Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (59)

Глава 56

— То това мина по-бързо и от сеанс за светкавични запознанства — отбеляза Мари Ан, докато се разтоварвахме в кафенето на „Старбъкс“ на Трето Авеню половин час по-късно заедно с една друга адвокатка от фирмата на Мари Ан, Джейн Джойс.

— По местата! Готови! Старт! — изкомандвах и всяка една извади поверената й преписка.

Според пачката листа, които прехвърлих набързо, възложили ми бяха случая на Рандол Кинг, осъден на смърт за това, че застрелял двама охранители на брониран автомобил по време на банков обир в Уотърбъри, в щата Кънектикът. Показах на Мари Ан полицейската снимка на осъдения с бичи врат, зъл поглед и плитки по скалпа.

— Еха, падна ми се въоръжен обирач на банки — рекох. — Голям късмет, голямо удоволствие.

— Моят пък е дилър на дрога, който избил семейството си! — възкликна Джейн Джойс. — И то от Тексас!

— Твоето не е нищо — въздъхна Мари Ан над книжата си. — На мен са ми дали някакъв лузър, осъден за отдавнашно убийство в Южна Флорида!

Както винаги при споменаването на Флорида стомахът ми се сви.

— И то не какъв да е, а шибан сериен убиец — допълни Мари Ан. — Виж това тук.

Насмалко да пробия със зъби чашата си с кафе с мляко. Горещата течност потече от носа към брадичката ми. Защото онова, което Мари Ан ми подаваше, бе фотокопие от дописка в „Маями Хералд“. Със заглавие от две думи: „Десантчика закопчан?“.