Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (105)

Глава 102

Докато стигнем до Малъри Скуеър за празненствата по залез-слънце, беше станало шест. А купонът в Кий Уест по изпращане на залеза си беше щур както винаги. Същото вдъхновяващо реге, същите луди танци с плискане на бира, същата прелъстяваща светлина с цвета на шампанското.

Първоначалният ни план беше да се съвземем в дома на Чарли, но преди около час се обади агент Холдън с вестта, че са поставили Питър под наблюдение и според първите сведения е бил видян да отива на някакво изложение на яхти в Кий Ларго, където се е настанил в хотел с жена си и двамата си синове. А това означаваше, че Кий Уест е на наше разположение, поне за идната нощ.

Чарли ме влачеше за ръка сред уличните изпълнители и тълпата пияни, загорели от слънцето туристи. Разправяше, че ми бил приготвил изненада. Оставих го да ме измъкне от площада по няколко тесни улички. Докато накрая стигнахме до крайбрежния ресторант „Скунърс Пиър“ с частното му пристанище за яхти.

Затворих очи, въздъхнах и оставих морския бриз да си играе с косите ми.

Наистина си заслужавах да празнувам. Все пак бях помогнала в отлагането на изпълнението на смъртната присъда на Джъстин. Да не говорим, че през последната седмица бях постигнала известен напредък и в прочистването на собствения ми живот. Призракът от онази пролетна ваканция продължаваше да ме преследва, но какво в крайна сметка можех да сторя? Въпреки че животът ми все още не беше изяснен докрай, реших официално, че дължа на чувството ми за вина поне една нощ почивка.

— Изненадата ти… Тук ли ще се състои? — заразпитвах Чарли.

— Имай търпение — отвърна ми и пак ме хвана за ръка. Но вместо да ме въведе в ресторанта, за мое учудване Чарли ме замъкна до дървения кей, където спряхме пред масивна двупалубна луксозна моторна яхта.

— След вас, госпожице — посочи ми с царствен жест трапа й.

— Ама… какво си намислил?

Зяпах с почуда аеродинамичния като на ферари корпус на плавателния съд. Като гледаше черните стъкла на капитанския мостик, човек оставаше с чувството, че яхтата си е сложила слънчеви очила.

— Собственикът е мой клиент. Казва се Бил Спенс и иска да ми се отблагодари за нещо — задърпа ме Чарли по трапа. — Организира на яхтата си залезни турове със скъпа вечеря. И макар кувертът да е сто и осемдесет долара на човек, обикновено е пълна. Само че за днес съм уредил да е изцяло на наше разположение. Поне за следващите три часа.

— Я повтори! — рекох, обзета от възторг.

— Изчакай ме тук — нареди ми Чарли и изчезна през някаква врата на първата палуба.

Върна се само след две минути и ухилен ме поведе напред. Минахме покрай джакузи и тики бар и се озовахме до парапета на самия нос, където ни чакаше сложена маса за двама.

Чарли ми подаде широка чаша за шампанско и извади бутилката от сребърна кофичка с лед.

— Домакинът ни довършва вечерята — рече, докато ми наливаше. — И заръча да си пием аперитива, а той през това време ще изкара яхтата в открито море. След малко ще ни сервират ордьоврите.

— Какви ордьоври? — попитах заинтригувана.

— Хайде, хайде. Стига приказки. Предполага се всичко да е изненада — смигна ми Чарли.