Оливър Боудън
Възмездие (37)

28 януари 1758 година

Първият звук, който чух тази сутрин, бе писък. Пищеше Джени. Влязла в кухнята и открила Холдън, увиснал от простора.

Разбрах още преди да се втурне в стаята ми. Знаех какво се е случило. Холдън бе оставил бележка, ала нямаше нужда. Беше се самоубил заради онова, което му бяха сторили коптските монаси. Това беше — ясно и просто. И не особено изненадващо всъщност.

Смъртта на татко ме беше научила, че ступорът е предвестник на неудържима скръб. Колкото по-парализиран, зашеметен и вцепенен се чувстваш, толкова по-дълго и по-силно ще тъгуваш.