Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (112)

Глава 109

Отказахме се да ходим до болницата и тръгнахме направо за аерогарата, като пътьом се отбихме до дома на Чарли да се преоблека и да си събера багажа.

Слънцето взе да се показва зад мътната плексигласова витрина на летищната чакалня, когато час по-късно агент Холдън се обади по мобифона на Чарли. Чарли помоли за извинение да му отговори.

— Холдън току-що е отишъл в дома на Спенс с щатските следователи — каза ми, след като се върна. — Надяват се да намерят улики, които да свържат този психопат с убийството на Тара Фостър, както и с всички останали изчезнали жени. Но според него там било нещо като бунище, така че сигурно щяло да им отнеме доста време. — И завъртя главата си с цицината. — Божичко, каква нощ! Ама и аз знам как да купонясвам, нали? — попита, когато чу, че викат пътниците за полета ми.

— Слушай, Чарли. Още нещо трябва да ти кажа. Нещо, което пропуснах.

— Не. Не ща да чувам повече.

— Така или иначе, ще се разчуе, поне от мен да го знаеш. Става дума за това как се запознах навремето с Питър.

Поех дълбоко въздух. И усетих как някаква тежест се намести; тежест, която от години таях в себе си.

— Преди седемнайсет години, докато бях тук за пролетната си ваканция, седнах пияна зад волана и без да искам, убих човек. Питър беше първият полицай на местопроизшествието. И ми помогна да се отърва от трупа.

— Какво? — не можеше да повярва на ушите си Чарли.

— Точно така се запознахме, Чарли. И вероятно заради това се омъжих за него. Той ме спаси от затвора. И аз съм корумпирана като него, Чарли. Така че стой далеч от мен. Всички трябва да се пазят от мен. Целият ми живот е една огромна лъжа. Открай време.

Чарли не ме изпускаше от поглед. Усетих го как се сви в себе си. Очите му се насълзиха от неподправената болка. Понечи да каже нещо, после затвори уста.

— Чарли — промълвих и самата аз се разплаках.

— Тръгвам си — рече ми след секунда.

И точно това направи, без изобщо да се обърне назад.