Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (88)

Глава 85

Замръзнах в крачка. Имах чувството, че изведнъж се е нарушил ритъмът между седналите по бара хора и различните мачове, които се играеха на няколко телевизионни екрана. Станал беше едновременно и прекалено забавен, и прекалено забързан. И мелодията от говорителите на бара — класическото „А Whiter Shade of Pale“ на „Прокъл Харъм“ — ту се усилваше, ту затихваше, сякаш някое дете си играеше с копчето за звука. Работниците във фабриката за пури вече ме гледаха злонамерено от старинните фотографии. Подобен поглед получих и от набитата сервитьорка, която се промуши покрай мен така, както бях застанала насред пренаселеното помещение с отказващи да действат бели дробове и сърце.

В сепарето, на по-малко от три метра вдясно от мен, до Чарли седеше Питър по тъмносиня полицейска униформа, с вечно загорелите си яки, изваяни като от скулптор ръце. Годините изобщо не го бяха състарили.

Не можех да откъсна очи от ръкохватката на пистолета в мрежестия кобур. Ето, сега ще се извърне и ще ме познае, рекох си. И само миг по-късно ще скочи на крака и ще ме застреля право в лицето. Независимо от всичкия народ наоколо. Фактът, че бяха минали две десетилетия оттогава, нямаше никакво значение за убиец като Питър.

Изведнъж усетих колко силно бие сърцето ми. Как в очакване Питър да ме зърне с крайчеца на окото си миокардът ми се съкращаваше и отпускаше.

Но той, като по чудо, не се извърна нито след секунда, нито след две. А на третата секунда парализата ме поотпусна и аз възвърнах способността си да се движа. Възползвах се и от последната йота желание за живот, което ми беше останало. Оттеглих се заднешком, извъртях се и се набутах между двама души на претъпкания бар.

— Чувам, че пак си се опитвал да правиш разни шмекерии в Бока — чух Питър да казва на Чарли зад гърба ми. — Ти, общо взето, си свястно момче, Бейлър. За какво ти е да защитаваш боклук като Харис? Спорни клиенти като него неминуемо разбунват хорските емоции. И няма да ми е никак приятно, ако станеш жертва на насилие от тяхна страна.

— Ти какво, заплашваш ли ме? — попита Чарли.

— Не. Давам ти най-дружески съвет. Лично послание в името на обществените интереси от шефа на полицията в Кий Уест.

— Свършиха ли се пияниците, че няма кого да набиеш?

— Току-що — отвърна Питър. — Но ако си свободен, може да излезем отвън.

— С най-голямо удоволствие — рече Чарли. — Значката за теб, а пистолетът — за мен.

— Уважавам чувството ти за хумор, адвокатче, но не намирам нищо смешно в това, че се мъчиш да опазиш от заслужена отплата човека, който уби жена ми.

Преглътнах, като си дадох сметка, че Питър има точно мен предвид.

— Но няма значение — каза Питър. — Колкото и да се напъваш, в петък вечер скъпоценният ти клиент ще влезе в оная камера, а оттам ще го изнесат в найлонов чувал.

— Е, ще видим дали точно така ще стане — заяви спокойно Чарли.

— Ще видим, ще видим — повтори Питър.

Чух го как се изправи. Дали щеше да дойде до бара да си поръча едно питие? Дали вече не беше зад гърба ми. И докато се наканя да събера кураж да се обърна и да погледна, усетих нечия ръка върху рамото ми.

— А, ето къде си била — каза Чарли.

По-голямо облекчение надали съм изпитвала някога.

— Кое беше това ченге? — успях да изплюя въпроса си.

— Шефът на полицията Питър Фурние. Изглежда, някой му е снесъл, че сме искали да прегледаме преписката по делото на Тара Фостър.

Замигах ситно със сведени към пода очи, докато успея да смеля информацията.

— Разправят, че не му била чиста работата, но от всяко оплакване се измъква ухаещ на рози. Ако можеш да го видиш с жена му — идеално подобие на куклата Барби — и двете му безупречни степфордски синчета, ще речеш, че е еталон за американския баща. И малко след това го виждаш как влиза тук с бляскавата си усмивка а ла Том Круз и ме заплашва. Гадно пале.

Питър женен и с деца?! Не бях съвсем сигурна какви чувства предизвика тази вест у мен. Но неминуемо щях да я премисля отново, след като сърцето ми пак започнеше да бие.

— Какво ще кажеш за още една бира? — попита Чарли.

— Давай — отвърнах. — И един шот уиски.

— Правилно, Нина. Време е да влезеш в ритъма на Кий Уест. Имах чувството, че не си способна на подобно нещо — смигна ми Чарли. — Но след това викам такси. Трябва да сме свежи утре. Остават ни само още три дни. И имам чувството, че от тук до финала ще се наложи да спринтираме. Ти как мислиш?