Карин Герхардсен
Джинджифиловата къща (16)

Петък вечерта

В петък Хьоберг се прибра чак в седем, и то мокър, окаян и закъснял. От четвъртък беше виждал съпругата си само докато спи, а децата въобще не беше виждал. Не му остана време дори да си смени панталоните и получи нареждане да сложи близнаците да спят. Момичетата кръжаха около него и възбудено му разказваха какво им се е случило, а Йонатан не спря да пищи, докато Хьоберг сменяше памперса на Кристофър. Раздразнението от шумните деца измести за известно време разочарованията от не особено успешния ден. Двайсет минути по-късно момичетата седяха пред дивиди плеъра с пуканки в скута, близнаците гукаха в кошчетата си, Симон се занимаваше с компютъра си, Оса си вземаше душ, а на него най-после му остана време да свали мокрия панталон. Точно тогава на вратата се звънна и се наложи полугол да изтича да отвори с домофона на бавачката. Понеже Оса се беше заключила в банята, не успя да си вземе халата, та се видя принуден отново да нахлузи мокрите панталони, за да посрещне момичето.

Анна, шестнайсетгодишна, беше полусестра на приятеля на Симон — Йохан — и живееше наблизо. Децата много я харесваха. На нея можеше да се разчита.

За пръв път й поверяваха да гледа близнаците, но не очакваха да възникнат проблеми, защото малките обикновено спяха спокойно през нощта. Щом чуха звънеца, момичетата се появиха в антрето и се хвърлиха в обятията на Анна, когато Хьоберг й отвори. После той отиде в спалнята да се преоблече бързо и да се освежи, преди да слязат на улицата, за да вземат предварително поръчаното такси. Едва след като се настаниха на задната седалка, сложиха коланите и съобщиха адреса на шофьора, Хьоберг и съпругата му най-после имаха малко време за себе си.

Видеше ли ги заедно, човек тутакси разбираше, че Ласе е брат на Оса. И двамата бяха руси, със зеленикаво котешки очи, стройни и високи, само дето баткото имаше вече наченки на бирено коремче, което се опитваше да прикрива с широки тениски и свободни пуловери. Снахата на Хьоберг, Мия, беше тъмна, ниска и леко пълна, с великолепен заразителен смях. Нямаха деца. Понеже обичаха хлапета и бяха най-добрите детегледачи на света, Оса беше убедена, без никога да ги беше питала направо, че не по свой избор са си останали само двамата. Че Ласе е вътрешен дизайнер, личеше определено по собствения им доста интересно подреден дом. Мия работеше като управител в компютърна компания. И двамата пътуваха доста.

Хьоберг се настани на малко износения, но удобен диван в ъгъла и отпи първата глътка от специалитета на Ласе — водка с „Ред Бул“. Едва тогава усети колко всъщност е уморен. Напрежението от последните няколко седмици започна да отслабва, а силното питие моментално си каза думата. Отново го обзе разочарованието от отговора на Гюн Ванерберг, че при всичките им митарства никога не са живели в Йостерокер. Въздъхна дълбоко. Чуваше гласовете на брата и сестрата в кухнята. Мия се настани до него на дивана и поднесе керамична купичка с огромни зелени маслини.

— Защо така отчаяно въздишаш? — полюбопитства тя.

Той взе маслина и я лапна.

— Просто се отърсвам от дълга напрегната седмица в служба на обществото — отвърна й шеговито и остави костилката в пепелника, очевидно задигнат от близкия ресторант.

— Ясно. По какъв случай работиш сега?

— Убийство в Еншеде. Четирийсет и четиригодишен брокер по недвижимо имущество, пребит до смърт в кухнята на стара дама.

Докато го изричаше, се сети за друга четирийсет и четиригодишна жертва. Осени го и мисълта, че Мия е израснала в Катринехолм.

— Впрочем чу ли за убитата майка на две деца в Катринехолм? — попита я той. — Онази, удавената в леген преди два дни.

— Да, четох. Доста зловеща история.

— Познаваше ли я?

— Не. По-млада от мен е три-четири години, а и не сме ходили заедно в гимназията. Дори името й не ми е познато. Как се казваше?

— Нямам представа — отвърна Хьоберг и взе още една маслина.

— Май нещо като Лизе-Лот. Не познавам жена с това име. А във вестниците писаха ли за случая, по който работиш сега?

— Да, доста подробно, но преди няколко седмици.

— Ще заловиш престъпника?

— Вероятно някога, но в момента няма особени изгледи.

— Тогава да не обсъждаме случая, а да се забавляваме. През уикенда нещата ще се уталожат и в понеделник ще го заловиш.

— Пия за това — обяви Хьоберг и отпи сериозна глътка, от което за малко да глътне костилката.

Ласе се провикна от кухнята, че всичко е сервирано, и те станаха от дивана с чаши в ръка. На голямата кръгла кухненска маса имаше необичайно богат избор от паста: спагети карбонара, макарони със сирене и сметана, тарантели с шунка и чесън, домашна лазаня, друга купа спагети с пилешки дробчета и лук. До огромната трицветна салата от домати, моцарела и авокадо се мъдреше прясно настърган пармезан. Ласе отваряше различни видове италиански вина. Хьоберг се смая. Попита да не би и двамата са си загубили работата, та като безработни са имали време да приготвят всичко това за обещаната „непретенциозна“ петъчна вечеря.

Настаниха се около масата и започнаха да си сипват от възхитителните блюда. Хьоберг яде почти до пръсване; тонът на разговорите се повишаваше с намаляването на виното в бутилките. След основните ястия бе поднесен лек плодов десерт с боровинки. Консумираха го с бяло вино, от което градусът на опиянението се вдигна още.

 

 

Поразтребиха кухнята и се преместиха на меките дивани във всекидневната. Докато стане кафето, Мия извади любимата си игра — „Национална енциклопедия“ — и започнаха да обсъждат дали да играят индивидуално или на отбори. Хьоберг, заклет индивидуалист, мразеше да губи, затова предложи първото.

— Вече е единайсет и знаем, че ако всеки играе за себе си, ти ще спечелиш — разсъждаваше Мия. — Но ако играем по двойки, играта ще се проточи и ще седим тук цял уикенд…

Нещо щракна в ума на Хьоберг и той изведнъж се почувства напълно трезв. Ето го отново: акцента, който го преследваше, откакто по телевизията съобщиха за убитата жена в Катринехолм онзи ден.

— Викенд — каза Хьоберг тихо, но другите го чуха и го погледнаха изненадано.

Полицаят от Катринехолм говореше така, но кой още? Вече беше съвсем близко и всеки момент щеше да изплува. В какъв контекст го чу съвсем наскоро?

— Викенд — повтори той, този път по-високо.

Другите трима размениха погледи и отново с любопитство зяпнаха Хьоберг, преди да прихнат. Той обаче не забеляза. Намираше се съвсем близо, съвсем близо… Знаеше, че е важно. Подсъзнанието му подсказваше, че е изключително важно.

И изведнъж се сети. Спомни си първия разговор с Гюн Ванерберг. Тъгуващата, странно облечена Гюн Ванерберг седеше срещу него в офиса в полицейския участък и искаше да види останките на мъртвия си син.

— Казаха да отидем след четири, но все пак ще им се обадя. Кога за последен път видяхте сина си?

— Миналия викенд. С най-малката си дъщеря Моа дойдоха да ме видят в Малмьо.

Но накъде го водеше това прозрение?

— Какво има, скъпи? — прекъсна Оса разсъжденията му.

— Трябва да отида в банята — обяви Хьоберг и бързо излезе от стаята.

Другите само поклатиха глава и продължиха да подготвят играта.

Хьоберг влезе в банята и седна на ръба на ваната. Значи полицаят от новините по телевизията идва от Катринехолм като снаха му. Но явно и Гюн Ванерберг е от там. Мия вече говореше със съвсем култивиран акцент, ала акцентът на Гюн Ванерберг бе същият като на полицая; сигурен беше. Значи Ханс Ванерберг е живял в Катринехолм. Защо тогава майка му скри тази информация от Хьоберг? Санден би прихнал, ако го видеше сега, но Хьоберг беше сигурен, че е попаднал на нещо съществено; чувстваше го интуитивно и този път смяташе да се довери на интуицията си. Но как се вписваше в картинката Ингрид Олсон?

Скочи и се върна във всекидневната. Три чифта любопитни очи се обърнаха към него.

— Трябва ми атлас — обяви той възбудено.

— Атлас ли? — погледна го Ласе смаяно.

— Или карта на Швеция.

— Не знам къде е атласът — обади се Мия. — А нямаме…

— Трябва ми. Веднага.

— Съседът може би има — предложи Ласе.

Мия видя сериозното изражение в очите на Хьоберг и стана.

— Ще отида да попитам — услужливо предложи тя.

— Какво става, Кони? — притесни се Ласе. — Приличаш на невменяем.

— Хрумнало му е нещо — отговори Оса вместо съпруга си. — Сетил се е нещо важно, свързано с убийството.

— Убийството? — изненада се Ласе. — Нима седиш тук, пиеш и същевременно разрешаваш убийство?

— Надявам се — увери го Хьоберг с разсеяна усмивка.

В този момент Мия влезе с пътен атлас на Швеция под мишница. Подаде го на Хьоберг и той начаса започна да търси нещо в азбучния индекс отзад.

— Какво търсиш? — попита Мия.

— Катринехолм — отговори Хьоберг. — Искам да видя къде се намира Катринехолм…

— Аз ще ти кажа — предложи Мия, но в момента Хьоберг не чуваше нищо.

Плъзгаше показалец по списъка.

— Каторп, Катринеберг, Катринехолм! Ето — на страница 62…

Отвори и известно време разучава картата. Погледът му се плъзна по имената на езера, градове, градчета и села. Продължи да търси и най-сетне намери каквото искаше. Ето — с черни букви, между Катринехолм и Холсберг: Йостерокер.

Хьоберг затвори атласа и погледна възлюбената си съпруга извинително.

— Опасявам се, че ще се наложи да поработя този уикенд — каза й той с известна тъга.

Но вътрешно тържествуваше.