Оливър Боудън
Възмездие (29)

13 юли 1755 година

— Господин Кенуей, открихте ли го?

С тези думи ме посрещна Чарлс Лий, когато влязох в стаята в „Зеления дракон“. Всички ме очакваха и ме гледаха нетърпеливо. Умърлушиха се, когато поклатих отрицателно глава.

— Не беше правилното място — обясних. — Храмът се оказа чисто и просто изрисувана скала. Съдържаше обаче изображения на Предците и писмени знаци, което означава, че сме близо. Трябва да удвоим усилията, да приемем нови членове в Ордена и да установим постоянна база тук. Хранилището на Предците ни убягва засега, но съм сигурен, че рано или късно ще го открием.

— Да! — възкликна Джон Питкърн.

— Право казваш! — додаде Бенджамин Чърч.

— Смятам, че е време да приемем Чарлс в Ордена. Той доказа предаността си към каузата ни и ни служи вярно от деня, когато дойде при нас. Отсега нататък ще споделяш всичките ни познания и ще жънеш плодовете, които предлага този дар. Съгласен ли си, Чарлс?

Мъжете в стаята мълчаха и наблюдаваха одобрително Чарлс.

— Добре! — продължих. — Ела, Чарлс! — Той приближи до мен и аз казах: — Заклеваш ли се да спазваш принципите на Ордена ни и да се застъпваш за всичко, което отстояваме?

— Да.

— Да не споделяш тайните ни и истинската природа на делата ни?

— Да.

Мъжете се изправиха.

— Приветстваме те сред нас, братко. Заедно ще сътворим нов свят, в който царят единство и порядък. Дай ми ръка.

Извадих пръстена на Брадок и го поставих на ръката на Чарлс.

Погледнах го.

— Вече си тамплиер.

Той се усмихна.

— Нека бащата на прозрението ни води — произнесох и мъжете повториха думите ни.

Редиците ни бяха попълнени.