Даниел Стийл
Чарлс стрийт 44 (23)

23.

На Франческа й бяха необходими часове, за да си приготви багажа, преди да отпътуват за Бостън. Въобще не знаеше какво да вземе. Официални дрехи или не толкова официални? С какво ще отиде на църква в предколедната нощ? Да вземе ли коктейлна рокля за вечерята? Дали да е къса или дълга? Секси или по-затворена? Не искаше да допусне грешка, а се ужасяваше, че точно това ще стане. Крис настояваше да не се притеснява и да си вземе джинси, но тя усещаше, че и това не е редно. Очакваше да попадне на консервативни и надути хора, като съдеше по всичко, което бе чула от Крис. Молеше се той малко да е преувеличил. Не спираше да се притеснява. Накрая взе всевъзможни неща. Събра ги в два тежки куфара. Крис простена, когато ги видя.

— Какво толкова носиш? — учуди се той.

— Всичко — отвърна тя с щастлива усмивка.

Нямаше намерение да рискува и наистина взе всичко. Накрая се появи с трети, по-малък куфар, пълен с подаръци за Крис, Иън и родителите на Крис. Той едва успя да натовари всичко в колата. Когато пристигнаха на летището, завариха пълна лудница, а полетът им имаше закъснение. В Бостън валеше сняг. Излетяха едва към десет вечерта и кацнаха в Бостън малко преди полунощ. Независимо от късния час бащата на Крис ги чакаше. Оказа се висок мъж, като Крис, но по-широкоплещест, с плътен глас и здраво ръкостискане, когато пое ръката на Франческа. Приличаше на атлет от Харвард, какъвто бе преди петдесет години. Погледна Иън с разнежен поглед и му стисна ръката, което в очите на Франческа изглеждаше ужасно официално, но като цяло й се стори симпатичен мъж. Веднага след кацането им затвориха летището заради развихрилата се снежна буря. Пътищата бяха задръстени и към Бостън напредваха бавно. В колата двамата мъже разговаряха за футбол и политика. Крис вече я бе предупредил, че го смятат за черната овца на семейството, защото не е отишъл в Харвард, а се е пресели в Ню Йорк. Не спомена възраженията им срещу нейната къща. Добави, че не разбирали защо предпочита да е графичен дизайнер, а не политик или банкер. Ким се бе оказала черешката на тортата. Сегашното нахлуване в техния свят притесняваше Франческа.

Родителите на Крис живееха в Кеймбридж, на Братъл Стрийт, където живееше и ректорът на Харвард. Всички мъже в семейството бяха учили там, преди да станат сенатори, губернатори или президенти. Много впечатляваща фамилия. Крис изглеждаше изключително скромен и непретенциозен, като се има предвид от какъв род произхожда.

Когато пристигнаха в къщата, майка му ги чакаше. Беше дребна жена, с вид на миловидна, добродушна баба с бели коси и сиви очи като на Крис. Беше облечена в тъмносива вълнена рокля и с перли. Нямаше нищо модно или ексцентрично в нея; въобще не приличаше на майката на Франческа. Лично заведе Франческа до стаята й. Да дели обща спалня с Крис, беше изключено, дори Иън да не присъстваше. Майката на Крис й бе отредила стая възможно най-далеч от тази на Крис. Разпределението ясно даваше да се разбере, че няма да търпи нищо скрито-покрито в къщата си. Франческа се чувстваше нервна, когато Крис й намигна и я остави в стаята й, след като майка му й пожела лека нощ. Запита се дали той ще се появи по-късно. Иън щеше да спи с баща си в детската стая на Крис. Къщата гъмжеше от народ — вече бяха пристигнали братът и сестрата на Крис, семействата им, както и многобройни други роднини с децата си. Беше й казал кои ще присъстват, но тя не успя да запомни всички втори братовчеди, лелите, племенниците и племенничките му. За да се усложнят нещата още повече — много имаха еднакви имена. Франческа седеше в стаята си леко замаяна, когато Крис се появи и бързо затвори вратата след себе си. Вече си бе дала сметка, че майка му нито веднъж не я заговори направо, като се изключи поздрава за добре дошла и пожеланието за лека нощ.

— Майка ми още броди наоколо. По-късно ще се върна — съобщи той бързо.

Тя осъзна, че когато си е вкъщи, той спазва техните правила. Изключено бе да ги наруши. Именно това бе една от причините да заживее в Ню Йорк, след като приключи следването си в Станфорд на Западния бряг. Родителите бяха сметнали постъпката му за предателство.

— Доколкото разбирам, няма да спиш тук — прошепна тя.

Той се засмя.

— Майка ми ще звънне на нравствената полиция и ще ги накара да ни изхвърлят. Изключително порядъчна жена е.

— Ясно…

Беше на трийсет и осем години, но не му бе позволено да води жена в стаята си. Крис обаче знаеше как да се оправя. Пред порядките тук членовете на нейното семейство приличаха на истински либерали. Ала сега бяха в Бостън. Старият, консервативен Бостън.

Половин час по-късно къщата утихна и Крис се върна на пръсти. Беше бос и по джинси.

— Готово — засмя се той.

Носеше си четката за зъби. Само трябваше да се промъкне обратно в своята стая сутринта преди седем, когато майка му неизменно слизаше да закуси. Тя поддържаше железен ред. Следеше зорко какво става в дома й също както и в Мартас Винярд. Орловият й поглед не пропускаше нищо.

— Много е старомодна — поясни той.

Не беше го споменавал дотогава, за да не изплаши Франческа. Тя се замисли, но призна, че дори не може да си представи какъв хаос е предизвикала Ким с всичкото си пиене и наркотици, когато са се оженили. Родителите му едва ли са я одобрявали; още по-малко биха одобрили поведението й напоследък: попадането в затвора, отвличането на внука им. Крис твърдеше, че я ненавиждат, и не беше трудно да му повярва. Молеше се единствено да не намразят и нея. Франческа твърдо бе решила да уважава порядките им, докато им гостува, независимо че правилата им й се струваха глупави.

Прекараха нощта заедно в стаята й, а Крис нагласи алармата на мобилния си телефон за седем без петнайсет. Скочи от леглото, щом звънна, целуна я, навлече джинсите и ризата и хукна към стаята си в края на коридора, където Иън още спеше. Щеше да е интересен уикенд: щяха да играят на криеница, за да не би майка му да го открие в чужда спалня. Той не пропускаше да им се опълчва за важните въпроси, и никога не отстъпваше, но не желаеше да ги настрои срещу Франческа. Надяваше се да я харесат и да тушират отрицателното си отношение към факта, че живее в къщата й. Искаше да видят какъв прекрасен човек е и колко мило се държи с Иън.

Франческа почти очакваше майката на Крис да извърши проверка по стаите. Носеше като подарък бутилка вино и се запита дали бе достатъчно при гостуване за цял уикенд. Може би трябваше вместо това да изпрати цветя? Бяха толкова порядъчни, че се притесняваше да не направи грешка. В тяхно присъствие въобще не успяваше да се отпусне. А и майка му се държа възпитано, но не и дружелюбно предишната вечер.

Крис закуси с майка си, а после се качи при Франческа, докато тя се обличаше. Тя закуси в трапезарията в осем и половина с част от гостите. Седеше до сестрата на Крис — Хилъри — прекалено заета с грижи около четиригодишните си момченца близнаци, за да каже нещо повече от „здравей“. Всички щяха да ходят на църква в десет и Крис подсказа, че ще е добре и тя да ги придружи. Нямаше нищо против, но си помисли, че тези хора явно са свикнали да вършат всичко заедно. Напомняше й малко на военно училище или лагер. Крис се държеше доста по-въздържано тук, отколкото в Ню Йорк. Мъжете възнамеряваха да играят голф следобед. Крис обяви, че няма да участва, ако вали сняг. Оказа се, че през лятото всички играят заедно футбол в Мартас Винярд. За разнообразните им атлетически постижения свидетелстваха многобройните трофеи из къщата. Един от братовчедите бе спечелил златен олимпийски медал; братът на Крис навремето бил капитан на отбора по гребане на Харвард. Франческа се запозна с него след закуска. Той я прецени с поглед и я поздрави суховато. Беше четири години по-голям от Крис и възнамеряваше да се кандидатира за Конгреса през следващата година. Представи съпругата си на Франческа, а после се качиха да се преоблекат за църквата. Всички бяха доста по-различни от Крис; струваха й се прекалено състезателен тип хора. Тенисът заемаше важна част в живота им; футболът — също. Тя разбираше единствено от изкуство, не от спорт. Не можеше да допринесе особено за разговора по време на закуска и затова почти не продума. Крис забеляза колко е нервна, когато я видя по-късно. Беше слязла по черни кожени джинси и черен пуловер. Всички други жени бяха в едноцветни тънки пуловери, жилетки и карирани поли; всичките — дълги. Франческа не притежаваше карирана пола; нито дълга, нито къса.

Седеше до майката на Крис в църквата; Крис беше от другата й страна, а Иън — помежду им. Брат му, сестра му и децата им седяха на същия ред. Имаше чувството, че майка му е наясно дали тя се моли, или се преструва; все едно е с рентгенов поглед. Франческа бе облякла черен костюм за църквата и се чувстваше натруфена. Нито един от тоалетите, които беше донесла, не бе подходящ за случая. Майка му носеше тъмносиня лека вълнена блузка, жилетка и сива пола. Всички спазваха леко спортен, но елегантен стил. Независимо от всичко майка му се показваше много любезна и сговорчива; братовчедите му изглеждаха мили, а баща му — забавен. Брат му и сестра му се държаха резервирано, но дружелюбно. Всички всяваха малко страх. Дядо им е бил губернатор на Масачузетс. Не си представяше, че би споделила с когото и да било от тях, че майка й се е омъжвала пет пъти, макар че тя самата би припаднала пред тях. Родителите му бяха женени от четирийсет и четири години и бяха неотлъчно заедно. Франческа усещаше, че тези хора са старомодни американски аристократи. Живееха в затворен свят, от който единствено Крис се бе измъкнал. Представляваха олицетворение на Старата Гвардия.

Беше стресиращо да си сред тях, но към края на следобеда Франческа започна да се отпуска. Няколко души отидоха да спортуват и да играят тенис в клуба. Децата бяха отведени някъде. Заваля сняг и никой не излезе да играе голф. Очакваше се точно в шест и половина всички да са долу за коктейлите. Вечерята бе насрочена за седем и половина и понеже бе Бъдни вечер, щеше да е сравнително официална. Децата щяха да се хранят на отделна маса в хола, а възрастните — в официалната трапезария. В единайсет и половина отново щяха да отидат на църква за тържествената служба. Майка му подметна, че всеки решава дали да отиде, или не, което Крис обясни, че означава, че присъствието е задължително, ако не искаш да си заслужиш смъртно наказание. Нищо от приказките на Крис дотогава не бе я подготвило за тези хора. Те бяха солидни и представляваха стълбовете на обществото. У Крис нямаше и следа от тяхната надутост, но това бяха и неговите корени. Той се притесняваше, че роднините му ще я изплашат до смърт. Непрекъснато я наблюдаваше, за да види дали няма да се появят признаци на паника, ала засега такива не се забелязваха. Най-силно впечатление й направи, че това не бяха сърдечни, топли хора. Бяха отлично възпитани и любезни с всички; държаха се добре с децата, когато малките са наоколо, но не се забелязваше никаква привързаност или топлина. Никой не се смееше непринудено, липсваха прегръдките, закачките, семейните спорове. Всички бяха интелигентни и образовани и като ги наблюдаваше, й ставаше тъжно, особено за Крис. В тази среда най-много липсваше любовта.

Франческа се озова в хола точно в шест и половина. Изглеждаше едновременно елегантна, но и скромна в черната коктейлна рокля, обувките на висок ток и чантичката, обсипана с изкуствени скъпоценни камъни — подарък от майка й от Париж. Косата й бе събрана на кок на тила. Майка му беше в семпла черна рокля с висока яка и дълги ръкави и с неизменните перли; Франческа дори подозираше, че спи с тях. Като си представи двете майки една до друга, за малко не се задави.

— Как се запозна с Крис? — попита майка му по време на коктейлите.

Франческа нямаше представа какво да й отговори. Живее в къщата ми не й се струваше подходящо… Хазяйка съм му… Давам стаи под наем… Срещнахме се в църква… Не намираше правилния отговор. Крис я бе предупредил да не съобщава, че живее на Чарлс Стрийт 44 с него.

— Запознахме се при общи познати — вметна Крис, който внимателно следеше разговора.

Франческа му се усмихна с благодарност. Постоянно се тревожеше да не направи или да каже нещо неподходящо.

Баща му я попита с какво се занимава баща й и тя обясни, че е художник. Спомена името му и те се впечатлиха, от което изпита облекчение. Подхвърли и че майка й ще прекара Коледа в Гстаад. Това леко ги шокира; по-благосклонно приеха, че баща й ще бъде в Сън Вали. Познаваха мястото и го харесваха, но за майка му ски курорт в Европа бе равносилно на Содом и Гомор.

— Единственият начин да се преживеят тези вечери, е да се напиеш безпаметно и постоянно да се усмихваш — посъветва я една от братовчедките му шепнешком и тя се засмя.

Предложението звучеше примамливо, но нямаше да посмее да го осъществи. Налагаше се да е нащрек, за да посреща въпросите им. Искаха да знаят къде е израснала, къде е учила, дали е била на пансион, дали се е омъжвала и къде прекарва летата. Мейн им прозвуча добре; това, че ръководеше галерия, не спечели одобрението им, но й го простиха, тъй като баща й беше художник. От време на време сестра му или брат му я заговаряха. Имаше чувството, че цяла вечер игра тенис. Излегна се изтощена на леглото в стаята си за момент, преди да отидат отново на църква. Бяха далеч по-впечатляващи, отколкото си представяше, а да е сред тях се оказваше по-голямо изпитание, отколкото очакваше. Особено я стряскаше майка му. Само от мисълта, че е под един покрив с нея, й прималяваше. Мина й през ума, че ако някога се оженят, ще трябва да го направят тайно или да му пристане. Изключено бе да събере своето семейство и неговото на едно място, пък било то и за сватба. Само Ейвъри би се справила донякъде. Баща й бе прекалено колоритен и нетрадиционен. Не беше учил в Харвард, ненавиждаше спорта и не разбираше нищо от футбол. Да представи майка си на тази консервативна група, бе изключено. Сред тях нямаше нито един бунтар с изключение на Крис, който по техните стандарти беше ренегат.

Крис прихна, когато я видя изтегната на леглото, с вид на човек, пробягал маратон. Беше извадила десет тоалета, от които да избира за предстоящите събития.

— Забавно ли ти е вече? — пошегува се той. — Не обръщай внимание на майка ми. Тя е същински Цербер и пази вратите на ада в наши дни, но получиш ли одобрението й, можеш да правиш почти всичко, което поискаш. От теб се иска да се явяваш на време за храна и да не направиш нещо, което сериозно ще я раздразни.

— Тя ти е майка. Не искам да я засегна.

На Франческа и през ум не й минаваше, че някога би спечелила одобрението на майка му.

— Не е възпитано да се задават толкова много въпроси. По-скоро бих казал, че тя те засегна. Започни ти да й задаваш въпроси. Например — къде е учила. Обожава да говори на тази тема. Посещавала е девическо училище. Много се гордее с това.

Е, би могла да опита. Звучеше обещаващо…

— Никога не съм ходила на църква два пъти в един ден — простена Франческа отчаяно. — Ако Бог ме види там, ще ме изхвърли и всички ще бъдат поразени от мълния.

Той се засмя.

— Ще се справиш. — Помогна й да стане. — Съжалявам, но наистина е време да се отправяме към църквата.

Около двайсетина души отидоха на вечерната служба. Франческа не запомни нито имената им, нито кои са. Различаваше само брат му и сестра му, макар двамата да нямаха нищо общо помежду си. Открояваше се единствено Крис. Почти му се разсърди, че я беше довел, но ако беше останала сама в Ню Йорк, щеше да се депресира, а и го обичаше. И ето я сега: на път за църква втори път за деня. Баща й би прихнал, а дори и майка й щеше да реши, че е безкрайно смешно. Талия дори не бе стъпила в църква при последните си три брака.

По време на службата Франческа задряма. После всички се върнаха в къщата и — слава богу — се отправиха към леглата. Надзирателката от нравствената полиция — майка му — се оттегли в стаята си, след като пожела лека нощ и Весела Коледа на всички. Като го произнасяше наблягаше на „Коледа“, а не на „весела“. Франческа забеляза, че никой никого не целуна. Мъжете само си подадоха ръце. Ласките не бяха на почит в това общество.

След половин час Крис се появи в стаята й. Беше трийсет и пет годишна, а се чувстваше като девойка, която прави нещо нередно. Страхуваше се да не я арестуват и да не попадне в затвора.

— Весела Коледа, скъпа — пожела й той и я целуна.

Подаде й кутийка: дълга и тясна от „Тифани“. Когато я отвори, видя вътре златна гривна със сърчица. Той я постави на китката й и отново я целуна. Тя му бе купила сив кашмирен шал и той много го хареса.

Изпитваше облекчение, че й предстоят само още два дни тук. Следващия ден мина по-леко, защото беше Коледа. Отвориха подаръците и се насладиха на празничния обяд за трийсет души. Отново настаниха децата в хола. Момичетата бяха облечени в кадифени рокли. Следобед мъжете излязоха да играят футбол. После, седнали пред камината, пиха горещи напитки с ликьор. Майката на Крис игра бридж с баща му, дъщеря си и една от племенниците си. Крис седеше до нея пред камината. Иън играеше някъде горе с другите деца. В полунощ отново беше в стаята си с Крис. Само още един ден и си тръгваха. Нямаше търпение да настъпи този миг.

— Забавляваш ли се?

— Да — излъга тя. — Но през цялото време се притеснявам, че ще направя нещо нередно. Чувствам се като дете.

Поне последното отговаряше на истината.

— Просто не им обръщай внимание. Въобразяват си, че са създали света, а не е така. Затова ги виждам само два пъти в годината. В Мартас Винярд е по-добре. Там не е така напрегнато.

Той ясно си даваше сметка, че семейството му е способно да влуди всекиго. Бяха изключително добри във всичко, с което се захванат, и очакваха същите постижения и от останалите; както и да се подчиняват на всичките им правила. Той не го правеше от години. Водеше собствен живот, към който винаги се бе стремял. Но му беше приятно да идва вкъщи за Коледа, радваше се на всички традиции, свързани с празника и на това, че тя дойде с него. Съзнаваше, че не й е лесно постоянно да се намира под зорко наблюдение. Призна, че семейството му живее в свят, където всички членове си приличат и всеки попада на мястото си; тя идваше от свят, където нищо не си пасваше и всеки следваше своите приумици. Едните бяха вбесяващо порядъчни, другите — артистични и ексцентрични. Но и тя, и Крис бяха самостоятелни хора, независими от родителите си и техните идеи и начин на живот.

— Майка ти ще получи удар, ако някога се запознае с родителите ми — заключи Франческа тъжно.

— Права си — съгласи се той. — Но какво от това? И аз не одобрявам родителите си. Живеят крайно организирано и ме отегчават до смърт.

Е, поне по този въпрос бяха единодушни, но тя не искаше да е невъзпитана спрямо семейството му. Бяха почтени хора, заслужаващи уважение. Просто не се чувстваше добре или свойски сред тях. Не пасваше; но същото важеше и за Крис. Това й служеше за утеха.

Той отново спа в леглото й през нощта, стана преди седем и пак закуси с майка си. В този ден, денят след Коледа, всички изглеждаха по-спокойни; дори майка му. И поне днес не се налагаше да ходят на църква. Всички отново играха тенис и футбол; явно бе част от ежедневието им, когато бяха заедно. Франческа не запомни имената им и се запита дали няма деменция. Всички мъже се казваха Крис, Боб или Уилям. Жените бяха Елизабет, Хелън и Брук. Майка му беше Елизабет с множество роднини, кръстени на нейно име.

Видимо се забавляваше единствено Иън. Обичаше братовчедите си и се натъжи, когато стана време да си тръгват. Крис закуси за последен път с майка си в деня, когато щяха да пътуват. Баща му ги откара до летището и увери Франческа, че му е било много приятно да се запознаят. Това беше най-странната Коледа, която беше прекарвала. Независимо от това го обичаше, но нямаше търпение да се върне в Ню Йорк и да се отпусне. Идеше й да закрещи от радост, когато влязоха в къщата. Бяха там от десет минути, когато майка й звънна от Гстаад.

— Надявам се да си прекарала добре Коледа — зачурулика тя. — Срещнах разкошен мъж на коледната вечеря. Живее в Ню Йорк, швейцарец е и банкер. Ще ме заведе на вечеря, веднага щом се върна.

Франческа долови, че майка й сияе, и почти простена. Май Номер шест най-после се бе появил. Какво ли ще си помисли семейство Харли, като научи?

— Не прибързвай — подметна Франческа плахо.

Съзнаваше, че е напразно. Нищо не можеше да спре майка й, когато ставаше въпрос за потенциален съпруг.

— Няма — увери тя. — Пък и какво толкова? Говорим за вечеря, не за брак.

— Това е новост — отбеляза Франческа и майка й се засмя.

— Нямаш ми доверие, а?

— Не. Знаех, че рано или късно ще намериш Номер шест.

— Какво лошо, ако ме прави щастлива? — тросна се майка й.

Франческа замълча за известно време, защото, като се замисли, всъщност не знаеше какво да отговори. Най-накрая призна:

— Знаеш ли — права си. Вече няма особено значение. Омъжи се за шести път и ако си щастлива — няма значение какво мислят хората. — Току-що бе прекарала три дни с най-консервативните и най-скучни хора на планетата. Бяха далеч по-непоносими от майка й, която поне притежаваше известен стил и дух. — Пълен напред, мамо — окуражи я тя и се засмя. — Прави онова, от което ще си щастлива. Но ако хвърлиш букета на поредната си сватба така, че аз да го хвана, ще те убия.

— Добре, скъпа. Ще се видим, когато се върна. Вероятно ще се отбия в Париж преди това.

Франческа затвори. Крис я наблюдаваше. Беше й благодарен, че отиде с него в Бостън и прие нещата нормално. Родителите му дори казаха, че са я харесали.

— Майка ми е луда — обяви тя делово. — Но май току-що разбрах, че именно такава я харесвам.

Това бе съвършено нова гледна точка и предположи, че вероятно е пораснала, щом приема майка си такава, каквато е. На Франческа й се случваше за пръв път.

Никога не се бе чувствала по-щастлива да бъде отново в леглото си с Крис до себе си. Не се налагаше да отговаря на ничии въпроси; той не трябваше да скача и да хуква към стаята си преди седем; вече не трябваше да се съобразява как изглежда, с какво е облечена или какво казва. Като самостоятелен човек тя пасваше на своя свят и на къщата си. Чувстваше се напълно щастлива да е в своята вселена с Крис по боксерки и тениска и с Иън — в леглото долу. Беше един чудесен общ живот, който тримата деляха.