Фабиан Ленк
Походът на Ханибал (10)

Отпечатъкът

С разтуптени сърца приятелите стигнаха до спасителния бряг.

Зирос, воден от Канми и Калаби, също се изкачи на брега. Сега Ханибал и той бяха на сигурно място.

И тогава водната стена се стовари върху вала. Големите скали се прекатуриха, а по-малките късове се разлетяха във въздуха подобно на снаряди. Под тежестта на нахлулата водна маса дигата се срути по цялата си дължина и повлече със себе си хора, животни и коли. Разнесоха се викове, примесени с цвилене, блеене и тръбене на изпадналите в паника животни.

— Да не би боговете да са се опълчили срещу нас? — ужасено извика Ханибал.

Отвсякъде се чуваха викове на умиращи и ранени хора. Някои отчаяно се бяха вкопчили в камъни или клони, за да не бъдат отнесени от течението.

В следващия момент обаче пълководецът вече даваше ясни и конкретни заповеди. Част от войниците отново нагазиха в придошлата вода и опънаха въже от единия край на реката до другия. Така поне някои от хората успяха да се спасят. Накрая ранените и убитите бяха извлечени на брега.

— Ще се установим тук, за да се погрижим за ранените и да поправим колите! — нареди Ханибал. — След това ще построим нов вал. Нито природата, нито каквото и да било може да ни спре!

Този път възгласите на одобрение бяха далеч по-слаби.

— Хайде, да помогнем с каквото можем! — извика Ким и се завтече към една обърната кола с продоволствия, която трябваше да бъде разтоварена. — Вероятно ще успеем да спасим част от товара.

Докато разтоварваха амфорите^[1] със зехтин, които бяха оцелели, и ги складираха на брега, Ким попита:

— Дали това беше просто каприз на природата?

— Да не би да смяташ, че някой е помогнал това да се случи?

— Да, струва ми се странно, че реката внезапно придойде точно в момента, когато войските на Ханибал стигнаха до нея. Дали и това не е дело на хората вълци? Или пък на Райк? А и къде, всъщност, е Девин?

— Девин ли? Нямам представа. Хрумна ми нещо обаче — каза тихо Леон. — Погледнете към другия бряг. Там е застанал Масиниса с отрядите си. Никой от хората му не е ранен. Дали не са знаели, че на това място ще има засада?

Леон изнесе една амфора на каменния бряг.

— Мислиш, че нумидийците са оставили останалите да паднат в този капан?

— Да, би могло и така да е.

Ким седна на един сух камък.

— Хора, все още не знаем дали е било капан.

В този момент Кия привлече вниманието им с едно от особените си мяукания. Тя наклони главичка, погледна към Ким и се втурна нанякъде.

— Хм, знаете какво означава това, нали? — попита момичето.

— Да, разбира се — отвърна Леон. — Кия има нещо наум. Да я последваме!

Котката мина покрай Ханибал, Магон и Махарбал, които, както и преди, се опитваха да овладеят хаоса и да въдворят ред. После се изкачи нагоре по склона непосредствено над реката.

Колкото повече се отдалечаваха от брода, толкова по-каменист ставаше склонът. Приятелите напредваха метър след метър и накрая стигнаха до огромна купчина камъни.

— Нищо не разбирам! — извика Ким. — Това ми прилича на края на някаква дига. От другата страна на реката също бяха струпани камъни. — За бога, момчета: тук, горе, е имало втора дига. Водата е била изкуствено заприщена и когато обозът долу е започнал да преминава, дигата е била разрушена. Освободената вода се е устремила надолу и е разрушила дигата, построена от Ханибал.

Леон кимна.

— Значи все пак е било капан?

— Ти го каза — потвърди Ким и предпазливо се огледа. Дали хората вълци не бяха все още наблизо? При тази мисъл сърцето й заби по-бързо. След това погледът й попадна върху размекнатата земя недалеч от реката. — Вижте, следи от стъпки.

— Бих казал, че са отпечатъци от боси крака — учудено отбеляза Леон.

— Да — отвърна Ким. — Вероятно този, който ги е оставил, е помогнал да бъде построена дигата тук. Събул е обувките си, за да не ги съсипе.

— Доста необичайни следи между другото — на свой ред отбеляза Юлиан.

Ким се наведе.

— Имаш право! — изтръгна се от устата й. — Липсва десният палец. Любопитно, наистина! Бих искала да видя краката на Девин и на Райк.

— Ха, Девин — прошепна Леон в този момент. — Ето го там отпред. Наведете се!

Приятелите бързо се скриха зад останките от каменната стена.

— Трябва да доведем помощ — прошепна Юлиан.

— Останете тук и го дръжте под око, момчета. Аз ще изтичам долу! — каза Ким и изчезна.

Докато момичето слизаше надолу по склона, се помоли Девин да не ги е видял, докато се бяха катерили. Надяваше се зрението му да не е много добро или да не е имал видимост към реката от наблюдателния си пост.

Останала съвсем без дъх, тя се втурна към Ханибал и му докладва за видяното. Отряд войници, водени от Махарбал, се отправи нагоре да залови заподозрения. Заобиколиха го от всички страни. Четвърт част по-късно Девин бе изправен пред Ханибал. Мъжът не смееше да погледне пълководеца. Магон, Махарбал и приятелите също бяха тук.

— Може би трябва да си събуе обувките — предложи Ким, преди Ханибал да е започнал с разпита.

Девин раздразнено се сопна:

— Обувките ли?

— Сваляй ги! — кресна му Ханибал.

Водачът се подчини. Всички, стоящи наоколо, впериха поглед в краката му.

— Палецът му си е на мястото — сухо отбеляза Ханибал. — Но подозрението си остава. Какво правеше горе, Девин?

— Аз… аз исках само…

— Какво? — изтръгна се от устата на пълководеца. — Само не ми казвай, че си се канил да береш гъби.

— Мога ли да обуя обувките си?

— Не! Отговори: защо беше там? Или искаш Махарбал да те накара да проговориш? Той си има специални начини за това…

Девин хвърли изплашен поглед към офицера, който му се усмихна многозначително и посочи към меча си.

— Добре, добре! — побърза да отвърне водачът. — Горе имаше втори бент…

— Вече знаем това, благодарение на тези умни дребосъци — извика Ханибал и им отправи признателен поглед. — Кой го построи?

— Алоброгите^[2] — призна Девин. — Аз съм от тяхното племе, не от това на боите.

— Алоброгите ли? — измърмори Ханибал. — Те са на страната на Рим, откакто завладяхме земите им и ги поставихме под наша власт.

Девин погледна Ханибал право в очите.

— Да — каза той. — А вие никога няма да стигнете до Рим. Тези планини ще са вашият гроб.

Ханибал се приближи до Девин.

— Не! Най-много да се превърнат в твой гроб, в името на Баал, в случай че не продължиш с признанията. Значи съвсем целенасочено ни доведе в този капан, така ли?

— Точно така! След като отстранихме Райк, което изобщо не бе проблем. Предложих ти услугите си, Ханибал, и ти с охота ги прие.

„Значи все пак Райк е бил отвлечен, а не е тръгнал доброволно с тях“, помисли си Ким. От това сякаш й поолекна. Райк бе невинен.

— Къде е сега Райк? — намеси се тя в разговора.

Девин високомерно й се усмихна.

— Там, където никой няма да може да го открие…

Ким усети студена пот по гърба си. „Убили са го“, тъжно си помисли тя.

— Кой ти възложи тази задача? Публий Корнелий Сципион ли? — продължи Ханибал с разпита.

Девин високомерно отвърна:

— Не, друг, много влиятелен човек се обърна към мен. Аз съм предводителят на алоброгите, техният княз. Аз командвам отрядите, които вие наричате хората вълци.

Ким, Леон и Юлиан си размениха изумени погледи.

Ханибал сграбчи Девин за реверите на кожуха. От очите му се стрелкаха мълнии.

— И кой е този могъщ непознат, който ти възложи задачата?

Девин се засмя.

— Вашият брат, Ханибал, вашият брат Хаздрубал, който предпочете да си остане в родината.

— Лъжеш! — изкрещя Ханибал. — Ще те смачкам като въшка!

— Това, което казвам, е истина! — извика Девин. — Хаздрубал си присвои властта в Испания. Той иска да види разгрома ти, Ханибал! Хиляди твои сподвижници ще намерят гибелта си в тези планини, а ти, Ханибал, ще бъдеш отговорен за това! Така че ще е най-добре да оставиш тук костите си!

— Проклет лъжец! — изрева Ханибал.

— Отведете го! — хладно се разпореди Махарбал. — Отведете го, преди Ханибал да е отсякъл главата му.

— Какво пречи да го направим? — попита пълководецът, бавно възвръщайки си самообладанието.

Махарбал сложи ръка на рамото му.

— Може би ще ни е нужен и в бъдеще. Вероятно би могъл да ни разкаже повече за враговете ни.

— Добре — отвърна Ханибал. — Но брат ми не би могъл да участва в подобен заговор. За нищо на света!

Магон се осмели да излезе напред.

— Аз също не мога да го повярвам, в името на Ешмун! Но едно е вярно: Хаздрубал винаги е бил против този поход… И ако действително си е присвоил властта в родината ни, би било по-добре, ако ние…

Ханибал заплашително присви очи.

— Ако ние какво?

— … се върнем — притече се Махарбал на помощ на Магон, който по всяка вероятност не се осмеляваше да изрече неприятната истина. — Ако продължим към Рим, има опасност да изпаднеш в немилост, Ханибал!

Пълководецът започна да разтрива слепоочията си. Всички погледи бяха вперени в него: какво щеше да реши?