Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (35)

Глава 32

„22 септември 1988 г.

СЪПРУГА НА МЛАДО ЧЕНГЕ УБИТА ПРИ ОБИР

Аманда Фурние, съпругата на новопостъпилия в Бостънското полицейско управление служител Питър Фурние, е загинала по време на обир в местен деликатесен магазин в четвъртък. Очевидци разправят, че около обяд в заведението нахлул маскиран мъж с ловна пушка и заповядал да му дадат наличните пари. Нападателят грабнал чантичката на госпожа Фурние и в схватката пушката гръмнала. Двайсетгодишната жена загинала на място. Предполагаемият убиец избягал със син пикап шевролет. Според източници от полицията семейство Фурние очаквали бебе.“

 

Неволно преглътнах, а ръката ми се разтрепери. Идеше ми да повърна, сякаш някой ме бе изритал в корема.

През капака на чашата ми изригна кафе и изпари непослушната ми ръка, но аз изобщо не го усетих.

Датата се връзваше. И несъмнено ставаше дума за Питър. Усещах го до мозъка на бременните ми кости.

Значи, е имал жена? Която е загинала?

А защо на мен не ми беше казал, че е вдовец? Вярно, споменал беше, че съм първата, с която излиза от повече от месец насам. А на всичко отгоре каза, че бил от Ню Йорк, а не от Бостън. Нещо, което бях приела като чиста монета въпреки крайно подозрителния факт, че беше заклет привърженик на бостънския бейзболен отбор „Ред Сокс“.

— Не! — извиках, без да искам, към екрана. Обърсах с китката си стичащата се по лицето ми пот.

Когато се обърнах, забелязах, че Алис ме наблюдава с един особен поглед иззад бюрото си.

— Да няма някакви проблеми? — попита.

— Всичко е наред — излъгах я отново и се обърнах пак към екрана.

Голяма работа! — взех да се коря. Нищо не е доказано. Сигурно е някакво съвпадение. Някой си Питър Фурние бил полицай в Бостън. Та малко ли хора има на тоя свят с името Питър Фурние? Чиста случайност.

И изобщо какво търся аз тук? — запитах се. Губя си времето, нищо друго. Докарвам се до лудост, нищо повече.

Скочих и грабнах недопитото си кафе. Имах нужда да се махна от тази тясна бетонна кутия и да потичам покрай брега или да поплувам навътре в морето. Що не взема да отскоча следобед до някой от кейовете в Стария град и да купя някоя прясна уаху в случай, че Питър и Морли се върнат с празни ръце?

Не е изключено той да се занимава с нещо нередно, но ще се разберем в края на краищата. А да го проучвам така, като девойката детектив Нанси Дру от романите, никак не е нормално. Майната му на Бьорн и на тайнствените му глупости. Стига съм вилняла из земята на лудите. Не ми е тук мястото. А у дома. Веднага.

Но още със ставането се сетих, че на екрана имаше и втора отправка.

Натиснах стрелката за връщане на предишната страница и вперих поглед в клавиша „Enter“ така, сякаш на него пишеше „Самовзривяване“. После оставих кафето и го натиснах.

— Хайде, показвай каквото ще ми показваш!

Играех си нервно с ръба на капачката на кафето и чаках екранът да реагира.

Нещо тихо изжужа, а стомахът ми се обърна, когато екранът побеля. И първото, което видях, когато плъзнах курсора надолу по факсимилето от статията, беше разфокусирана снимка.

Спрях курсора, а ръката ми върху мишката се разтрепери.

На снимката беше Питър.

Няколко години по-млад и в униформата на Бостънското полицейско управление.

Гледах го в очите и усетих как гърлото ми постепенно се стяга, докато накрая се сви колкото сламка за пиене.

По едно време затворих очи, за да прогоня и снимката, и целия останал рушащ се около мен свят.

Невероятно, повтарях си и стисках очи.

Очаквах полека-лека да се свестя, но не се получаваше. Библиотечният стол под мен изведнъж се разклати, сякаш някой му беше махнал всички винтове.

Мислех си, че съм съзряла в деня на татковата смърт, но очевидно съм се заблуждавала дълбоко. И сега, седнала пред портрета на съпруга ми, който го изобличаваше като лъжец, усетих как сърцето ми отстъпи пред разума.

Тръснах глава, вперила поглед в брачната си халка и годежния пръстен. Трябваше да се измъкна от пясъка. Да се пробудя, и то — незабавно.

Повече нямаше накъде да отричам. Снимките не лъжеха.

Факт: Питър беше от Бостън, а не от Ню Йорк.

Факт: Питър вече е бил женен, за жена, която е била убита.

Факт: Питър ме беше лъгал от самото начало.

Факт: затънала съм до гуша в лайна.

А когато погледнах надолу и видях ново заглавие до снимката на Питър, ми се стори, че времето спря. Очите ми пробягаха по седемте думи и имах чувството, че бързо въртящият се свят се е заковал на място точно тук, под луминесцентното библиотечно осветление.

Бях решила, че по-лошо не може да бъде.

Божичко, колко съм се заблуждавала.

„Разпитват ченге за смъртта на жена му“ гласеше заглавието.