Джефри Арчър
Най-добре да си остане тайна (30)

27.

Директорът пръв би признал, че момчето, което си бе взело отпуска, за да помогне на чичо си за парламентарните избори, не беше същото като младежа, върнал се в „Бийчкрофт Аби“ няколко дни по-късно.

Директорът на пансиона мистър Ричардс описа промяната като „прозрение по пътя към Бристол“. Когато се върна, за да кълве за последните си изпити, Клифтън вече не разчиташе само на повърхностното четене и естествената си дарба за езици и математика, благодарение на която винаги успяваше да премине в по-горен клас. За първи път в живота си той започна да работи здраво като не толкова талантливите си приятелчета Бруно Мартинес и Вик Кауфман.

И когато резултатите от изпитите бяха изложени на училищното табло, никой не се изненада, че и тримата ще продължат последната учебна година, макар че неколцина, но не и леля му Грейс, бяха изумени, че Себ е попаднал в групата избраници, които щяха да се състезават за стипендия в Кеймбридж.

 

 

Директорът на пансиона се съгласи Клифтън, Кауфман и Мартинес да делят един кабинет през последната си година и макар че Себастиан като че ли работеше здраво като двамата си приятели, мистър Ричардс каза на директора на училището, че все още се тревожи, че има опасност момчето отново да тръгне по стария път. Опасенията му можеха да се окажат неоснователни, ако през последната година в „Бийчкрофт Аби“ не се бяха случили четири събития, които щяха да определят бъдещето на Себастиан.

Първото беше в началото на новия срок, когато Бруно покани Себастиан и Вик да отпразнуват с баща му успешното вземане на изпитите в „Бийчкрофт Армс“. Себастиан прие с радост и очакваше с нетърпение отново да се отдаде на насладите на шампанското, но празненството бе отменено в последния момент. Бруно обясни, че неочакван ангажимент накарал баща му да промени плановете си.

— По-скоро е размислил — каза Вик, след като Бруно отиде на репетиция с хора.

— Какво имаш предвид? — попита Себастиан и вдигна глава от учебника.

— Мисля, че мистър Мартинес се е отказал, когато е разбрал, че съм евреин и че Бруно няма да се съгласи да празнува без мен.

— Бих разбрал да се откаже, ако е разбрал, че си гола вода, Кауфман, но на кого му пука дали си евреин, или не?

— На много повече хора, отколкото предполагаш — каза Вик. — Помниш ли какво стана, когато Бруно те покани на петнайсетия си рожден ден? Обясни, че му позволили да вземе само един гост и че догодина щял да е моят ред. Ние евреите не забравяме такива неща.

— И все пак не мога да повярвам, че мистър Мартинес ще отмени вечерята само защото си евреин.

— Разбира се, че не можеш, Себ, но това е само защото родителите ти са цивилизовани. Те не съдят за хората по това в коя кошара са родени и са предали тази липса на предразсъдъци и на теб, без изобщо да го осъзнаваш. За жалост обаче ти не представляваш мнозинството, дори в това училище.

Себастиан понечи да възрази, но приятелят му още не беше приключил.

— Знам, че някои смятат, че ние евреите сме параноици относно холокоста. И кой може да ни вини след продължаващите разкрития за онова, което се е случвало в немските концлагери? Повярвай ми обаче, мога да надуша антисемит от трийсет крачки и е само въпрос на време сестра ти да се изправи пред същия проблем.

Себастиан избухна в смях.

— Джесика не е еврейка. В нея може би има нещо бохемско, но не и еврейско.

— Мога да те уверя, Себ, че е еврейка, макар че съм я виждал само веднъж.

Никак не беше лесно да накараш Себастиан да изгуби дар слово, но в случая Вик успя.

Второто събитие се случи през лятната ваканция, когато Себастиан отиде в кабинета на баща си, за да прегледат годишния отчет. Себастиан гледаше многобройните семейни снимки на бюрото на Хари и една привлече вниманието му — майка му, хванала под ръка баща му, и чичо Джайлс на ливадата на Имението. По онова време майка му би трябвало да е на около дванайсет, може би на тринайсет, и беше с училищната си униформа от „Ред Мейдс“. За момент Себ си помисли, че вижда Джесика, толкова много си приличаха. Сигурно беше просто някаква игра на светлината. После обаче си спомни посещението в дома за сираци и колко бързо родителите му бяха отстъпили, когато той настоя, че Джесика е единственото момиче, което би приел за сестра.

— Като цяло е доста задоволително — каза баща му, след като обърна последната страница на отчета. — Съжалявам, че спираш латинския, но съм сигурен, че директорът има причини за това. И съм съгласен с доктор Банкс-Уилямс, че ако продължиш да се трудиш упорито, имаш големи шансове да спечелиш стипендия в Кеймбридж. — Хари се усмихна. — Банкс-Уилямс не си пада по хиперболите, но ми каза, че урежда да посетиш някогашния му колеж през следващия срок, тъй като се надява, че ще тръгнеш по неговите стъпки в Питърхаус, където самият той е бил стипендиант.

Себастиан още се взираше в снимката.

— Ти слушаш ли ме изобщо? — попита баща му.

— Тате — тихо каза Себ. — Не мислиш ли, че е дошло времето да ми кажеш истината за Джесика? — И погледна баща си в очите.

Хари избута отчета настрани, поколеба се за момент, после се облегна назад и му разказа всичко. Започна с това как дядото на Себастиан умрял от ръката на Олга Петровски, след което продължи с момиченцето, открито в кошница в кабинета му, и как Ема беше открила Джесика в дома за сираци в Бриджуотър. Когато приключи, Себ имаше само един въпрос.

— А кога ще кажеш истината и на нея?

— Аз самият си задавам този въпрос всеки ден.

— Но защо си чакал толкова дълго, татко?

— Защото не искам да минава през онова, което преживява всеки ден Вик Кауфман, както самият ти ми каза.

— Джесика ще мине през много по-лоши неща, ако сама се натъкне на истината — каза Себастиан. — Искаш ли аз да й кажа?

Хари зяпна невярващо седемнайсетгодишния си син. „Кога едно дете става голям човек?“

— Не — каза той най-сетне. — Тази отговорност е моя и на майка ти. Трябва обаче да намерим подходящия момент.

— Няма да има подходящ момент — каза Себ.

Хари се опита да си спомни кога беше чувал тези думи.

Третото събитие беше първото влюбване на Себастиан. Не в жена, а в град. Беше любов от пръв поглед, защото никога не беше попадал на нещо така прекрасно, грабващо, желано и изкушаващо едновременно. Когато му обърна гръб, за да се върне в „Бийчкрофт“, Себастиан беше още по-твърдо решен да види името си изписано със златни букви на почетното табло на училището.

След като се върна от Кеймбридж, Себастиан започна да чете до часове, за чието съществуване не бе подозирал, и дори директорът на училището започна да вярва, че малко вероятното може да се окаже възможно. Но тогава Себастиан срещна втората си любов, което бе и последното събитие.

От известно време си даваше сметка за съществуването на Руби, но я забеляза едва през последния срок в „Бийчкрофт“. Сигурно и тогава нямаше да я забележи, ако не беше докоснала ръката му, докато се редяха на опашка за овесена каша. Себ прие, че е станало случайно, и щеше да забрави инцидента, ако той не се беше повторил на следващия ден.

Редеше се за допълнително овесена каша въпреки факта, че първия път Руби вече му беше сипала повече, отколкото на другите. Докато се обръщаше да се върне на масата си, тя пъхна в ръката му бележка. Себастиан я прочете чак когато остана сам в кабинета си.

„На Скул Лейн в пет?“

Себ много добре знаеше, че Скул Лейн е забранена територия и че ако някое момче бъде хванато там, го очаква здраво конско от директора. Все пак реши, че рискът си заслужава.

Когато звънецът обяви края на последния час, Себ се измъкна от класната стая и направи дълга обиколка около игрищата, преди да прескочи дървената ограда и да се спусне по стръмния склон към Скул Лейн. Беше закъснял с петнайсет минути, но Руби се появи иззад едно дърво и тръгна право към него. Себастиан си помисли, че изглежда различно — и не само защото не беше с престилка, а с бяла блуза и черна плисирана пола. Беше разпуснала косата си и за първи път я виждаше с червило.

Не намериха много общи теми за разговор, но въпреки това продължиха да се срещат по два, понякога по три пъти седмично за не повече от половин час, тъй като и двамата трябваше да се върнат навреме за вечерята в шест.

Себ целуна Руби няколко пъти по време на втората среща, а после тя го запозна с усещането какво става, когато устните се разделят и езиците им се докоснат. Той обаче не напредна повече от това да я опипа и да се опита да открие различни части от тялото й, докато се криеха зад едно дърво. Но когато до края на срока оставаха само две седмици, тя му позволи да разкопчае копчетата на блузата й и да постави ръка на гърдата й. Седмица по-късно Себ откри как да разкопчае сутиена й и реши, че след като изпитите минат, ще има не една, а две дипломи.

И точно тогава всичко се обърка.