Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (36)

Глава 33

„Бостън, Масачузетс

РАЗПИТВАТ ЧЕНГЕ ЗА СМЪРТТА НА ЖЕНА МУ

Бостънската полиция е разпитвала съпруга на жената, загинала миналия месец по време на обира на деликатесен магазин. Късно снощи, на излизане от управлението заедно с адвоката му, Питър Фурние, патрулиращ полицай от по-малко от година, отказа да отговаря на въпросите на репортери.

Двайсетгодишната Аманда Фурние била простреляна многократно с ловна пушка по време на обира, станал посред бял ден на 21 септември. Госпожа Фурние — рецепционистка в педиатричен кабинет на Кресънт Стрийт — влязла в съседния «Джейкс Деликатесен» малко преди обяд. Очевидци твърдят, че след нея нахълтал маскиран нападател и я прострелял многократно, когато тя отказала да му даде чантичката си. Други пострадали при инцидента няма.

Докладът от аутопсията, извършена от съдебния лекар на окръг Съфък, потвърждава, че госпожа Фурние наистина е била бременна.

Следователите отказаха да разкрият дали разпитът е бил рутинен, или не. Но според информирани източници имало нещо «подозрително» в обстоятелствата около убийството.

Съседите описват семейство Фурние като влюбена двойка и са шокирани от факта, че господин Фурние е бил разпитван. Сходно е мнението и на колегите на господин Фурние от бостънската полиция, един от които описа двайсет и шест годишния новак и бивш рейнджър от американската армия като изключително компетентен полицай «до мозъка на костите си».“

Спрях да чета. Светът ми посивя, все едно някой бе затъмнил осветлението. Примигвах, не ми стигаше въздух, чаках сърцето ми да започне отново да бие.

Забелязах и втора снимка под дописката. И потръпнах, когато видях младата жена над текста „Аманда Фурние“.

Жената бе събрала косите си на тила и беше с тъмен грим по очите. На мен обаче ми направиха едновременно впечатление две неща: имах чувството, че снимката е взета от годишника на гимназията, която е завършила; а освен това дяволски много приличаше на самата мен!

Сетих се и какво ми беше казал Питър, когато му поставих ребром въпроса за двойните му смени: Точно тогава… те погледнах в очите. И макар да не съм стъпвал в черква от първото ми причастие, Дженийн, усетих някакво благоговение. Сякаш Господ ми беше изпратил ангел небесен.

Да бе, да! — виках си и не можех да откъсна очи от снимката на загиналата млада жена върху екрана.

Нямам спомен дали разпечатах статията и как излязох от библиотеката. Нито как яхнах веспата. И чак когато шокът спадна дотам, че да мога да заформя поне една мисъл, се запътих право към централната поща на Уайтхед Стрийт.

Внезапното ми спиране вдигна пушилка, която привлече за секунда вниманието на бездомника с як тен, седнал на бордюра да плете сламена шапка. Сетих се, че в пощата има телефонен автомат в тъмна старомодна кабина със затваряща се врата, като на изповедалня. Тъкмо от тази затулена кабина се бях обадила навремето в университета, за да им съобщя, че няма да се връщам.

Точно от това се нуждаех в този момент: усамотение, тъмнина, изповед.

И както влизах в пощата с вид на зомби от някой филм, в ума ми проблесна ново заглавие: „Съпруга на ченге откача“.