Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (33)

Глава 30

В седем сутринта, седмица след погребението на Елена, чух как заработи двигателят на „Стингрей“ — яхтата на Питър. Изскочих изпод душа, изпуснах хавлията си на пода и хукнах към прозореца.

Мярнах през щорите мъж, който тикаше голяма хладилна кутия на колела през задния ни двор по посока на риболовния съд. Висок мъж с къси посивели коси. Шефът Морли.

И докато се качваше на яхтата, си спомних онова особено телефонно обаждане и гласа на Питър: „Пет пари не давам за плановете ти, Морли. Длъжен си да дойдеш. И няма да ти повтарям.“

Някой почука тихичко на вратата на спалнята.

— Ооо! Дженийн! — възкликна надникналият Питър, като ме видя гола. — Чакай, че ми излезе от главата какво щях да ти казвам. А, сетих се. Съвсем забравих да ти спомена, че отивам на риба с шефа Морли.

— Къде?

— Знам. Знам, че трябваше да те предупредя. Лошо момче — скара се на себе си и се плесна по ръката. — Но шефът го предложи. Да сме се поразсеели след престрелката, а и да сме се опознаели по-отблизо. Хубава идея, нали? Да се сближиш с началството. Кой знае, може и за повишение да ме предложи. За рамото ми не се безпокой. Ще оставя старият лешояд да вдига всичко по-тежко. — Питър ме целуна по челото и ме пусна. — И много ти благодаря за подкрепата, която ми оказваше през изминалата седмица, Дженийн. Без грешка си. Нямам търпение да се усамотим в „Брейкърс“. Подлютени пържоли, хубаво червено винце. Обичам те — рече и затвори вратата след себе си.

— Чакай! — викнах.

Питър се върна ухилен:

— Какво? Един път набързо ли? — попита и ме прегърна. — Не би било лошо, но се налага да тръгвам на бегом. Не мога да оставя шефа да ме чака.

— Не това, бе, идиотче мое — бутнах го игриво по гръдния кош. — Но много внезапно изчезваш. Кога смяташ да се върнете?

— Не знам. По обичайното време. По залез? — каза Питър. — Ще вечеряме риба на скара. Нали знаеш, че ние, суровите полицаи, на които им предстои повишение, обичаме да ядем онова, което сме уловили?

— Довиждане до залез-слънце тогава.

— Гледай само аз да не те видя пръв — захили се Питър и ме щипна на раздяла по дупето.