отначало го укори, че се е захванал сам с подобна опасна работа и строго го смъмри, задето бе хвърлил майка си и него в ужасно безпокойство.

Докато баща му го мъмреше, момчето бе хвърлило одраната кожа зад себе си и гледаше със сведен към земята поглед, въртейки в ръце пушката си. Но когато Стария Даг му заповяда да разкаже най-подробно как е убил мечокът, Младия Даг вдигна глава и като изгледа баща си право в очите, рече:

— Дядо ми не ходеше ли сам за мечки?

— Да-а-а — отвърна Стария Даг, развеселен от младежката дързост на сина си, — но той не беше бебе, когато ходеше на лов за мечки.

И момчето разказа за своя лов. Попаднал на мечи следи близо до езерото Рьойсла и започнал да следи хищника почти без сън и без храна, денем и нощем, докато нанесе смъртоносния удар.

И Стария Даг бе убил първата си мечка на шестнадесет години, а после бе убил общо седем и затова можеше да си представи пътуването на момчето по хребетите на планината, по височините и в горите.

Каза на момчето:

— Върви сега да се измиеш и потърси нещо за ядене в кухнята.

Даг разказа на Терезе за дръзкия подвиг на сина им и докато тя слушаше, обзе я смесено чувство на гняв и тревога, но още повече на гордост.

Наложи се момчето да обещае, че няма да прекарва нощта в гората и да не ходи на лов за мечки, преди да порасне достатъчно.