Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (57)

Глава 54

— Мога ли да го взема за секунда, сине? — попита най-спокойно Питър, при все че сърцето му галопираше.

— Заповядай, тате — подаде му Скот бинокъла, който един от двамата федерални агенти беше донесъл.

Питър го прилепи до очите си и дори не удостои с внимание гръмовните аплодисменти на публиката по повод сполучливия удар на Джитър, който съсипа мечтата на Бекет за идеален мач. Затърси бавно из публиката над резервната скамейка на нюйоркчани, където беше паднала предишната топка. Не се задържаше върху мъжете в костюми. Комикът Били Кристъл. Група дебели простаци от феновете на „Янкис“, които се присмиваха на чернокожо момиченце с шапка на бостънския отбор. Кметът Джулиани в новия си усъвършенстван вариант, без заресани върху плешивото теме кичури.

Огледа най-методично всички редове и всички сектори. Огледа дори тълпата по пътеките.

Но не я откри. Дори след пет най-старателни минути. Прекалено много хора, прекалено много лица. Но нито едно не принадлежеше на Дженийн.

Реши, че явно си е внушил заради силната прилика, и върна бинокъла на сина си. Напълно логично обяснение.

По необясними причини обаче през изминалата година се беше сещал все по-често за Дженийн. Дори я сънува на няколко пъти.

В един от сънищата двамата вечеряха до морската стена в задния двор, както по време на първата им среща. В друг сън я бе стиснал с две ръце за врата и натискаше главата й под водата на безлюден плаж, а тя се мъчеше да го одере.

Плод на фантазиите му.

Докато свали бинокъла от очите си, Алекс Родригес от „Янкис“ бе стигнал до първа база след успешен удар, а Бекет беше заменен и вървеше към съблекалнята.

— Е как може да са толкова гадни! — провикна се синът му Скот.

Федералният агент Том Райли изигра нещо като победен танц до тях, придружен от неудържим кикот.

Знаеш ли кое е още по-смешно, Том? — идеше му на Питър да го попита. — Това как ми позволяваше да те разпитвам за предстоящите ви федерални акции срещу разпространителите на дрога. И знаеш ли какво правех с всичката информация, която ми снасяше ти и тъпите ти приятелчета от АБН, Том? Продавах я на наркокартелите. Знаеш ли какво е авиодиспечер? Ами аз бях нещо като наркодиспечер. Това, че Бекет току-що изтърва шанса си за идеален мач, не е нищо, Томи. Аз, момчето ми, миналата година навъртях седемцифрен доход. Необлагаем с данъци. Доста внушителна цифра за едно провинциално флоридско полицайче, а? Хи-хи.

И Питър разроши ухилен русата главица на загорелия от слънцето свой син.

— Не се ядосвай, Скот, не е дошъл краят на света. Истинските мъже не обръщат внимание на несполуките. И недей на всичко да викаш „гадно“.

— Извинявай, тате — отвърна му с виновна усмивка Скот. — Исках да кажа, че са отвратителни.

— Това вече е по-друго — потупа Питър сина си по рамото и смигна на Райли. — Много по-възпитано. Не забравяй, че думите, които използваме, са огледало на характера ни.