Трюгве Гюлбрансен
Отвъд пеят горите (14)

14

В месеците между годежа и сватбата Даг се стараеше да сложи всичко в ред имението, но при всяко нещо бе обземан от мисли върху това какво би казал Туре и какво би направил. Струваше му се, че имението му е поверено само за известно време. Да, за него беше някак нереално, че беше единствен собственик на имението, селото и горите.

След женитбата, вече не сам в този свят, той се почувства възмъжал, но продължаваше да му се струва, че духовете на неговите близки, които бяха водили дълга и жестока битка, за да отвоюват, издигнат и запазят всичко онова, което той сега владееше, продължаваха да витаят около него. Точно заради това той не можеше и да си помисли да посегне на старите сгради и на всичко, което се намираше в тях.

Женитбата и въобще съжителството му с двете сестри, които заживяха под един покрив с него, му помогна да спази обета, даден пред Бога, да не отмъщава и да остави Нему грижата за това. Но закаленият през вековете боен дух, който Даг беше наследил от предците си и носеше в кръвта си, не можеше да бъде обуздан в рамките на един човешки живот. Той все намираше начин да се прояви, както това бе станало при надбягването по пътя за църквата на Коледа. Преди това той си беше помислил, че е готов да се подчини на волята на Всевишния, но се убеди, че едно обещание, едно мъдро решение, взето през нощта, не беше достатъчно да покори завинаги духа на дедите. И Даг едва ли щеше да устоява на този дух и на съблазънта да се отдаде с наслада на отмъстителни мисли, ако не намираше друг отдушник.

Книжата за разпределяне на наследството между Терезе и Дортея бяха пристигнали в Бьорндал за преглед и подпис. Даг действаше от името на сестрите. Потрябваха много пари. Според книжата на Ходлер много от богатствата, които трябваше да бъдат поделени между двете сестри, представляваха дялова собственост и трябваше да бъдат доизкупени. Даг трябваше да наеме адвокат в града, който да защитава интересите на сестрите и да извърши подялбата. Той беше скътал много талери в един сандък с обков, който държеше в мазето и който му даваше представа за силата, която управлява света. Вниманието му към Дортея относно стаята й и позволението му Терезе да се разпорежда с новопостроеното крило на къщата както намери за добре, може би бяха във връзка с парите, които му бяха дали сестрите.

Те никога не научиха, че бяха донесли в Бьорндал една опасна отрова — отровата на парите. Даг беше достатъчно богат и преди женитбата си и разполагаше с достатъчно пари, за да посреща нуждите на имението, селото и горското предприятие, които имаха голяма стойност. Парите на Холдер бяха в повече и следователно бяха една опасност.

 

 

Първият син на Терезе беше на три години, когато се роди второ дете. То беше също момче и отново Ане Хамарбьо помогна при раждането му. Първото беше кръстено Туре — с името на покойния брат на Даг, а второто получи името на баща си. По случай кръщавката му беше устроено празненство, което продължи три дни. И въпреки студената зима, в Бьорндал дойдоха гости от много места. Дълго след това се разказваше за огромния брой свещи, които бяха изгорели в Бьорндал тогава. Селяните не се уморяваха да гледат светналите прозорци на имението.

Скоро след това Терезе получи вест от Хамарбьо. Молеха я да отиде заедно с втория си син да види Старата Ане, която лежеше болна от известно време. Терезе отиде веднага.

В Хамарбьо я въведоха в стаята с огнището, където дотогава не беше влизала. Помещението нямаше прозорци и бе слабо осветено от пламъка на огнището. Във въздуха се носеше горчиво-кисел мирис на изгорели треви. Вратата се затвори след Терезе, която изпита известно безпокойство, когато се намери сама в тъмната стая. Чу дълбока дрезгава въздишка съвсем близо до себе си и едва не изтърва детето, което държеше в ръце. Очите й свикнаха с тъмнината и тя се огледа тревожно. В ъгъла, от другата страна на огнището, съзря старата Ане, която лежеше на едно късо легло според стария обичай. Очите й, в които се отразяваше пламъкът на огнището, светеха в тъмнината. Беше забрадена с добре изгладена кърпа. Изкривените й пръсти се бяха впили в леглото като ноктите на хищна птица, а устата й напомняше зашита цепнатина с много гънки. Носът й стърчеше като нож, а брадата й беше издадена като лунен рог.

— Добър ден, Ане — поздрави я все още доста изплашената Терезе и се приближи бавно до леглото. — Съобщиха ми, че искаш да ме видиш.

Ане пак въздъхна дълбоко, за да си поеме дъх и извика:

— Идва смъртта!

— Не, не говори така — рече Терезе и очите й се напълниха със сълзи.

— Когато човек не е годен вече за нищо, трябва да си върви! — отсече Ане и замълча.

— Но нали на Коледа се чувствахте много добре?

Не последва никакъв отговор. Ане беше приковала пламналия си поглед в малкия Даг.

— Дайте ми детето — заповяда тя със строгия си и студен глас, — и сложете дърва в огнището!

Изплашена и изненадана, Терезе подаде детето на Ане, която седеше в леглото със събрани под покривката от овчи кожи колене, хвърли няколко цепеници в огнището и седна до леглото. Ане държеше здраво бебето в костеливите си ръце като в клещи и с втренчени като на сокол очи внимателно се взираше в слабото създание. Детето също я гледаше с големите си сини очи и кротуваше. Огнището се разгоря и озари с червената си светлина Ане, чиято сянка се открои върху стената зад леглото в някаква фантастична форма, която наподобяваше странно животно: коленете на Ане и детето представляваха неговия гръб и задница, а тялото и главата на старата жена — неговата шия и глава. Уродливият звяр движеше шия и вдигаше глава според движението на пламъците, ту растеше, ту се смаляваше и сякаш надвисваше над тях като непреодолимо нещастие. Терезе наблюдаваше всичко това с ужас. И изведнъж подскочи, когато чу засилващия се глас на Ане, която продължаваше да се взира в детето, докато му говореше:

— Ти носиш здрава кръв… Другото ще умре… — Гласът й беше глух, а дишането съвсем слабо. Тя въздъхна дълбоко и продължи: — Ти ще живееш… и ония, които ще дойдат след теб… ще се изкачат много високо… докъдето може да стигне човек…

Сякаш черни птици излитаха от устата на Ане и се изгубваха в тъмнината отвъд нея. С полуотворена уста и втренчени очи Терезе слушаше тревожно наведена напред думите на умиращата, която шепнеше глухо и от време на време спираше, за да си поеме дъх:

— Кралят изпадна в безизходност, в голяма опасност… Рицарите му го напуснаха… Някои отидоха в непознати страни… и там станаха водачи… Други избягаха в горите на север… В Бьорндал дойде той сам, кралят — твоят пръв прадядо… и съгради там горе… свой дом. Но ония от Хамарбьо опожариха къщата му… Той и един от синовете му се спасиха от пламъците и студеното оръжие и се скриха в гората… След една година Хамарбьо изгоря до основи и всички негови жители загинаха… Друга къща бе построена на север… която и досега е там…

Терезе гледаше сянката на странния звяр върху стената. Тя не престана да се движи през цялото време. При последната дума Ане изправи гордо глава, после бавно се наведе и застина в надменната поза, която не я напускаше никога. От устата на Ане Хамарбьо не се чу вече звук.

Терезе извика, скочи и изтръгна детето от вкочанените ръце на старицата, която, дори и мъртва, сякаш желаеше да утвърди някакво свое законно владение.

Тя се върна бързо в Бьорндал и въздъхна облекчено, когато се намери между близките си. Противно на обичая, заповяда да запалят две големи свещи в крайната стая и стоя дълго пред тях, като не преставаше да се взира в Малкия Даг, като че ли се боеше да не му се случи нещо лошо. Но детето я гледаше спокойно, незасегнато от чувствата, които вълнуваха майка му.

Когато Даг влезе и я намери пред свещите, веднага разбра какво се бе случило и попита:

— Умря ли?

— Да — отговори Терезе, — но преди да умре, ми каза толкова странни неща, че забравих да й дам лекарството и френския коняк, които й занесох.

— Какви странни неща?

— О, още треперя от несвързаните й думи. Говори нещо за щастливото бъдеще на Малкия Даг, за някои, които щели да умрат, за кръв, за един крал и за неговите рицари…

Даг се усмихна, но в очите му нямаше радост.

— Ане никога не би говорила на жена за тези неща — рече той.

— Но тя говори заради Малкия Даг.

— Значи, останала е докрай вярна на себе си. Сегашните жени тя смяташе недостойни да слушат подобни разкази и въпреки че за теб имаше по-различно мнение, не е пожелала да промени обичая си и е говорила на детето, но за да чуеш ти.

Терезе се почувства горда, като чу това обяснение. Ане все бе намирала за нея по някоя блага дума, но никога не бе проявила към нея, както и към другите, приятелско чувство.

Бе изживяла живота си без чувства и нежности, но в последния си час бе оказала на Терезе най-голямата възможна почит, като я бе предпочела между всички други жени.

— Какво ти разказа? — попита Даг.

Терезе му повтори всички думи, които можа да си спомни, и Даг остана доволен, че Ане не бе казала нещо повече, защото знаеше, че тя се увлича, когато започне да разказва разни диви и кървави истории. Сега само той знаеше нейните стари легенди и разкази, които се отнасяха до най-отдалечени поколения, така че от него зависеше кое от тях да бъде отдадено на забрава и кое да продължи да се предава на бъдещите наследници на Бьорндал.

— Вярно ли е онова, което каза Ане за първия господар на Бьорндал? — попита Терезе, взряна внимателно в Даг.

Той отговори небрежно, че се разказват много неща за Бьорндал и че човек би се озадачил доста, ако приеме всичко за вярно. Но Терезе вярваше във всичко, което й харесваше, и още същата вечер си записа онова, което бе запомнила от думите на Ане.

Тя не проумя напълно предсказанието, което изрече умиращата за децата й: че Даг ще живее и че наследниците му ще се издигнат най-високо, а Туре ще умре. Но Даг обърна най-голямо внимание на тези думи на старата Хамарбьо. Някога тя беше предрекла неговото и на братята му бъдеще, което се сбъдна: той остана, а те умряха, без да оставят някого след себе си.

Може би заради това същата вечер той стоя дълго при леглото на първородния си син и през годините, които последваха, никога не прояви строгост, оставяше го да върши всичко на своя глава. Защото всъщност вярваше на Ане Хамарбьо много повече, отколкото беше готов да признае пред другите.

 

 

На погребението на Ане Хамарбьо дойдоха всички жители на Бьорндал. Ане беше строга и безмилостна, но бе присъствала почти при всички раждания в селото и бе стояла като здрава защитница на селяните срещу всяка болест и всяко зло. Почти никой не вярваше, че бе починала, и хората сякаш очакваха тя да се завърне всеки момент. Но с течение на времето разбраха, че тя няма да се върне никога и че няма да я видят вече, висока и тънка като кука, да се появява пред вратата на някоя къща, в която върлуват болест и отчаяние. Ане Хамарбьо си бе отишла завинаги и някакво мрачно чувство обзе селото и скоро се превърна в страх.

Терезе разсъждаваше много върху това и щом се случеше някой да се разболее, някоя жена да ражда, обземаше я чувството, че е наследила нещо от опита на Ане. Тя си беше водила записки за някои от нейните умения, а знаеше как се отглеждат деца от бележките на баба си и от други източници. Така тя започна да взима участие в живота на всеки дом в селото. Посещаваше болните, утешаваше близките на умрелите, носеше дрехи и храна, където имаше нужда и навсякъде успяваше да всее чувство на сигурност.

Даг ставаше все по-мълчалив с всеки изминат ден. Управляваше имението с твърда ръка, а когато имаше сеч в гората, изчезваше в продължение на дни. Друг път пътуваше до града, за да се грижи за парите — неговите собствени и тези на Терезе и Дортея. Влагаше ги на различни места, така че да се подсигури, ако някъде делата вземат неприятен обрат. Но имаше нюх да печели.

Имаше достатъчно сребро в Бьорндал, но понякога той се прибираше с колиета или златни гривни както за Терезе, така и за госпожица Дортея. Те се радваха, че той се е сетил за тях, но Даг си мислеше и за това, че среброто и златото можеха да качат няколко пъти цената си.

А от града постоянно идваха гости за празненства в имението.

 

 

Три години след смъртта на Ане Хамарбьо Терезе се прибра от посещения по домовете в селото. Беше бременна в шестия месец. Стана й зле и бебето се роди същата нощ. Беше момиче — но мъртво.

Терезе страда много. Остана в леглото в продължение на осем дни.

Прие го като наказание и ходеше до олтара в църквата, за да се моли греховете й да бъдат опростени. Малко по малко, след шест месеца тя се чувстваше отново като преди.

Госпожица Дортея дълго време страдаше заради станалото. През цялото време беше грижовна към Терезе, като я успокояваше, че Господ отново може да я благослови с такъв дар. Не можеше да си представи нищо по-блажено от това на земята — да има едно малко момиченце и да се грижи за него.

Към двете малки момчета госпожица Дортея не по-малко грижовна. Всяка събота те идваха в стаята й, гощаваха се с бонбони и пееха по някоя песен. Прекрасни бяха моментите, прекарани в спалнята на леля им.