Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (48)

Глава 45

— Притежавате хубава костна структура — каза Франк, докато карах, а той развяваше втората моментална снимка. — Един мой приятел се занимава с издирване на манекенки. Какво ще кажете, ако попроменим малко външността ви? Ефектът ще е направо невероятен. Ще ви направя няколко портрета на лицето. Но първо ще трябва да оправим ужасната ви прическа. Да не сте попаднали на някой сляп фризьор, когато я боядисвахте? В караваната ми ще можете да си вземете душ.

При думата „каравана“ гърлото ми съвсем се затвори, сякаш му бяха натикали парцал. Понеже и за Десантчика се предполагаше, че ползва каравана. И едва тогава забелязах ключодържателя, който висеше от таблото.

Не.

Затворих очи, а ръцете ми се разтрепериха върху кожения волан.

Орел върху черен щит. С достатъчно военни бях контактувала в Кий Уест, за да знам, че това е емблемата на въздушнодесантната дивизия. А „въздушнодесантна“ ще рече парашути и парашутни въжета. Но какво пък ще търси един англичанин в американската армия?

— Е, какво решавате? За портретите имам предвид. Да ги направя ли? — попита Франк, а на мен мигновено ми се изпариха всички молекули от слюнка в устата ми.

Видях пред себе си светлини. Червен неонов надпис в малка витрина. Крайпътен бар. Дадох газ.

— Имам нужда от тоалетна. Ще спра тук — рекох едва-едва.

— Няма смисъл — отвърна Франк. — Вече почти стигнахме до караваната ми. Има и тоалетна. Само след секунди ще сме там.

Не вдигах крак от газта, включих мигача.

— Наистина не мога да стискам повече.

— Добре — рече Франк и остави фотоапарата. — Както казвате вие, янкитата, „Щом си на зор, няма как“.

Може пък и да съм го преценила погрешно. Дали не избързвах с изводите си? Няма значение, рекох си. Така или иначе, нещата се развиваха по-гадно от очакванията ми.

Франк завинти капачката на плоското шише и го върна в жабката, а аз намалих и отбих в паркинга на заведението. Но когато той извади ръката си, държеше в нея къс черен пистолет. И натика дулото в едната ми ноздра.

— Всъщност я по-добре карай напред, мръснице — изрече неочаквано с нюйоркски акцент. Английското в речта му категорично се беше изгубило. Да не говорим, че и като гей беше престанал да говори. — Не спирай, да ти го…