Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (89)

Глава 86

Щом се прибрах в хотела, моментално се пъхнах под душа. Опрях длани в стъклените плочки на стената, затворих очи и подложих лицето и тялото си под горещите водни иглички на луксозната баня в продължение на близо час.

Надявах се горещината и силата на струята да избистрят мозъка ми и да ми създадат така нужното ми спокойствие, но постепенно осъзнах колко безсмислена е цялата процедура.

Опасната близост, в която се бях озовала с Питър, не ми излизаше от акъла, обаче с течение на времето взех да отчитам, че донякъде се беше оказала полезна. Първо, това, че Питър се е върнал в Кий Уест, означаваше, че е далеч от Ема. Второ, след като не бе разпитвал Чарли за мен, явно не знаеше, че не съм в Ню Йорк. И трето, не знаеше, че помагам на Чарли.

Наложително беше обаче да поддържам това състояние на нещата. Да отидем на вечеря на Дювал Стрийт се оказа крайно глупава постъпка от моя страна. Само за миг да се беше извърнал Питър, да беше хвърлил един-единствен поглед зад себе си, и щеше да ме види за втори път.

Основната ми цел беше освобождаването на Джъстин, но трябваше да съм по-разумна. И да приключа мисията си максимално бързо. С всеки прекаран тук на юг миг рискувах живота си.

По някое време спрях с неохота душа и изстисках водата от косата си. Избърсах се, увих се в две сухи хавлии и надянах отгоре им пухкавия хавлиен халат от закачалката в банята. Отидох до спалнята и нагласих будилника за пет, че да имам време да си оправя прическата.

Мислех да се обадя на Ема в Ню Йорк, но вече беше станало много късно, така че реших вместо това да й пожелая лека нощ с есемес. Нямах сили да си облека пижамата, затова приседнах за минута на крайчеца на леглото.

През отворената врата на спалнята виждах как завесите в хола се полюляват на нежния бриз, идещ от балкона на мансардата. Между тях тънкият лунен сърп се отразяваше в спокойната сребриста равнина на морето.

Дали и Чарли има същата гледка? — запитах се. Не бях склонна да отричам, че вече не изпитвах пълно безразличие към него. Остроумен мъж, интелигентен, лесен за визуално възприемане, макар че на бирите за закуска категорично трябваше да се сложи край.

Изгасих лампите и се излегнах на възглавниците. Почти бях заспала, когато ме порази една далеч по-неромантична мисъл. Извърнах само леко глава да видя завесите в хола, издули се в мрака като платна на яхта.

Но от къде на къде ще се издуват тези завеси от вятъра? — запитах се.

Нали заключих балконската врата, преди да се пъхна под душа?