Даниел Стийл
Чарлс стрийт 44 (24)

24.

В последния момент, понеже нямаха други планове, Крис и Франческа решиха да отидат с Иън във Вермонт за Нова година и да използват къщата на Марая. Сега, когато Марая беше заминала, нямаха детегледачка на разположение, но се радваха, че малкият ще е с тях на семейния уикенд.

Приятно им беше да са заедно, а суетнята на града в момента не им допадаше. И двамата имаха по няколко покани за събирания, но им се струваше, че във Вермонт ще им е по-приятно. Отпътуваха с колата в деня преди Нова година.

С пристигането Франческа отиде в бакалията и купи храна. Крис запали камината във всекидневната, а Иън беше донесъл дискове с филми и играчки, за да се забавлява. И на тримата им се струваше, че това бе идеалният начин да прекарат празника. Когато се събудиха сутринта на последния ден от годината, гледката през прозореца приличаше на извадена от пощенска картичка. Валеше сняг. На Франческа й се прииска Марая да бе с тях, но тя беше в Куршевал в Алпите с Шарл-Едуар и приятелите му. Вече получи няколко имейла от приятелката си, която изглеждаше щастлива.

Вечерта тримата играха „Монополи“. Чувстваха се уютно и приятно. Сутринта спаха до късно, а после излязоха да играят в снега. Направиха снежен човек, биха се с топки и дори караха кънки на замръзналото близко езеро. Франческа се опасяваше Иън да не падне, но не се стигна дотам. После седнаха пред камината, ядоха пуканки и се забавляваха. Прекараха великолепен уикенд.

На следващия ден Франческа чу мобилния си да звъни. Вдигна и се зарадва да чуе Марая — обаждаше се от Париж.

— Познай къде сме — подхвана Франческа ентусиазирано. — Във Вермонт. Вали от два дни и е прекрасно. — С Крис използваха спалнята на Марая, а Иън спеше на леглото с балдахин в гостната, както когато бяха тук за последен път. — Честита Нова година — поздрави тя. — Как е в Париж?

— Красиво. Вчера и тук валя сняг. Мисля, че намерихме подходящ апартамент на рю Варен. — Точно там искаха да живеят — в седми район. — Шарл-Едуар води преговори от една седмица. — Поколеба се за миг, но продължи: — Имам нещо да ти казвам. Оженихме се вчера. Бяхме само двамата и няколко приятели. Разводът му приключи малко преди Коледа. Когато пристигнахме, документите ни чакаха. Не съм на себе си, но се радвам, че го направихме. Ако обаче някога ми изневери, ще го убия.

И двете се засмяха. След секунда Шарл-Едуар взе телефона и Франческа го поздрави по случая. Странно бе как съдбата се намесва и какво става в живота. Марая смяташе, че ще е сама до края, а после всичко се промени. Сега, пет месеца по-късно, се бяха оженили. Само преди година никой не можеше да предположи, че това ще се случи.

— Толкова се радвам и за двамата — призна Франческа.

Тя сияеше; Крис — също. Марая и Шарл-Едуар бяха безкрайно щастливи и напълно го заслужаваха.

— Ще ми се и вие да сте тук — сподели Марая.

И на Франческа й се искаше. Това бе една сватба, на която с удоволствие щеше да присъства. И двамата младоженци означаваха толкова много за нея. След като затвориха, с Крис продължиха да се усмихват широко.

Върнаха се в леглото и дълго разговаряха колко се радват за двамата си приятели.

— А ние кога ще го направим? — попита по някое време Крис.

Франческа не отговори. Най-накрая сви рамене:

— Не знам. Защо да бързаме? Нещата между нас и така са добре.

Бяха заедно едва от четири месеца.

— По-приятно ще ми е, ако сме женени. Така ще съм сигурен, че няма опасност да станеш като майка си — обобщи той и тя се засмя.

— Вероятно си прав — призна Франческа. — Едва ли бих имала енергията за петима съпрузи. И определено няма да търся шести.

— А какво ще кажеш за мен? — настоя той.

Извъртя се, подпря се на лакът и я погледна усмихнат. И тя му се усмихна. За пръв път не се плашеше, когато мислеше за това. Не държеше да е омъжена, но идеята вероятно не беше лоша, а и щеше да е по-добре за Иън.

— Може би — отвърна тя и се ухили.

— Засега това ми стига — увери я той щастливо и я целуна.

В същия момент Иън връхлетя в стаята. Изглеждаше развълнуван.

— Хайде да направим още един снежен човек!

Франческа и Крис станаха бързо. Направиха още два снежни човека. Поставиха ги до онзи, който направиха преди това. Беше истинска семейна забава.

Когато следобед потеглиха към Ню Йорк, Иън махаше на снежните човеци. По пътя Франческа беше спокойна и доволна. Наскоро чу, че Тод ще се жени през пролетта, но това вече не я разстройваше. Имаше си собствен живот без него. Крис бе идеален за нея. Гърнето си беше намерило похлупака.

Стигнаха Ню Йорк късно вечерта и Франческа помогна на Крис да внесе багажа, след като той настани Иън в леглото. Огледа се, докато оставяше нещата в антрето. Къщата беше смълчана и някак празна. Изглеждаше смаяна от себе си, когато се обърна към Крис и съобщи:

— Смятам да я продам.

Погледна я потресен.

— Сериозно ли? Защо? Ти я обичаш.

И двамата бяха наясно какви усилия положи, за да я задържи. Преди година бе готова да живее с трима непознати, само и само да не я загуби.

— Обичам я или по-скоро: обичах я. Искам обаче ново начало за нас двамата… Нека започнем на чисто… — мислеше за Тод и Айлийн, докато го казваше. — Прекалено много неща се случиха тук. Пълно е със спомени.

В този момент бе напълно убедена, че е права; точно както бе убедена преди година, че иска да я задържи. Крис не й се противопостави. Само я посъветва да не продава къщата, ако още я обича и иска да живее в нея.

— Защо не преспиш и не видиш какво ще е настроението ти сутринта? — попита той.

Тя кимна и двамата се качиха в спалнята си. Иън спеше дълбоко в своята.

На сутринта решението й не беше променено. Погледна го решително по време на закуска и обяви:

— Искам да я продам. Сигурна съм.

— Добре — прие той. — Да я обявим на пазара.

— Може да мине време, преди да се намери купувач.

Същия следобед звънна на брокера, с когото работеше. Уточниха цената и тя леко я завиши. Щяха да я обявят за продан още този уикенд. Обади се и на Ейвъри да й съобщи какви ги върши.

— Според мен идеята е добра. В момента цените са високи и ще получиш прилична сума. Нещо в къщата ме тормозеше, откакто Айлийн умря там, но не исках да го споменавам.

— Не го правя заради нея, а заради себе си. Наситих се на тази къща. Задържах я, когато исках, но сега искам живот с Крис, а не дом, който е бил част от друг живот. Тод се впуска в ново начало. И аз ще направя същото. Искам да се чувствам свободна. Нужно ни е нещо ново.

Звучеше й логично и убедително. Каза цената, за която се бяха споразумели с брокера, и Ейвъри също я намери за приемлива.

— Но нали няма да се откажеш от галерията?

Ейвъри се питаше дали иска да скъса с всичко, ала Франческа бързо я успокои.

— Не, разбира се. Отказвам се само от къщата. Тежи ми като воденичен камък. Затруднява ме в много отношения: скъпа е за поддържане, вноските по изплащането са високи, има нужда от ремонти. Прекалено голяма е, ако не живеят още хора с нас, а вече не искам наематели. Ще потърся апартамент или по-малка къща. На първо време може да живеем и под наем.

— Виж колко бързо ще я продадеш и колко ще получиш за нея — посъветва я Ейвъри.

Франческа охотно прие съвета й и Крис остана доволен. Допадаше му идеята заедно да си намерят дом.

Целият уикенд имаха огледи и две седмици по-късно получи оферта. Беше почти за исканата сума. Бяха казали какво се бе случило с Айлийн там, но потенциалните купувачи не се притесниха. Къщата страшно им хареса. Имаха четири деца и можеха да си я позволят. Франческа, също като Крис, остана очарована. Той никога нямаше да я накара да я продаде, и щеше да й помогне да я задържи, ако тя го иска, но беше щастлив, че е готова да се придвижи напред. Радваше се, че двамата заедно ще положат ново начало. Тя искаше чисто нов живот за тях, а не нещо обременено от миналото й.

Трябваше да освободят къщата на петнайсети март. На празника на Свети Валентин намериха апартамент под наем, подходящ за потребностите им. Две седмици по-късно се преместиха. Нещата се случваха бързо, което й подсказваше, че всичко е наред. Новите собственици не можеха да се нарадват на късмета си. Беше благоприятно за всички, особено за Иън, Франческа и Крис. Отиваха в нов дом, бяха ново семейство и им предстоеше нов, съвместен живот.

В деня, след като се преместиха, Франческа отиде в къщата, за да я затвори. Крис и Иън я чакаха в апартамента. Тя искаше да пусне алармата и да заключи къщата на Чарлс Стрийт сама. Фирма щеше да я почисти и да я предаде в изряден вид на новите собственици. Брокерът щеше да има грижа за координацията и не се налагаше Франческа да присъства, но преди това искаше да се сбогува с дома си.

Бродеше от стая в стая и си припомняше хубавите моменти, прекарани там; и лошите. Не се качи в стаята на Айлийн, вече отворена и празна, но обходи всички други места. В кухнята се усмихна, като се сети за всички весели моменти и чудесни блюда, които Шарл-Едуар и Марая бяха приготвяли.

Къщата бе изиграла ролята си. Крис се оказа прав: да, тя я обичаше и част от нея продължаваше да я обича и винаги щеше да я обича, но както става и с хората — понякога трябва да се разделиш с тях. Въпрос на време е и кой кога присъства в живота ти. Тя скъсваше с предишния си живот. Застана в антрето за последен път и се огледа, преди да включи алармата. Натисна цифрите, затвори вратата и заключи. Прошепна „довиждане“ и тичешком слезе по стълбите. Взе такси до апартамента, където я чакаха Крис и Иън. Предстоеше й нов живот с хора, които обичаше и я обичаха.

Когато влезе, в апартамента ухаеше на нещо изключително вкусно. Иън й беше изпекъл курабийки.

— Виж какво ти приготвихме — посрещна я момчето възторжено.

Бяха във формата на четирилистни детелини, посипани със зелена украса по случай деня на Свети Патрик.

— Изглеждат чудесно — обяви тя и се наведе да го целуне. После целуна и Крис. — Аз съм една щастлива жена — заяви тя и на двамата.

Гърнето си беше намерило похлупака, точно както предрече Ейвъри. Дори не се наложи да ходи да го търси. Похлупакът я намери. Съзнаваше, че преди време беше права да иска да се бори да задържи къщата. Ако не беше го направила, нямаше да намери Крис. Всичко се беше подредило чудесно, като се изключи случилото се с горката Айлийн. Но нямаше какво да направи, за да я спаси. Понякога просто така става.

Франческа си взе курабийка и се огледа. Навсякъде се виждаха кашони. Предстоеше им да разопаковат купища вещи и да свършат много работа. Но беше вълнуващо да е тук; и още по-вълнуващо да е с тях. Франческа бе открива своите хора и своето място. Това вече не беше Чарлс Стрийт 44. Чарлс Стрийт представляваше част от друго време, друг живот и вече не бе част от нея. Принадлежеше на семейство, което щеше да обича къщата също като нея. Чарлс Стрийт 44 беше глава от живота й, а не просто къща. Тази глава сега бе затворена. Започваше нова.