Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (85)

Глава 82

— Ей, има ли желаещи за биренки? — провикна се ухилено Питър и изщрака с щипката над димящото барбекю.

Посред веселия аромат на печащото се мариновано пилешко и наденички „чоризо“, виковете на гонещите се деца и тихото изпълнение на Нийл Даймънд за музикален фон от градинските високоговорители тържеството приличаше по-скоро на рожден ден или кръщене, отколкото на сбирка на живите роднини на жертвите на сериен убиец.

Самата група беше разнородна: чернокожи, бели и мургави, богати и бедни, та дори и един гей свещеник протестант. Смъртта не подбира. На Питър това поне му беше ясно от личен опит.

А барбекюто беше само едно от поредицата събития, които предстояха на групата през седмицата. На следващия ден трябваше да заминат с чартърен автобус за Маями, а от там — със самолет до Талахаси, където да проведат среща с щатския губернатор в резиденцията му — нов повод за репортажи в медиите, надяваше се Питър. Оттам в петък щяха да отидат на палатков лагер в Рейфърд, където щяха да проведат целодневно бдение преди екзекуцията на Харис в полунощ.

Изтощителна програма за бедните хорица, но дано им донесе и някаква морална утеха, че сполетялата ги беда е приключила в известен смисъл, мислеше си Питър.

Фактът, че Дженийн се бе оказала всъщност жива, лишаваше Питър от правото да членува в групата им, ама как да им развали настроението с такава дребна техническа подробност?

Да не говорим, че и на нея й се пишеше действително да умре, като гръндж модата, стига само да се върне той след екзекуцията в Ню Йорк и да я спипа.

Докато Питър обръщаше чушките и главите лук върху скарата, свещеникът оформи молитвен кръг около басейна.

— В името на Отца, и Сина, и Светия дух — заповтаряха след него всички, включително и Питър, който зае мястото си между сияещата си съпруга Вики и свещеника.

От отсрещната страна му се усмихна одобрително новият му най-добър приятел, мултимилионерът Арти Тиволи.

Окончателното сключване на сделката за игрището за голф трябваше да се състои седмица след екзекуцията. Питър щеше да сподели шестте си процента комисиона със своя посредник. Така че, ако всичко вървеше по план, само след две седмици му предстоеше да получи чек за три милиона и половина долара.

И нямаше начин нещата да се отклонят от плана. Той лично щеше да се погрижи за това.

Час по-късно, когато присъстващите се разполагаха по шезлонгите покрай стената към морето да наблюдават залеза, мобифонът на Питър иззвъня.

— Здрасти, Питър. Какво става? Обажда ти се Брайън Коугъл от полицейското управление в Бока.

— Здравей, Брай. Как така си се сетил? — приветства Питър старото ченге. Нямаше човек в правоохранителните органи в Южна Флорида, когото да не познава. Та нали връзките бяха по-важни от всичко останало.

— Искам само да ти кажа, че ни посети говорителят на Харис, онова гадно копеле Чарли Бейлър. Разпитваше какво е станало с космите.

— А, ония ли? — намръщи се Питър. Бейлър наистина се очертаваше като тъп задник.

— Водеше със себе си и една жена, адвокатка. Явно се е сдобил с помощ.

Мама му стара, рече си Питър. Само това липсваше в момента — кръстоносен поход за спасяването на Джъстин Харис в последната минута. Ако отложеха екзекуцията, Тиволи със сигурност щеше да се вкисне. Не беше сега времето за изненади. До края на седмицата Харис трябваше да е положен в чамовия сандък.

— Какви са шансовете да пропее твоят човек от лабораторията, дето изхвърли космите? — попита Питър. — Ако се вдигне шумотевица, готов съм да го обезщетя крайно прилично.

— Ей, Пийт, дай да не се обиждаме сега — рече Коугъл. — Нищо страшно няма. Човекът в лабораторията ми е баджанак. Малко завеян е, но пък съм кръстник на синчето му. А ако пропее, веднага ще го уволнят. Така че този вариант е изключен.

— Чудесно. Както ти казах навремето, Брайън, много добре направихме, че се отървахме от тия косми. При наличието на улика за присъствието и на втори човек на местопроизшествието делото щеше да се усложни и нямаше да успеем да осъдим онова копеле. Ти постъпи като истински човек, брат ми. И никога няма да забравя жеста ти.

— Всякакви благодарности са излишни, Питър. Знам, че и ти щеше да постъпиш по същия начин, ако ставаше дума за моята жена. Ти ще присъстваш ли на демонстрацията преди екзекуцията?

Зад гърба на Питър народът охкаше и ахкаше и се дивеше на спускащия се над залива залез. Питър изгледа с присвити очи водата, придобила цвета на чисто нова едноцентова монета.

— За нищо на света не бих я пропуснал, Брайън.