Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (80)

Глава 77

Скапахме се от работа с Чарли до края на този съботен ден. Седнахме на вехтия кожен диван в офиса му и прегледахме съдебните протоколи ред по ред. След това Чарли седна зад бюрото си и взе да си тананика и да върти една топка за ръгби, пиеше си кафето и кимаше, четейки наум.

Както изследвах за пореден път протоколите и книжата от обжалването на присъдата, много скоро си дадох сметка, че Чарли всъщност е свършил една дяволски добра работа. Посочил бе куп нередности. Възразявал бе срещу всеки евтин емоционален трик, до който бе прибягвал окръжният прокурор. Но картите са били нагласени във вреда на Харис. Съдията е бил по-нахъсан и от самия прокурор да се стигне до присъда „виновен“.

Най-лошото бе в това, че по време на инструктажа на журито как да подходи към издаването на наказателната част от присъдата, съдията отдал прекалено голямо внимание на показанията колко непрежалима била загубата на жертвата. В продължение на повече от три часа шестнайсет роднини, приятели и съученици свидетелствали емоционално, през сълзи за скръбта си по Фостър. Нищо чудно, че след това журито гласувало единодушно да бъде наложено смъртно наказание на Харис.

Към края на следобеда бяхме прехвърлили горе-долу всичко, което трябваше. По едно време дори седнахме на ориенталския килим и подредихме първоначалното досие на Харис от 1994 г. за непредумишлено убийство, съставено непосредствено след откриването на трупа на жертвата, успоредно с досието от 2001 г., започнато след възобновяването на разследването.

Гледах ги и търках очи. Цялата тази съвкупност от снимки, списъци на улики, алибита и лабораторни анализи ми приличаше на гигантска инсталация на постмодернистично изкуство. И от усилието да открия логичните връзки направо ме заболяваше главата.

Ясно ми беше, че съм длъжна да намеря начин за оневиняването на Харис, но след време дори аз взех да губя надежда. Прозях се да прогоня преумората. Трябваше ми нещо, за което да се захвана. Независимо колко дребно.

— Погледни това момиче например — заклати тъжно глава Чарли и махна с ръка по посока на списъка с жертвите на Десантчика.

В мига, в който осъзнах, че сочи моята снимка, сякаш глътнах на екс чаша еспресо.

— Гледай каква красавица е била — каза и неочаквано ме изгледа. — Не ти ли прилича на някого?

Гледах го и аз с изцъклен поглед. А той щракна с пръсти.

— Рене Зелуегър — отсече. — Рене Зелуегър на млади години.

Рене Зелуегър ли? Идеята ме успокои, но и ме накара изведнъж да се намръщя. И Рене може, но какво ще кажеш за Жизел Бюндхен на младини?

Чак отскочих назад, когато Чарли запокити с всичка сила топката за ръгби към стената, та насмалко да събори дипломата си от Харвард.

— Уф! — викна и закрачи насам-натам. — Иде ми да си зашия един шамар. Как може да съм толкова тъп? Къде съм блял досега?

— Какво? За какво се сети? — рипнах и аз на крака.

— Космите! Къде, по дяволите, са космите, питам!

— За какво говориш, Чарли?

А той коленичи и заби пръст в списъка на уликите от преписката от 1994-та.

— Гледай! Ето тук е казано: върху тялото на Фостър, под парашутното въже, с което е била вързана, са били намерени три косъма. Тук обаче — и посочи лабораторния анализ от 2001-ва — изобщо не се споменават. Изследвали са спермата по гащите й, а космите не са. Защо?

— Забравили са? — предположих.

— Може — съгласи се Чарли и вдигна телефона. — Или са ги изследвали, но са изхвърлили резултатите, понеже не са им били угодни. Възможно е и полицаите, и окръжният прокурор за удобство да са пренебрегнали лабораторния анализ, ако резултатите от него са противоречали на тезата им.

— На кого ще звъниш? — попитах.

— На летището — отвърна Чарли. — Утре на всяка цена трябва да хванем първия полет до Бока Ратон, да намерим трите косъма по старата преписка и да ги дадем за анализ. Няма да е зле да се върнеш сега в хотела да си починеш. И аз имам нужда да се поосвестя. Ченгетата в Бока са големи гадове. Ще се наложи да им посритаме задниците. В този ред на мисли, искам да ти благодаря за това, че ти срита моя.

— С най-голямо удоволствие — рекох. — Нали за това дойдох.