Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (111)

Глава 108

— Окей. Давай сега пак от самото начало — подкани ме капитанът от бреговата охрана Скот Дипъл, като не спираше да щрака с химикалката си в каюткомпанията на акостиралия вече катер.

Бях облечена в даден ми назаем анцуг на бреговата охрана и с все още мокри коси от най-приятния душ, който съм вземала през живота си. До мен седеше Чарли, притиснал плик със замразен зелен фасул върху цицината, която бе получил при приземяването си по лице върху палубата.

— Точно така. От самото начало, ако обичате, предвид факта, че са налице двама убити и трима задържани граждани на Мексико — добави агент Холдън. Той се бе появил в мига, в който катерът се завърна в базата си.

Единият от двамата убити бе Десантчика или каквото там му беше името. Тъкмо той стрелял по катера, докато се мъчел да избяга с моторницата на наркотърговците. Само че бреговата охрана му отвърнала с картечницата си петдесети калибър.

Още докато ме прехвърляха на борда на катера, видях как простреляното му, осветено от прожектор тяло плава по лице по повърхността на водата. Изобщо не изпитах нужда от психиатрична помощ. А по-скоро съжаление, че не ми бяха дали възможността лично аз да се разплатя с него.

— И по-бавно — допълни Дипъл. — Та кой, казвате, е оня, едрият, когото застреляхме?

— Капитан Бил Спенс — отговори Чарли. — Мой клиент. Или по-точно, мой бивш клиент. Той ни упои и ме изхвърли през борда. Дойдох на себе си във водата с десетина литра солена вода в стомаха. Видях сигналните светлини на яхтата и доплувах до нея кучешката за има-няма три часа. Още докато бях на петдесетина метра от нея, дойде моторницата. И щом мексиканците се качиха на борда, успях със сетни сили да се добера до нея и да ви повикам по радиото.

Снажният червенокос моряк пак щракна с химикалката.

— И кои, казвате, са мъжете латиноси?

— Мексикански наркотърговци — обадих се аз. — Спенс отвличал жени, изкарвал ги в открито море и ги продавал на наркодилърите, които на извратените си купони ги изнасилвали, а след това ги убивали. И с мен щеше да се случи същото, ако не ви беше повикал Чарли.

— Това пък откъде го знаете? — заинтересува се агент Холдън.

— От самия Спенс! — викнах. — Нима не разбирате? Най-сериозно ви разправях, че Джъстин Харис не е убиецът на Тара Фостър. Спенс е Десантчика, който се опита и мен да отвлече навремето. Занимавал се е с отвличането и продаването на жени още от времето, когато първоначално е нашумял телевизионният сериал „Маями Вайс“. И не само това. Според него съучастник му е бил и шефът на полицията, Питър Фурние. Именно Питър ръководел наркобизнеса в Кий Уест.

— Това пък хич не мога да го проумея — рече Дипъл. — Та аз отдавна познавам Питър Фурние. Бил съм му на гости. Децата ни са съотборници по бейзбол. Не мога да допусна, че това е вярно.

— Понеже се чувствате излъган, нали? Ами какво да кажа аз? Та аз бях омъжена за него. Освен това Спенс разправяше, че Питър го бил наел и мен да убие, само че аз успях да избягам.

— Започвам да напипвам логиката — обади се Чарли и прехвърли замразения фасул в другата си ръка. — Капитанът ми стана клиент и добро приятелче тъкмо по времето, когато в местния вестник излезе новината, че аз съм адвокатът на Джъстин. През цялото време ме разпитваше как върви делото. А пък аз си мислех, че просто е любител на съдебните хроники или нещо такова. Именно той ми предложи безплатното пътешествие за отпразнуване на успеха ни!

— Ама че заплетена история — смръщи се Холдън. — Ти, Бейлър, на това ли му викаш да я караш по-полека?

Агент Холдън излезе да се обади по телефона. Час по-късно, към четири сутринта, се върна и съобщи, че можем да си вървим.

— Разказът ви в общи линии се потвърждава. Проверих регистрацията на яхтата. Питър наистина фигурира сред собствениците й. И току-що разговарях с командващия операцията. Поставяме Фурние под двайсет и четири часово наблюдение. Но докато не сме го задържали, искам да не се навъртате повече наоколо, госпожице Блум, или Фурние, или каквото е там името ви. Отивайте да ви прегледат, и от болницата — право на първия самолет. И хич не си мислете, че историята е приключила. Ще ви държим под око. И теб, Чарли. Можеш да разчиташ, че пак ще те потърся.