Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (77)

Глава 74

Половината дом на адвоката беше истинска красота: златисто, лакирано чамово дюшеме; напълно възстановен старовремски извит стълбищен парапет; бяло кухненско обзавеждане върху бял мрамор, сякаш изписано от страниците на „Архитектурен Дайджест“. Другата половина, разнебитена, с напукани гипсови стени и препълнена с кофи лепило за фугиране, ми напомняше поразително на наркоманско свърталище.

За мой късмет бях преведена набързо през строителния обект в изискано обзаведен и облицован с ламперия офис току зад самата кухня.

Чарли пусна едва спасената кутия с поничките върху безупречното си бюро и извади от минихладилника голям кен „Хайнекен“.

— Да не ти е свършил портокаловият сок? — попитах и погледнах многозначително часовника си.

— В Кий Уест това минава за портокалов сок — отвърна Чарли, отпуши кена и отпи от бирата.

Насмалко да припадна, като видях окачената в рамка на стената диплома по право от Харвард, с малка почетна лента „с високо отличие“, минаваща на диагонал през долния й десен ъгъл.

— Внушителна е, нали? — попита Чарли, докато се полюляваше напред-назад на стола си. — Само шест десети не ми стигнаха за „с пълно отличие“. Аз всъщност имах мерака да уча в Йейл, но отборът им по ръгби направо се скапа предната година. — Отпи яка глътка, оригна се и се пресегна за една смачкана поничка.

— И какво търсиш тук? — попитах.

— „Хората разправят, че е по вина на жена“ — пропя той с пълна уста. — Но само аз знам…

— Млъкни, ако обичаш.

— Добре — съгласи се той, дъвчейки. — Като при всички останали, и при мен нещата вървяха все надолу, на юг, докато накрая нямаше къде по на юг да отиде човек. Този имот всъщност ми е наследство от дядо ми. Бил е тексаски нефтаджия. И го е спечелил на покер, когато бил на седемдесет години. Според фамилната легенда дошъл тук, огледал го и пратил телеграма: „При добро стечение на обстоятелствата повече трезвен няма да ме видите“.

— Трогателна история — рекох.

— Така или иначе, наследих го преди няколко години заедно с прашния му сандък с инструменти. И след като възстановя някогашната хубост на тая кукличка, нямам представа с какво ще се занимавам. Един мой приятел бачка в „Хоум енд Гардън Телевижън“^[1] и разправя, че какъвто съм як и готин, веднага щели да ме лапнат за някоя тяхна поредица. А там нали знаеш как плащат?

— Много си стар за там.

Дояде поничката си с още една яка глътка бира и изръмжа:

— Никому не казвай, но имам и амбицията да стана новия Джон Гришам или Ърнест Хемингуей. Ти ходи ли до къщата музей на Папа? Знаеш ли, че някои от котките там са с по шест пръста?

— А ти знаеш ли, че Хемингуей си е пръснал черепа с ловна пушка? — прекъснах го. — Много забавно ми е да си гукаме, но се налага да се заемем с делото на Харис. Имам преписката, но искам да чуя от теб, накратко, къде е станала грешката.

— Най-накратко — рече Чарли, — според мен грешката е станала в мига, в който ченгетата са му казали: „Ей, Харис, имаш правото на адвокатска защита“, а Харис пропуснал да попита: „Къде ви е телефонът?“. — Облегна се назад върху въртящия се стол и закрепи кена върху голия си гръден кош. — Харис се е превърнал в най-големия си собствен кошмар. Първо казал на ченгетата, че не познава Фостър. Лъжа нумеро уно. После, като му представили ДНК анализа, си спомнил, че правили секс по взаимно съгласие в затвора, където той работел на щат, а тя — на доброволни начала. И описал студентката по музика със специална стипендия като „жива полова откачалка“, край на цитата. Как обичала да го шамаросва и да го дере с нокти и той да я закопчава с белезници, преди да се чукат в килера на чистача. И, според него, точно така станало и сутринта, когато се явила за последен път на работа, преди да изчезне. Освен това твърди, че след като му изтекла смяната, прекарал целия ден с друга жена, с годеницата си, в Аквариума в Маями. Но когато полицията проверила алибито му, годеницата напълно го отрекла.

— Глупости — рекох.

— И то на едри търкалета, на клечка — каза Чарли. — Тъкмо затова моята благоприлична фирма ми повери делото, след като първият му адвокат бе лишен от права заради това, че мамел клиентите си по сделки с недвижимости. Щото и аз, като теб, в началото бях съвсем тъп и вярвах на Харис. Поне дотолкова, че да се съглася делото му да влезе в съда.

— И как се развиха нещата в съда?

— Развиха се до положение, в което журито изключи тотално възможността беден чернокож охранител в затвор да прави секс по взаимно съгласие с доброволно работеща там ангеловидна бяла студентка. Майката на Фостър седеше на най-първия ред и се свиваше и разплакваше при всяко споменаване на идеята, че дъщеря й и Харис може да са били заедно. И самото жури отказа да изкльопа подобна вероятност. И му го заби до дупка: углавно убийство.

Чарли се прозя и облиза останалия по пръстите му крем от поничката.

— А аз напуснах фирмата през следващата година. Просто не можах да понеса тази мисъл. Това е. Казано накратко. И заплатих с почти всичко, което притежавах, за усилията ми да изкарам Харис от тази дупка. Така че не мога да разбера как си представяш, че само за една седмица ще успееш.

— И аз не знам — изправих се, — но поне възнамерявам да направя нещо, за което може и да не си се сетил през последната година.

— А именно? — наостри слух Чарли.

— Ще вложа всичките си шибани умения.