Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (6)

Глава 3

Изчаках да изляза и от фоайето на хотела, преди да започна да тичам. След около минута взех да спринтирам. Дишах тежко, пъшках по средата на абсолютно непрогледната улица и се потях като маратонец, като звезда в екшън филм, бягаща от надвисналата ядрена експлозия.

А пък и бързо бягах. Високата блондинка с дългите крайници Морийн заемаше в отбора по софтбол позицията на питчер, на подаващия топката. Ниската набита Кейти беше кечър и клечеше насреща й да я лови. А аз бях мускулестата, зла и пъргава нападателка с бухалката, способна да отправи топката по линията към трета база и светкавично да стигне до първата.

И в този момент изстисквах докрай бегаческите си сили, за да се отдалеча максимално от видяното.

Понеже онова, на което бях станала свидетел, не беше просто двоякото скъсване на всички връзки и с гаджето ми, и с най-добрата ми приятелка.

А по-скоро съответстваше на пословичната последна капка.

Баща ми, служител на щатската пътна полиция в Мериланд, загина при изпълнение на служебния си дълг, когато бях единайсетгодишна. Всеки смята баща си за специална личност, разбира се, но моят наистина бе изключително специален човек. Извънредно добър, дълбоко морален, а и природно надарен слушател, той привличаше към себе си всеки нуждаещ се от утеха и съвет, бил той колега, съсед, пощенски раздавач или абсолютно непознат.

Което направи още по-съсипваща неочакваната вест за смъртта му. А тя прекъсна нещо дълбоко, фундаментално и у мама и едновремешната силно религиозна въздържателка се пропи. Качи близо четирийсет кила и престана да се грижи за себе си. И всичко приключи през пролетта, когато бях втори курс в университета: с помощта на градински маркуч тя се самоуби в стария пикап на баща ми.

Морийн и Алекс ме поддържаха непрестанно през цялото мамино погребение. И тъй като си нямам брат или сестра, те бяха и нещо повече от най-добри приятели. Бяха единствените останали ми членове на семейството.

Идеята да дойдем в Кий Уест всъщност дойде от Морийн. Искаше да ме разсее около приближаващата годишнина от мамината кончина.

Затова и болката от измяната, на която бях станала свидетел, ме удари с такава сила, като топуз, с какъвто рушат сгради. Така че, докато тичах, взех и да плача. Сълзи се смесиха с потта, която се стичаше по лицето ми и капеше по песъчливия асфалт и ходилата на босите ми крака.

Щом стигнах до плажа, се свлякох на колене върху пясъка. Наоколо нямаше никой друг, освен тъмния океан и осяното със звезди небе. Вперила поглед в черните води, си спомних как на деветгодишна възраст насмалко да се удавя в Оушън Сити. Добре че баща ми ме измъкна от мъртвото вълнение.

Дишах жадно нощния въздух и слушах плясъка на вълните, но се чувствах по-самотна и отчаяна от всякога.

Този път нямаше да има кой да ме спаси.

На десетина метра вдясно от мен забелязах едър бетонен репер с формата на шамандура: Най-южната точка на континенталната граница на САЩ и Куба — 145 км

Седях с разнебитена душа и сигурно щях да се опитам да преплувам тези 145 километра, ако не бях напипала нещо крайно интересно в джоба на шортите ми.

У мен бяха ключовете от колата на Алекс.

От любимия му шевролет камаро модел Z28, с който ни докара дотук от Флорида Юнивърсити в Гейнсвил. Неговото „бейби“, както му викаше, изкарано с цената на пет лета потене в паркоустройствения бизнес на баща му. Аз пък бях се потила четири учебни години да избутам тъпия му череп на футболист през бакалавърската програма по медицина, така че съзрях веднага определена забележителна логика в идеята вместо да плувам, да се развея с аеродинамичното му червено возило. Разбитото ми сърце направо я възприе като блестяща мисъл.

Така че още по-бързо пробягах обратно разстоянието до паркинга на хотела. И след като изхвърлих една от чантите на мръсницата Морийн през прозореца, се изправих на педала на газта така, сякаш стартирах от поул позишън на Петстотинте мили на Индианаполис.

После направих точно това, което би сторило всяко уважаващо себе си самоубийствено настроено, наскоро осиротяло и понастоящем мамено двайсет и една годишно момиче.

Надух оборотите и чак тогава включих на скорост, та излетях с камарото на гаджето от паркинга сред облак черен дим от гумите.