Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (21)

Глава 18

В петък вечер, точно седмица преди заминаването ни за Палм Бийч, седях на дивана и си правех сметката да си легна рано. В последния миг обаче реших, че ми е писнало да се пазя, затова си обух джапанките и отпраших към единствената видеотека на „Блокбъстър“ на острова, няма и на километър пеша от нас, на булевард „Норт Рузвелт“.

Питър караше две поредни смени. Регулираше движението при някакъв пътен ремонт по Презморското шосе чак на Биг Пайн Кий, така че летях соло. И понеже много повече от него си падам по класическите филми, реших да се възползвам от удалата ми се възможност да съм сама у дома, затова награбих два трилъра на Алфред Хичкок — „Птиците“ и „Север-северозапад“.

Още с първата си крачка навън натиснах „Отключване“ върху ключодържателя от колата и разпознах слабото „бийп-бийп“.

— Опа! — рекох си обаче, след като видях очуканата ми стара веспа, опряна на бордюра. Навикът е голяма работа. Нали дойдох с мотопеда, а Питър отиде на работа с новата тойота супра?

Заковах на място и объркана се облещих на ключодържателя си. Тогава защо чух да бибитка колата ни?

Натиснах втори път бутона „Отключване“ и огледах автомобилите по паркинга. Обърнах се наляво, когато за втори път чух, макар и тихо, познатото ми двойно бибиткане.

Дявол да го вземе! Май идеше от отсрещната страна на улицата.

Заобиколих веспата, застанах на ръба на тротоара, опасващ паркинга на кварталния мол, и за последен път натиснах ключодържателя.

И видях как на отсрещната страна на булеварда присвяткаха мигачите на паркирана кола, заедно с познатия ми звук.

Ама че работа! Огледах возилото отдалеч: аеродинамично, черно, чисто ново. С номера от Флорида. Наистина бе нашата, новата ни супра.

Но защо е точно тук? — запитах се. Не трябва ли да е паркирана пред полицейското управление, където работи Питър?

А подир туй направих грешката да прочета неоновия надпис върху сградата зад колата.

При което нещо се сви на парализираща топка в стомаха ми и започна да се надува — навън, навън, — изпълвайки гръдния ми кош, все едно съм погълнала балон.

Хотел „Бест Уестърн“ пишеше.