Трюгве Гюлбрансен
Отвъд пеят горите (13)

13

Многото мебели и всякакви други вещи, които бяха докарани в каруци от града едновременно с пристигането на Терезе и Дортея, представляваха всичко, което пълнеше богатия им градски дом, рамката, в която сестрите бяха родени и изживели своето детство и част от младостта си.

Терезе скоро разбра, че една голяма част от тези донесени вещи нямаше да могат да влязат в употреба, защото всички стаи в дома Бьорндал бяха достатъчно запълнени.

Имаше две ракли, на които тя и Дортея държаха особено много. За по-малката от тях се намери място в стаята на Дортея, а другата, която тежеше неимоверно, беше внесена от няколко силни мъже в спалнята на съпрузите. Даг никога не попита какво има в раклата, която беше сложена до едната стена. Бе обкована с железни обръчи, разположени толкова близо един до друг, че изглеждаше така, сякаш цялата е изработена от метал. Имаше три секретни брави и върху капака бе издълбано името на Холдер.

Терезе бе решила да поиска от Даг да й разреши да вдигне някои мебели от стаите, за да може да ги замести с докараните от града, но скоро разбра, че и най-малката промяна в Бьорндал е трудна работа. По-добре беше всичко да си остане както е било досега и тя се отказа от намерението да говори с Даг. Прие с тъга градските мебели на Холдер да бъдат прибрани на тавана и повече не отвори дума за това. Постепенно свикна с мебелировката на Бьорндал, която беше в унисон с вътрешното разпределение и атмосферата в дома.

Докараните редки вина и ликьори бяха грижливо наредени в най-дълбокото мазе. Но никой не идваше в Бьорндал — нито гости, нито делови посетители, и великолепните вина от избите Холдер не развеселяваха никого в този мрачен дом. Понякога Терезе се наскърбяваше от тази самота и изолираност, но дните й бяха запълнени с толкова много задължения, че не й оставаше време да мисли за своята тъга.

Терезе научи всичко, което беше необходимо, за да ръководи както трябва едно голямо имение, като при необходимост се съветваше със старите и опитни служители. Често ходеше на гости у Хамарбьо и внимателно слушаше и наблюдаваше Ане. Защото за онези, които желаят да придобият опит и знание, има много пътища и Терезе съумя да мине по всички. През целия ден тя наобикаляше да види как работят в житниците и плевниците, в кухнята и зимниците — бдеше едновременно навсякъде, а вечер, когато започваха седенките, тя сядаше край предящите и тъчащи жени, които се стараеха повече от всякога.

Животът й донесе други радости. Зимата бе минала и топла пролет започна да съживява хълмовете и долините. Тази пролет й се стори най-хубава от всички.

Един ден Терезе заповяда да впрегнат файтона, за да отиде при старата Ане, на която искаше да съобщи нещо специално. Когато си тръгваше от Хамарбьо, противно на навика си Ане я изпрати до изхода. Ръцете й трепереха по-силно от обикновено и в очите й светеше топъл лъч. Когато файтонът на Терезе се отдалечи, Ане стоя още дълго при вратата, за да види дали конят изкачва добре стръмнината. Само Терезе и тя знаеха, че наесен в Бьорндал се очаква дете и този нов живот, който щеше да се появи, щеше да донесе необходимата вяра и надежда за бъдещето на фамилията.

Когато беше жива майката на Даг, тя изтърпяваше присъствието на Ане само в определени случаи, когато имаше нужда от вещи ръце, както при приготовленията за Коледа, така при раждане или болест. През останалото време не общуваше с нея, дори не й говореше. По-късно и жената на Туре се отнасяше по същия начин с Ане. Никоя от тези две господарки на Бьорндал не бе стъпвала нито веднъж в Хамарбьо. След това дойде Терезе с богатството и знанията си, с градската си култура. Тогава Ане помисли, че едва ли отсега нататък ще си спомнят за нея в Бьорндал, където вече нямаше да имат необходимост от нейната помощ. Бездействието и напредващата старост щяха да направят живота й по-тежък, щеше да се чувства все по-непотребна и излишна. Все пак отиде в Бьорндал за коледните приготовления, убедена, че там ще бъдат наложени градските обичаи и че ще бъде посрещната студено. Но беше решила да не прекланя глава и затова влезе гордо в кухнята, готова да каже някои горчиви истини на новата господарка.

Последвалите събития не оправдаха опасенията на Ане. Докато другите господарки на Бьорндал не искаха и да знаят за старите обичаи, свързани с приготовленията за празника, Терезе внимателно беше наблюдавала и вечер си беше записвала старателно всичко, което Ане бе правила съгласно установения през вековете ред и по този начин знанието щеше да бъде предадено на следващите поколения.

Сутринта срещу Бъдни вечер Терезе й благодари за положените грижи и заедно с благодарността си й поднесе като подарък една хубава кърпа от бяла коприна, която Дортея собственоръчно бе избродирала с рози. Ане никога не беше притежавала толкова изящна вещ и изпитваше голямо удоволствие да гали със сухите кокалести пръсти на едрите си ръце финия и мек плат, какъвто виждаше за първи път в живота си.

След Коледа Терезе направи много посещения в Хамарбьо, за да се съветва с Ане, преди да й съобщи за очакваното раждане.

С такава господарка на Бьорндал Ане можеше спокойно да чака часа, когато щеше да бъде повикана в другия свят: сега беше сигурна, че онова, което смяташе за дело на живота си, няма да загине.

Същата вечер Терезе повери тайната си на Даг. Той наведе мълчаливо глава, след това се приближи до жена си, прегърна я и пак се отстрани, обърнат настрани. Както всички от своя род, Даг не умееше да изразява нежността си с думи и в минути на сърдечни излияния биваше сдържан и несръчен. Но Терезе много добре разбра, че е силно развълнуван от новината и побърза да се възползва от благоприятния случай.

Довери му, че през последните нощи не й е било добре и го помоли да се съгласи да свалят от тавана голямото легло, което беше докарано от градския й дом, защото тяхното беше по-тясно и не се чувства вече удобно в него. И се изненада, че Даг склони веднага и я запита дали желае леглото да бъде поставено в стаята още тази вечер.

Терезе смяташе да използва този случай, за да свали от тавана и възглавниците, и покривката на същото това легло, затова отложи работата за следния ден.

На другата вечер леглото от дома на Холдер беше поставено в тяхната спалня. То беше голямо, широко и таблите му бяха украсени с художествени мотиви и фигури. От балдахина се спускаха леки бродирани завеси, а на самото легло бяха разгънати пухени юргани, възглавниците бяха в калъфки от фин бял плат, украсени с дантели и ажури.

Терезе се почувства много щастлива, че успя да се пребори за скъпото на сърцето й фамилно легло на Холдер.

 

 

Един ден в имението Боргланд пристигна някакъв капитан на име Клинге, който обясни, че е натоварен с изпълнението на военна задача. Остана в имението няколко дни и в един от разговорите си с домакините случайно чу името Бьорндал. Коментарите по повод женитбата на господаря на имението Даг Бьорндал още не бяха затихнали и той научи, че съпругата му е от града, от фамилията Холдер.

Капитан Клинге познаваше дома Холдер, където, както обясни на любезните си домакини, е бивал канен често на гости по празнични поводи. Затова поиска от Фон Гал да му даде кон, за да навести старите си познайници. Домакинът не беше въодушевен от това желание на капитана, но господарката на Боргланд нямаше нищо против госта да се поразвлече. В действителност тя очакваше след завръщането си капитанът да задоволи огромното любопитство, което бе предизвикал у нея родът Бьорндал след случая с надбягването до църквата на Коледа. Интересно й беше да разбере как живеят тези изгубени в горите на севера планински жители.

На Клинге дадоха кон и той замина на север.

 

 

Когато го видя в Бьорндал, Терезе се изчерви. Той беше първият посетител от града, който идваше да я види. Отначало Даг се държеше студено и недоверчиво — той си спомняше отлично един лейтенант, който се беше надбягвал по много непочтен начин с него на Коледа и затова изпита неприязън към този офицер — но когато видя с каква любезност и топлота посрещнаха своя познайник Терезе и Дортея, скоро и той стана сърдечен и приветлив.

Клинге беше весел мъж, който бе пътувал много и се беше бил в тропиците и срещу шведите. Той беше видял какво ли не и умееше да разказва живо и увлекателно военни и любовни истории. Биваше го също да пие весело за свое здраве и за здравето на останалите. На няколко пъти вдигна духовити наздравици, които трогнаха Терезе и Дортея, като изпразваше всеки път чашата си така бързо, че Даг искрено се удиви.

По средата на един от разказите си Клинге неочаквано спря и се заоглежда наоколо. След това стана и надникна първо в старата зала и после във всекидневната.

— Вероятно в града сте оставили всички разкошни мебели, които красяха вашия стар дом? — рече той на Терезе.

Тя погледна бързо своя съпруг и разбра, че тези думи не му се понравиха, при все че продължаваше да се усмихва на развеселения капитан.

— Не — отговори Терезе, — донесохме ги тук, но в Бьорндал има достатъчно мебели.

— Тогава трябва да разширите къщата — рече весело капитанът.

— Моят съпруг не би се съгласил на подобно нещо — отговори Терезе и погледна бегло Даг, който изглеждаше недоволен и мрачен.

— Не — рече той, — къщата си е добре и така.

Клинге разбра, че се е докоснал до един парлив въпрос, който живо интересува Терезе.

— О, да — съгласи се той, — къщата е интересна и хубава. Но без да докосвате нея, може да се добави нещо и така жена ви ще бъде много щастлива да нареди там своите мебели. Постройте ново крило към сегашната сграда.

Даг нищо не отговори.

— Аз мога да ви направя план за съвременна къща — настоя капитан Клинге, — и вие ще имате достатъчно време, за да го проучите.

Даг се засмя и се съгласи, че е в природата на човека да чертае планове и да ги обмисля. Гостът сметна, че въпросът е уреден и обеща да изпрати плана при първа възможност. След това, като изпразни още веднъж чашата си, капитан Клинге се сбогува сърдечно с всички и си тръгна.

 

 

Дортея отделяше много малко внимание на онова, което ставаше около нея. През първата зима много рядко излизаше навън. Явяваше се само когато се хранеха и пак веднага изчезваше от погледите на всички. В Бьорндал се чудеха как минават нейните дни, но с течение на времето отначало една, после и още други майсторски извезани покривки се появиха в стаите като свидетелство за самотните й занимания. А понякога из къщата се разнасяха тихи звуци от старото пиано, което се намираше във вътрешната стая, зад голямата зала. Прислужниците разказваха, че в стаята на госпожицата има струнен инструмент, подобен на лира, с който тя също свиреше и тихо пееше.

Когато пристигна със сестра си в Бьорндал, за Дортея определиха една стая на горния етаж в близост до стълбите, които започваха от голямата зала на първия етаж. Преди това стаята беше служила за гостна. В нея имаше само легло, маса и печка, по която бяха изобразени ангели и други фигури.

Дортея попита Терезе дали може да сложи в стаята си някои от донесените от града вещи. Но Терезе не посмя да разреши сама този въпрос и посъветва сестра си да се обърне към Даг. Това стана през първата седмица след идването им в Бьорндал. Даг се съгласи веднага. И й изпрати Йорн Мангфолди, който да направи необходимото, като му поръча да извърши най-грижливо всички подобрения, които би пожелала госпожицата.

В тази стая имаше само едно прозорче, тъй като тя служеше единствено за спане, не беше ползвана като всекидневна. Йорн каза на Даг, че мисли да разкърти стената и да постави по голям прозорец, за да може в стаята да влиза повече светлина.

Стъклата бяха донесени от града, Йорн започна да работи по разширяването на прозореца и се наложи Дортея няколко вечери наред да спи в друга стая. Когато се качи горе и видя стаята си преправена, остана изумена. Преди да дойде в Бьорндал, Йорн бе обиколил доста свят и заедно с това бе придобил много нови знания и опит. Когато започна да разкъртва стената, той забеляза, че няколко от подовите греди са издадени навън, като че ли първоначално са имали намерение тук да построят балкон. Затова построи един малък балкон, направи необходимия отвор в стената и постави остъклена врата.

Така Дортея се сдоби и с балкон — истинско гнездо в стената, откъдето се откриваше чудесна просторна гледка от селото до Хамарбьо.

Освен това Йорн изнесе с помощта на двама прислужници мебелите, които бяха в стаята, и внесе всички мебели и вещи, които госпожица Дортея поиска да бъдат свалени от тавана. Най-напред донесоха едно великолепно легло, изработено от тежко дърво и украсено с цветя и фигури, което тя покри с кадифена покривка. После донесоха нещо, което госпожицата наричаше писалище, с много чекмеджета и врати, след него — шкаф с рафтове, два стола с облегалки, една малка масичка и едно огледало с толкова широка рамка, че едва имаше място за стъклото. На пода постлаха килим и на балконската врата окачиха завеси. Радостта на Дортея нямаше край. Тя извади от чекмеджетата на писалището и на шкафа всички малки вещи, с които можеше да украси стаята. Момичето, което се грижеше за чистотата, разказваше после, че имало толкова много странни неща в стаята на госпожицата — картини, сребърни украшения, подноси и играчки, че то със страх се движело между тях.

На стената, над леглото на Дортея, беше закачено разпятие, донесено от бащата Холдер след пътуване в една католическа страна. Тялото на Спасителя бе изваяно от слонова кост, кръстът — от сребро, а гвоздеите и надписите — от злато. Едно от момичетата бе видяло веднъж това разпятие да свети във вечерната тъмнина. В кухнята прислугата говореше, че в стаята на госпожицата винаги ухаело на цветя, както в градина през пролетен ден.

Дортея смирено благодареше на Бога за приветливия кът, в който щеше да живее. В една от кутийките си тя пазеше три тежки златни монети, които баща й бе донесъл след едно от своите пътувания в чужбина и една от тях тя реши да подари на църквата в знак на благодарност. Затова на тази Коледа свещеник Дидрих бе намерил в църковната урна за дарения една златна монета, която струваше много талери.

През зимата госпожица Дортея седеше до печката, в която горяха пънове от бреза и шиеше на светлината на свещ. А когато дойдеше пролет и после лято, си мислеше с благодарност какъв голям майстор се бе оказал Йорн Мангфолди. Много често в ранна утрин или през късна вечер съзерцаваше от балкона, който Йорн бе направил за нея, вълшебно красивата долина. На младини беше преживяла голяма загуба, но сега беше спечелила много.

Дойде есен, а скоро се почувства и първият студен лъх на зимата. Ане Хамарбьо се настани в Бьорндал, за да чака раждането на детето. Минаха много дни, през които Терезе не престана да страда и трябваше да напрегне всичките си душевни и телесни сили, за да издържи.

По същото това време тя получи писмо от капитан Клинге, в което бяха приложени неговите планове за разширяване на къщата. Той й пишеше, че не е забравил обещанието си, благодареше за приятния ден, който бе прекарал в Бьорндал и добавяше, че ако решат да строят, ще се почувства много щастлив да ги посети пак и да им бъде полезен със съветите си.

Даг сви вежди, когато прочете писмото на капитана, който не бе забравил обещанието си да им направи план за разширяване на къщата. Терезе продължаваше да се измъчва поради тежката си бременност и за да я развлече, Даг й предложи да извикат по-късно капитан Клинге, а сега самият той да се заеме с изграждането на някоя малка постройка. Терезе се трогна от тази проява на внимание и доброта от страна на съпруга си, защото много добре знаеше как мъчително посреща той всяка промяна в имението. Тя плака и се смя, без да може да му каже нещо.

Няколко дни по-късно Терезе роди момче.

Преди раждането тя се безпокоеше при мисълта, че с грубите си и студени ръце Ане Хамарбьо няма да може да се погрижи достатъчно добре за първата минута от живота на новороденото. Но когато всичко беше извършено толкова бързо и умело, колкото бе възможно, тя благодари на Бога, че една толкова опитна жена като Ане се намери край нея по време на това опасно изпитание.

 

 

На капитан Клинге отговори Даг. Благодари му за плановете и му съобщи, че ще бъде добре дошъл в Бьорндал, когато пожелае.

Капитанът пристигна в началото на лятото. С идването му в Бьорндал започна нов живот. Той настоя някои от старите сгради да бъдат разрушени, но Даг се показа неотстъпчив, така че пристрояването беше направено не точно по плановете на капитана.

Новото крило бе изградено източно от стария дом. То беше с големи прозорци и със светли стаи. Отвън не беше намазано с катран, а боядисано и изглеждаше съвсем различно от другите сгради.

Даг си беше обещал да не прави никакви възражения, но не харесваше онова, което се получаваше. Идваха майстори, които изпълняваха различни работи в новопостроената част, а накрая дойде и един художник, за да изрисува картини по стените на голямата стая, предназначена за гостна.

Капитан Клинге пътуваше често до града и при едно от завръщанията си доведе художника и един майстор, който трябваше да постави огледала между прозорците и да украси цялата стая.

Даг най-много обичаше есента. Той се научи да играе на карти и заедно с капитана и другите прекарваше много весели вечери.

В началото на зимата новото крило бе завършено. Мебелите на Холдер бяха свалени от тавана, почистени, лакирани и подредени в стаите. В голямата зала за гости наредиха жълтите кожени кресла и окачиха свещници с много свещи, които се отразяваха в огледалата по стените и така светлините им се умножаваха.

Портретите на бащата и дядото, както и на майката и бабата на Терезе, бяха наредени по стените, а художникът нарисува големи портрети на Даг и Терезе. Може би те не приличаха достатъчно на първообразите, но бяха изпълнени в много приятни цветове и златните рамки им придаваха още повече блясък.

Мебелите на Холдер се оказаха недостатъчни, за да изпълнят всички стаи в новото крило, но Даг не пожела да купи нищо ново, така че се наложи Йорн Мангфолди да изработи столове и маси, подобни на докараните от града. Тази работа изискваше повече време, защото мебелите на Холдер бяха по-особени — закупени бяха от чужбина. Честта и името на Йорн бяха поставени на карта. Започнаха да го наричат Йорн Ейфолдиг — Йорн Неспособния.

Йорн все пак се справи с трудностите — масата и столовете бяха готови. Те не бяха точно като чуждестранните, но всеки се удивляваше на майсторството, с което бяха изработени. Затова Йорн отново си върна името Мангфолди — Похватния. Никой не беше допускал, че в неговите загрубели и изкривени пръсти се крие толкова голямо майсторство.

На следната пролет новото крило беше напълно готово, но продължаваше да стои празно. Нито Терезе, нито Даг бързаха.

Един ден Даг и Дортея се срещнаха преди ядене във вътрешната стая с пианото. В погледа на Даг се четеше добро настроение.

— Тези дни ще трябва да пренесем вещите ти в новото крило — й рече той. — Приготвили сме ти една хубава, светла стая.

Дортея нямаше никакво желание да напуска прелестната си стара стаичка с малкия балкон и, обхваната от тревога, почти извика:

— Не желая по-хубав кът от моята стара стая, моля да я задържа и занапред.

— Така и смятах, че ще кажеш.

— Мога ли да остана там? — запита тя нетърпеливо.

Беше прекарала няколко безсънни нощи в молби да бъде изпълнено горещото й желание да не се мести.

— Направи както искаш — отговори Даг. — Мисля, че и ние скоро няма да се преместим в новото крило.

И така, новото крило стоеше почти празно. Вярно е, че вече храната се приготвяше в новата кухня, а на горния етаж се бяха настанили жени от персонала. Но това беше всичко засега.

Старата кухня, която беше разположена в две стаи и се намираше между залата и новото крило, беше опразнена и превърната в друга вътрешна стая. За нея Йорн Мангфолди направи нови столове по образец на старите мебели на Бьорндал, направи също пейки и стенни шкафове, маси със странични подвижни дъски, така че старата кухня се превърна в приемна.

Терезе надзираваше новото крило и следеше всичко там да свети от чистота. Понякога оставаше там и шиеше, заобиколена от мебелите, които беше донесла от предишния си градски дом. През пролетта и есента тук донасяха чекръците и становете, за да използват светлината от големите прозорци. Но дори и тя не желаеше да остави своята стара спалня. Изпитваше слабост към Даг и знаеше, че той предпочита да си остане всичко както си е, така че се чувстваше особено щастлива, че без никакво усилие може да зачита неговото желание.

В Бьорндал започнаха да идват гости: чичо Холдер заедно със сина си, капитан Клинге и други приятели от града, както и посетители от Истад, Бьоле и други съседни чифлици; сега вече често се налагаше да използват голямата гостна с портретите в новото крило, където вече имаше пиано, на което свиреха.

В новото крило и старите постройки имаше вече много стаи, чиито удобства и разкош гостите от града и страната чистосърдечно хвалеха.

От променливите времена и поръчките от чужбина зависеше работата в гората, но всичко друго в Бьорндал следваше спокойния си ред, като Даг се грижеше за всяко едно нещо.