Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (93)

Глава 90

— Как така ще се връщам в Ню Йорк? Ами Джъстин? Все пак аз съм имала вземане-даване с Десантчика! А това е от съществено значение за делото срещу Джъстин, нали? Току-виж, съм се оказала единствената, която е оцеляла, след като е видяла Десантчика. Няма ли все пак да се явя като свидетел?

— Не е толкова просто — каза Чарли. — Поради извънредно малкото време, което ни остава, единственият начин да се отложи екзекуцията е да се действа чрез Службата за помилване към канцеларията на щатския губернатор. При което ще ни се даде само една възможност да убедим комисията, че се налага да вземе предвид новите улики. Засега обаче най-добрият възможен сценарий е годеницата на Джъстин да оттегли зловредните си показания. Тя единствена притежава жизненоважните оправдателни показания, които са приложими пряко към делото. Комисията ще е принудена да ги вземе предвид.

— Но… — понечих да му възразя.

Той обаче ме възпря с вдигната длан.

— А твоите… ъъъ… нови разкрития, да ги наречем… се свеждат до следното: влязла си в пряк допир с бял мъж, който може да е бил Десантчика. Колкото и да навежда на свежи мисли, твърдението ти няма кой знае каква юридическа стойност. Напротив, може да прозвучи дотолкова като фантазия, че губернаторът да го отхвърли просто като поредния отчаян опит от наша страна. Така че Фабиана остава засега най-силният ни коз.

— С тази разлика, че още не сме я намерили — рекох, — камо ли да сме я предумали да каже истината. Ами ако не успеем? Какво друго ни остава? Нищо! Колкото и фантасмагорични да са, показанията ми все пак съдържат определен нов елемент.

— Възможно е. Но ще ти е много трудно да свидетелстваш, ако си умряла. В момента не си в състояние да разсъждаваш разумно. Не каза ли самата ти преди малко, че Фурние е влязъл в стаята ти? Изчезването ти от Кий Уест изобщо не е въпрос на избор.

Дума не можех да противопоставя на аргументите му. Нямаше спор — животът ми бе в опасност. Повече от всякога в миналото. Но сега, след като вече се бях срещнала с Джъстин, беше изключено да избягам отново.

— Длъжна съм да доведа това дело докрай — рекох след известно време. — Независимо от последствията. Така че няма да мръдна от тук, докато не направя всичко по силите си да отърва Джъстин. Което ще рече, че оставам.

Чарли ме изгледа отчаяно. И взе да потропва с пръсти по бюрото.

— „Мисия: реабилитация“, казваш? Като гледам, май ще излезе „Мисия невъзможна“. Добре. Няма да отричам ползата от помощта ти. И в името на спасяването на Джъстин, изглежда, нямаме избор. Но в такъв случай до приключването на тази история трябва да сме неотлъчно заедно. Съгласна ли си?

— Съгласна съм — отвърнах и издишах въздуха от дробовете си.

Просто не можех да повярвам: все още съм тук. Издадох тайните си, а не изгорях в пъклен огън. Е, не всичките си тайни, не пропуснах да си напомня. Рамон Пеня изобщо не го споменах, но за начало все пак не беше зле.

— Нямаш представа колко ми олекна, Чарли. И заради самата мен, и заради дъщеря ми. Откога ми се е натрупало. Никому не съм го разправяла досега. И страшно съжалявам, задето те лъгах.

Чарли вдигна телефона.

— Абе аз трябваше да се усетя, че си голяма беля, още когато запрати поничките през вратата ми, Нина. Или сега вече трябва да ти викам Дженийн, а? Няма значение. Кажи ми номера на хотела си. Дори за Маями да се шматкаш по хавлия май е прекалено лежерно. Щом ще ходим да търсим бившата годеница на Джъстин, имам странното чувство, че ще имаме нужда от багажа ти.