Оливър Боудън
Възмездие (30)

1 август 1755 година

Обичам ли я?

Трудно ми е да отговоря. Знам само, че се наслаждавам на присъствието й и ценя всеки миг с нея.

Тя е… различна. У нея има нещо, което не съм долавял у никоя друга жена. Онзи „дух“, който споменах по-рано, озаряваше всяка нейна дума и всеки неин жест. Гледах я омагьосан от светлината, която струеше от очите й, и се питах какво ли кипи вътре? Какво си мисли?

Мисля, че ме обича. Мисля, че ме обича, но и тя е като мен. Крие много тайни. И като мен разбира, че любовта ни не може да продължава дълго, не можем да живеем заедно — нито в тези гори, нито в Англия — защото ни делят десетки бариери: племето й например. Тя не иска да загърбва живота си. Смята, че мястото й е при нейните хора, че е длъжна да защитава земята си — земята, която хора като мен заплашват да им отнемат.

Аз също съм отговорен към своите. Дали принципите на Ордена ми са в хармония с идеалите на племето й? Не съм сигурен. Ако се наложи да избирам между Зио и възгледите, които съм възпитан да отстоявам, кое ще избера?

Такива мисли ме гнетят през последните седмици, макар откраднатите сладостни часове със Зио да ме изпълват с опиянение. Питам се какво да правя.