Джефри Арчър
Най-добре да си остане тайна (43)

40.

— Вчера сутринта получих това комюнике от Филип Матюс, нашия посланик в Аржентина — каза секретарят на кабинета и раздаде копия на всички на масата. — Моля, прочетете го внимателно.

След като беше получил дългото шестнайсет страници комюнике по телеграфа, сър Алън беше прекарал остатъка от сутринта във внимателно проверяване на всеки абзац. Знаеше, че онова, което търси, ще е скрито сред тривиалната информация за официалното посещение на принцеса Маргарет в аржентинската столица.

Остана озадачен защо посланикът е поканил Мартинес на градинското парти и бе още по-изненадан, когато откри, че той е бил представен на Нейно Кралско Височество. Предположи, че Матюс е имал основателна причина за подобно пренебрегване на протокола, и се надяваше, че няма снимки, които да се озоват в някоя библиотека с вестникарски изрезки и да напомнят на всички за случилото се.

Малко преди пладне сър Алън попадна на абзаца, който търсеше, и помоли секретарката да отложи уговорката му за обяд.

„Нейно Кралско Височество бе така добра да ме запознае с резултата от първия тестов мач в Лордс — пишеше посланикът. — Великолепно представяне на капитан Питър Мей. Жалко, че е бил изчерпан в последната минута.“

А малко по-долу пишеше:

„С радост научих, че Артър Барингтън ще се завърне за втория тестов мач в Саутхамптън в неделя, 23 юни, защото със среден резултат малко над 8 той може да преобърне нещата в полза на Англия.“

Сър Алън си подчерта думите „Артър“, „събота“, „Саутхамптън“ и цифрата 8, след което продължи да чете.

„Останах обаче озадачен, когато НКВ ми каза, че Тейт е очаквано изпълнение на №5, но тя ме увери, че информацията й е съобщена не от друг, а от директора на крикета Джон Ротенстайн, което ме накара да се замисля.“

Секретарят на кабинета подчерта „Тейт“, „№5“, „изпълнение“ и „Ротенстайн“ и продължи нататък.

„Ще се върна в Лондон през агуст, навреме за последния тест в Милбанк, така че да се надяваме, че дотогава ще сме спечелили деветте серии. И между другото, това игрище се нуждае от двутонен валяк.“

Този път сър Алън подчерта „агуст“, „Милбанк“, „деветте“ и „двутонен“. Вече му се искаше да беше проявил по-голям интерес към крикета, докато учеше в Шрусбъри, но пък винаги си беше падал по гребането, а не по игрищата. Е, сър Джайлс беше носител на награди по крикет в Оксфорд и вероятно щеше да може да му обясни тънкостите на играта.

 

 

Всички бяха приключили с четенето на комюникето. Само мисис Клифтън все още си водеше някакви бележки.

— Мисля, че разгадах повечето от онова, което се опитва да ни каже нашият човек в Буенос Айрес, но все още има една-две подробности, които ми убягват — каза сър Алън. — Например, трябва ми малко помощ за Артър Барингтън, защото дори аз знам, че батсманът се казва Кен.

— Второто име на Себастиан е Артър — каза Хари. — Така че според мен можем да приемем, че ще пристигне в Саутхамптън на двайсет и трети юни, неделя, защото тестовите мачове никога не се играят в неделя, а и в Саутхамптън няма игрище.

Секретарят на кабинета кимна.

— А осмицата може би показва за колко милиона паунда става дума според посланика — предположи Джайлс от другия край на масата, — защото средният резултат на Кен Барингтън е над петдесет.

— Много добре — каза сър Алън и си записа. — Но пак не мога да разбера защо Матюс е написал погрешно изпълнение вместо попълнение и агуст вместо август. Все пак е грамотен човек.

— Също и Тейт — каза Джайлс. — Защото Морис Тейт играеше за Англия с девети номер, а не с пети.

— Това също ме изпрати в аут — опита се да се пошегува сър Алън. — Някой може ли да обясни двете грешки?

— Мисля, че аз мога — обади се Ема. — Дъщеря ми Джесика е художничка и веднъж спомена, че много скулптори правят девет изпълнения или отливки на произведенията си, които след това се щамповат и номерират. А изписването на месеца намеква за скулптора.

— Все още нищо не разбирам — каза сър Алън. От израженията на останалите си личеше, че не е единствен.

— Би трябвало да е Реноар или Роден — каза Ема. — И тъй като едва ли е възможно да се скрият осем милиона паунда в маслена картина, предполагам, че парите се намират в двутонна статуя на Огюст Роден.

— Значи посланикът намеква, че сър Джон Ротенстайн, директорът на галерия „Тейт“ в Милбанк, ще може да ни каже за коя точно скулптура става дума?

— Не намеква, а ни го казва направо — триумфално заяви Ема. — Това е една от думите, които сте пропуснали да подчертаете, сър Алън. — Не успя да скрие подигравателната си усмивка. — Покойната ми майка щеше да я забележи много преди мен, дори на смъртното си легло.

Хари и Джайлс се усмихнаха.

— И коя дума съм пропуснал да подчертая, мисис Клифтън?

Веднага щом Ема отговори на въпроса, секретарят на кабинета вдигна телефона.

— Обадете се на Джон Ротенстайн от „Тейт“ и ми уговорете среща с него тази вечер, след затварянето на галерията.

Затвори и се усмихна на Ема.

— Винаги съм бил за назначаването на повече жени в държавната администрация.

— Надявам се, сър Алън, че ще подчертаете „повече“ и „жени“ — отвърна Ема.

 

 

Себастиан стоеше опрян на парапета на горната палуба на „Куин Мери“ и гледаше как Буенос Айрес се отдалечава, докато не се превърна в смътен силует, подобен на скица върху чертожната дъска на архитект.

Толкова много неща се бяха случили за краткото време, откакто бе отстранен от училище, макар че все още беше озадачен защо баща му беше изминал толкова път само за да му каже, че не е изгубил мястото си в Кеймбридж. Нямаше ли да е много по-лесно просто да се обади на посланика, който несъмнено познаваше дон Педро? И защо посланикът лично му беше дал паспорта, когато Беки можеше да го направи вместо него още на рецепцията? И още по-странно, защо посланикът го беше попитал за второто му име?

Когато Буенос Айрес изчезна от поглед, Себастиан все още нямаше отговор на тези въпроси. Може би баща му щеше да му обясни.

Мислите му се насочиха към бъдещето. Първата му отговорност, за която вече беше възнаграден доста добре, бе да се погрижи скулптурата на дон Педро да мине без проблеми през митницата и Себастиан нямаше намерение да напусне пристанището, преди „Сотбис“ да са взели пратката.

Но дотогава смяташе да разпусне и да се наслаждава на пътуването. Възнамеряваше да дочете последните няколко страници на „Офицери и джентълмени“ и се надяваше, че ще намери първия том в корабната библиотека.

Сега, когато пътуваше към дома, вече трябваше да помисли какво може да постигне през първата година в Кеймбридж, за да впечатли майка си. Това бе най-малкото, което можеше да направи, след като й бе причинил толкова много тревоги.

 

 

— „Мислителят“ — каза сър Джон Ротенстайн, директорът на галерия „Тейт“, — се смята от критиците за една от най-знаковите творби на Роден. Била е замислена като част от „Портите на ада“ и първоначално се е наричала „Поетът“, тъй като художникът е искал да отдаде почит на своя герой Данте. И връзката между Роден и статуята станала толкова силна, че маестрото бил погребан под нейно копие в Медон.

Сър Алън продължи да обикаля около статуята.

— Поправете ме, ако греша, сър Джон, но нали това е петата отливка от общо деветте?

— Точно така, сър Алън. Най-търсените произведения на Роден са онези, които са били излети приживе от Алекс Рудие в леярната му в Париж. За съжаление след смъртта на Роден френските власти позволили пускането на ограничен брой копия от друга леярна, но сериозните колекционери не ги смятат за автентични като първите.

— Знае ли се къде се намират деветте оригинални отливки?

— О, да — отвърна директорът. — Като не броим тази, три са в Париж — в Лувъра, в музея на Роден и една в Медон. Има една в музея „Метрополитен“ в Ню Йорк и една в Ермитажа в Ленинград. Останалите три са в частни колекции.

— Известно ли е кои са колекционерите?

— Едно копие е в колекцията на барон Ротшилд, а друго е собственост на Пол Мелън. Третото копие отдавна е забулено в мистерия. Знаем със сигурност, че отливката е правена приживе и е била продадена на частен колекционер от галерия „Марлборо“ преди десетина години. Тази тайна обаче най-сетне ще бъде разбулена следващата седмица.

— Боя се, че не ви разбирам, сър Джон.

— В понеделник вечерта „Сотбис“ ще обяви търг за отливка на „Мислителят“ от хиляда деветстотин и втора година.

— И кой е собственикът й? — невинно попита сър Алън.

— Нямам представа — призна Ротенстайн. — В каталога на „Сотбис“ е записано само, че е собственост на джентълмен.

Секретарят на кабинета се усмихна на този отговор, но се задоволи само да попита:

— И какво означава това?

— Означава, че продавачът желае да остане анонимен. Често се оказва, че е някой аристократ, който не иска да признае, че изпитва затруднения и му се налага да се раздели с някоя фамилна ценност.

— И на каква цена според вас ще бъде продадена отливката?

— Трудно е да се каже, защото Роден от такъв порядък не се е появявал на пазара от няколко години. Все пак ще се изненадам, ако статуята бъде продадена за по-малко от сто хиляди паунда.

— Един лаик може ли да види разлика между това копие — попита сър Алън, като се възхищаваше на отливката пред себе си, — и онова, което ще се продава от „Сотбис“?

— Няма никаква разлика, освен номера на отливката — каза директорът. — Като се изключи той, произведенията са идентични във всяко отношение.

Секретарят на кабинета обиколи скулптурата още няколко пъти и почука масивната могила, върху която седеше мъжът. Вече не се съмняваше къде Мартинес е скрил осемте си милиона. Дръпна се крачка назад и се вгледа в дървената платформа на статуята.

— И деветте отливки ли са закрепени за едни и същи основи?

— Не точно едни и същи, но подобни, предполагам. Всяка галерия и колекционер имат свое мнение как да показват произведенията си. Ние избрахме прост дъб, защото смятахме, че е в съзвучие с обстановката.

— А как основата се закрепва за статуята?

— За отливка с такива размери обикновено има четири малки стоманени издатъка от долната страна на статуята. Във всеки от тях се пробива дупка, през която може да се сложи винт. След това остава само да се пробият четири дупки в основата и тя да бъде закрепена за статуята с така наречените пеперуди. Всеки нормален дърводелец може да свърши работата.

— Значи ако искате да махнете основата, е достатъчно само да се развият въпросните пеперуди, така ли?

— Да, предполагам — отвърна сър Джон. — Но защо му е на някой да прави подобно нещо?

— Наистина, защо — съгласи се секретарят на кабинета и се усмихна едва забележимо. Вече знаеше не само къде е скрил парите Мартинес, но и как възнамерява да ги вкара в страната. И, което бе по-важно, как смята да си върне осемте милиона във фалшиви банкноти, без никой да заподозре нищо.

— Голям майстор — отбеляза той и потупа за последен път кухата бронзова статуя.

— Гений — каза директорът.

— Е, не бих казал чак гений — каза сър Алън. Но пък двамата мислеха за различни лица.