Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (34)

Глава 31

Два часа по-късно, плувнала в пот не само заради нарастващата жега, стоях на кораловорозовите стъпала пред обществената библиотека на Кий Уест на Флеминг Стрийт. Точно в девет и трийсет ключалката зад гърба ми се превъртя, при което рипнах с двете големи кафета, закупени от „Дънкин Донътс“.

Дребничката библиотекарка Алис Дауд се изненада, когато се приближих до бюрото й и й връчих едното кафе.

— Дженийн носи дарове — засмя се по-възрастната ми приятелка. — И с какво мога да съм ти полезна, скъпа, в това прекрасно утро?

— Искам да направя някои проучвания във връзка с покойния ми баща, Алис — излъгах я.

— Е, щом става дума за проучвания, дошла си точно където трябва — каза Алис и постави кафето върху книжната салфетка, която извади ловко от чекмеджето на бюрото си. — И откъде възнамеряваш да започнеш?

— Имаш ли достъп до бостънските вестници? — попитах.

— Голям късмет извади — отвърна Алис и ми направи знак да я последвам по изпълнения с книги коридор зад бюрото й до някаква малка стая. — Съвсем наскоро ни монтираха нови компютри с една нова програма, която се нарича „Нетскейп Навигейтър“. С нея можеш да сърфираш из световната мрежа, в която има хиляди вестници и списания, бази с данни и архиви. Сега ще ти покажа как става.

След като ме настани пред единия от компютрите, изчаках тя да се върне на бюрото си и едва тогава отпих от горчивото си черно кафе, като в същото време обмислях следващия си ход.

А после го направих.

Извадих картичката, дадена ми от Бьорн, сиреч от агента Тиъдър Мърфи или каквото му е там името, по време на поклонението.

На чийто гръб беше написано на ръка:

„Бостън Глоуб“ — 22 септ. 1988 г.

„Бостън Глоуб“ — 29 окт. 1988 г.

В опасност си. Мога да ти помогна. Обади ми се.

Откакто ми беше пъхнал тази картичка, се чувствах съвсем дезориентирана и напрегната. Какво общо можех да имам с „Бостън Глоуб“? И защо с мен се беше свързал този агент на ФБР? Да не би да следеше Питър? И дали не провеждаше наблюдение тогава, когато го видях за пръв път, на сватбата в къщата музей „Хемингуей“? И ако е наблюдавал, кой е бил на мерника му? Елена? Аз? Да ме вербува ли иска, или какво?

Не знаех отговорите на въпросите си, но бях скрила картичката му.

Поех дъх и нащраках в търсачката „Питър Фурние“ и „Бостън Глоуб“, после натиснах „Enter“.

Екранът примига. А когато се появиха две отправки, направо се задавих.

И двете сочеха към „Бостън Глоуб“. А датите бяха същите като на картичката.

Проследих бързо първата, преди да съм се разколебала. Екранът потъмня за секунда и се появи нещо като пясъчен часовник. Тъкмо се канех да попитам Алис какво се е повредило, когато излезе някакво изображение.

„Бостън Глоуб“ 22 септември 1988 г.

Съпруга на младо ченге убита при обир