Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (92)

Глава 89

Напълно шашнат, Чарли не можа да отлепи погледа си от моя поне за няколко секунди, а след това ме вкара в офиса си и ме сложи да седна. После плати таксито, сложи половин водна чаша „Джони Уокър“ в ръката ми и друга такава в своята, отпусна се на стола си и въздъхна. А след още няколко такта изкрещя:

— Какво?

И аз го гледах неотлъчно няколко секунди и си хапех устната. Как всъщност би трябвало да постъпя? Как да се саморазкрия след толкова години и толкова лъжи? Та нали в продължение на цялото това време бях успяла да опазя тайните си? Кой ли ще е най-подходящият начин да ги изкажа сега?

Заблъсках си мозъка как да сведа до минимум пълния абсурд, описващ лудия ми живот. И само след минута вече си давах сметка, че това е невъзможно.

Чарли беше разхвърлял по бюрото си преписката по делото на Харис. Станах и взех листа със снимките на предполагаемите жертви на Десантчика.

— Виж тази, Чарли — рекох и чукнах два пъти върху снимката ми от гимназиалния годишник. — Това изобщо не е Рене Зелуегър на млади години, а съм аз. Казвам се Дженийн. Дженийн Фурние. И бях съпругата на Питър Фурние, шефа на полицията в Кий Уест.

И в продължение на половин час му обяснявах, доколкото ми беше по силите, а той мигаше насреща ми. Вдигна ръка чак когато стигнах до инсценировката на отвличането ми.

— С други думи, ти твърдиш, че шефът на полицията Фурние е не само лош полицай, но на всичкото отгоре е и психопат?

— Затова и се наложи да инсценирам смъртта си — кимнах енергично. — Първата му жена се опитала да го напусне по общоприетия ред. Нямах никакво желание да погне и мен и да ме застреля.

По-нататък му разказах за срещата ми с Десантчика и за новия ми живот под нова самоличност в Ню Йорк с Ема.

— Когато фирмата ми ме предложи за участие в тази инициатива на обществени начала, а след това научих какво заплашва Джъстин, ми стана ясно, че съм длъжна да дойда тук, за да помогна. Убедена съм в невинността на Джъстин, тъй като маниакът, който ме качи на стоп и се опита да ме пречука през онази нощ по време на бягството ми, беше бял.

Чарли примига и взе да търка очите си. Отвори уста да каже нещо, но не успя.

— Надявам се, че поне си наистина юрист — насили се да изплюе в крайна сметка.

— Завърших право вечерно, в университета „Фордам“. И изпита за адвокатурата си взех. И когато дойдох тук, направих го с намерението да отърва Джъстин, но да запазя съществуването си в тайна, в безопасност и непокътнато. Всичко това обаче замина на вятъра. Сто на сто ме е видял в бара, когато разговаряше с теб. И в полицията не мога да се обадя. Та нали Питър е самата полиция. Кажи ми какво да правя!

Чарли вдигна напитката си и замислено я заразглежда. Накрая я допи.

— Ами на първо четене, като юрист към юрист, моят най-добър съвет гласи: качвай се на първия самолет и изчезвай колкото се може по-далече от Фурние, докато обмислим по какъв начин да се справим с него. На всяка цена трябва да се върнеш в Ню Йорк.