Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (91)

Глава 88

Накарах таксиджията да ми обещае, че ще ме изчака, и задумках по вратата на Чарли.

Най-после той ми отвори, само по боксерки с емблемата на тексаския университет „А&М“.

— Какво, по дяволите… Нина?!

Позагладих все още мокрите си коси и не отлепях очи от него така, както си бях по хавлиения халат. Чак дотук не бях обмислила нещата. Какво можех да му кажа? Как да му обясня току-що случилото се?

Той мигновено се усети и ме хвана тревожно за лакътя.

— Какво ти е, Нина? Ранена ли си?

Насмалко да изтърся, че в хотела е станал пожар. Колко му е да добавя още една лъжа към всичките останали през последните две десетилетия?

Затова се и изненадах не по-малко от всеки друг на следващата си постъпка. Изглежда, шокът и тежката работа през изминалата седмица ме бяха изкарали тотално от равновесие.

Прекрачих прага и се метнах върху Чарли като на тренировъчно чучело. Обгърнах го така, сякаш бе последната ми надежда. Вероятно понеже наистина бе така.

Меко казано, той силно се озадачи. Но и то нищо не представляваше в сравнение с онова, което излезе от устата ми само след секунда.

— Изобщо не се казвам Нина — рекох досами ухото му. — Чарли, трябва да намериш начин да ми помогнеш. Умолявам те.