Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (100)

Глава 97

Преглътнах и усетих как силите ми внезапно ме напуснаха и кръвта се стече от лицето ми.

Идеше ми да хукна назад и да се шмугна в колата, или поне да залегна зад някоя от другите на паркинга. Стигаше му на Питър само леко да се извърне, че да ме види.

Единствената утеха за парализирания ми мозък бе това, че не беше в униформа и не носеше пистолет. Но само след миг и тази искрица надежда угасна, като си дадох сметка, че нищо не му пречи да носи скрито някъде неслужебно оръжие.

Въздъхнах тежко и изстенах от благодарност, когато Питър се обърна изцяло с гръб към нас. Минута по-късно бе заел позиция с останалите протестиращи пред входа към фоайето на щатската управа.

— Копеле мръсно! — побесня Чарли. — Но няма как. И с Питър, и без Питър, трябва да намерим начин да вкараме Фабиана пред комисията по помилванията. Налага се да се разделим. Вие двете се скрийте зад онези дървета. И щом му отвлека вниманието, влизайте право във фоайето. Ако някой се опита да ви спре, изритвате го и продължавате. Господин Сим от комисията ще ви чака във фоайето да ви заведе до заседателната зала. Ще гледам и аз да дойда, но ако не успея, започвайте без мен.

— Ще му отвличаш вниманието ли? Какво си намислил? — попитах.

— Засега нищо конкретно, но все нещо ще ми дойде наум. Бъдете готови — отвърна Чарли и се затича към гъмжащото от хора площадче. — Ей, Фурние? Какво, по дяволите, правиш? — изкрещя Чарли в мига, в който стигна до площадчето.

А аз сведох глава и поведох Фабиана покрай редицата дървета по тротоара.

— На теб на какво ти прилича, Бейлър? — викна в отговор Питър.

— На поредната ти простотия, на това ми прилича — рече Чарли, изскубна табелата от ръцете на един от протестиращите и я запокити върху затревената могилка до стълбището към сградата. — Хайде, омитайте се до един! — разкрещя им се Чарли, обхванал театрално главата си с две ръце в израз на гняв. — Клиентът ми е невинен, но вас ако ви питат, вие лично бихте го убили. Какво е това вашето? Линчуваща сган ли сте? Отвратителни сте! Лошо ми става, като ви гледам!

Тълпата го зяпаше в ням потрес. С изключение на репортерчетата. Които ликуваха като дечица в коледно утро. Якият моментално свали камерата си от триногата, метна я на рамо и започна да снима.

— Ти май нещо си превъртял, Бейлър — пристъпи Питър към Чарли, а тълпата го последва, та освободи подстъпите към входа.

Дотук поне планът на Чарли се оказваше ефикасен. Но на нас ни оставаха още четирийсет метра от площада, които да прекосим.

— Полудя ли най-после, адвокатче? — продължаваше да крещи Питър насред пълната тишина. — Гледам, че напълно си изтървал нервите си. Случайно да си пиян?

— Ще ти покажа аз на тебе кой е пиян — отвърна му с крясък Чарли, замери Питър с куфарчето си и му се нахвърли с вдигнати юмруци. Наистина приличаше на пълен лунатик. Явно Чарли вземаше съвсем присърце задачата си да отвлече нечие внимание.

Двете с Фабиана прекосихме забързано площадчето, а в това време Чарли и Питър се сбиха и около тях настана лудница. Питър замахна да удари Чарли, та никой изобщо не ни обърна внимание, а народът масово изпъшка при умелия ескиваж на Чарли в последната част от секундата. В този миг обаче го нацели по лицето юмрукът на някакъв як тип с табела „СМЪРТ ЗА ДЖЪСТИН ХАРИС“ и го завъртя на място.

— Не ти ли стиска да влезеш сам в пряк двубой, Фурние? — кресна Чарли и блъсна оня с табелата настрана.

— Госпожица Демаре? — попита мъжът в бежов костюм и с хрисима азиатска физиономия, когато най-сетне се добрахме до заветното просторно фоайе на щатската управа. — Аз съм Денис Сим, помощник щатски министър по земеделието. Къде е господин Бейлър и каква, по дяволите, е тази дандания навън?

— Ъъъ… той малко ще закъснее — рекох. — Аз съм помощничката на господин Бейлър. Казвам се Нина Блум. Готови сме за срещата с комисията, така че водете ни.