Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (99)

Глава 96

В девет и половина на следващата сутрин пристигнахме росни-пресни с Чарли и Фабиана в щатското управление в Талахаси.

Последното, което ни оставаше да направим, бе и най-важното: да вкараме Фабиана на насроченото за десет часа съвещание на комисията в службата за помилване към канцеларията на щатския губернатор.

Общо взето, Фабиана беше готова, макар и силно притеснена. Според мен срещата й с Джъстин предната вечер в затвора се бе отразила благоприятно и на двама им.

То май ще излезе, че изповядването е полезно за душата. Кой знае. Някой ден ще взема да проуча въпроса за себе си.

Докато пресичахме улицата към щатската управа, наблизо стана някаква суматоха. От туристически автобус заслизаха хора с протестни табели. Двайсетина от тях вече прекосяваха фино подстриганата морава и заемаха позиция пред модерната сграда.

— Какво става тука? Чаено парти ли ще има? — зачудих се. Но после прочетох табелите. „СКОРОШНА СРЕЩА СЪС СЪЗДАТЕЛЯ, ДЖЪСТИН ХАРИС!“ — пишеше на една от тях.

А привлекателна на вид брюнетка по дънки и с тениска с американското знаме размахваше надпис: „НА-НА-НА-НА ХЕЙ-ХЕЙ ГУДБАЙ, ДЖЪСТИН!“

— Е само това ни липсваше — рече Чарли, когато видя зад автобуса да паркира микробус на телевизионна станция, откъдето се появи репортер заедно с някакъв едър тип с шапка на бейзболния отбор „Брейвс“ и подвижна телевизионна камера.

— Сборище на поддръжниците на смъртното наказание!? — възкликна Фабиана.

— По дяволите! — рекох на Чарли. — Циркът започва, а ние май сме на централната арена.

— Но и това далеч не е най-лошото — каза Чарли и посочи с ръка автобуса.

А като видях какво ми сочи, замръзнах напълно. И цялата изтръпнах.

До вратата на автобуса бе застанал Питър и със сияйна усмивка помагаше на хората да слязат.