Даниел Стийл
Чарлс стрийт 44 (18)

18.

В седмиците след делото за попечителството връзката им разцъфтя. Крис се поотпусна и започна да приема факта, че Ким няма да остане в затвора, а ще се появи отново в живота на Иън. Франческа все му напомняше, че като майка това е нейно право. Той обаче бе постигнал голяма победа: изцяло контролираше нещата, само той имаше попечителство. От тук нататък Иън се намираше в безопасност. Това позволила Крис най-после да се замисли и за друго. Прекарваше все повече и повече време с Франческа. Вечер седяха във всекидневната или в спалнята й, но не смееха да предприемат нещо повече от целувки, да не би случайно Иън да се събуди и да се качи при тях.

През уикендите излизаха на чудесни разходки: ходеха до зоологическата градина в Бронкс, возеха се с ферибот до Стейтън айланд, посетиха Музея на лодките в Манхатън. Франческа ги заведе при баща си и Ейвъри в Кънектикът. Крис и Хенри се харесаха. Франческа, Крис и Иън сложиха карнавални костюми и излязоха да обикалят на Хелоуин; гледаха и парада в града. Франческа не се бе забавлявала така от години. На следващата сутрин, докато Иън лежеше в леглото с пластмасова тиква, пълна с бонбони и лакомства, Крис се качи и я завари в стаята й.

— Заменям два десерта „Милки уей“ за един „Сникърс“ — обяви той, влизайки в стаята.

— Няма да стане — отсече тя. — Жената от Джейн Стрийт ми даде „Сникърс“ с черен шоколад. Той заслужава поне шест „Милки уей“ и пакет захаросани фъстъци. Видях, че пъхна два в джоба си, след като се отбихме в последната къща.

— Много си алчна — обвини я той и я целуна. Копнееше за нея. Годините въздържание си казваха думата. — Имам предложение — прошепна, пъхайки ръка под пуловера й, от което дъхът й секна. — Искам да заминем някъде за уикенда с теб.

Не смееха да се разгорещят, когато Иън беше наблизо, но почти бяха стигнали дотам.

— Кога?

— Сега! — отвърна той и тя се засмя. Иън беше с тях, защото Марая и Шарл-Едуар отскочиха до Вермонт за няколко дни, за да поработят по книгата. — А какво ще кажеш за следващия уикенд? Може Марая да се навие да гледа Иън — побърза той отчаяно да предложи втори вариант.

— Ще я попитам, когато се върнем.

— Ако не се съгласи, те предупреждавам, че ще полудея и ще разкъсам дрехите ти на публично място.

— Спокойно. Ще измислим нещо — целуна го тя.

И двамата бяха готови да прекарат уикенд заедно като възрастни, без да се съобразяват как се държат, да се прикриват или да мислят за Иън. Бяха стигнали до момента, когато имаха нужда от време за себе си. Държаха се повече от почтително близо два месеца. Достатъчно дълго време.

В неделя вечер, когато с Шарл-Едуар се върнаха от Вермонт, Франческа разговаря с Марая. Както винаги тя с готовност прие да помогне. Обичаше Иън и от все сърце одобряваше връзката на Франческа и Крис.

— Къде ще отидете? — попита, преливаща от щастие за тях.

Сега в къщата имаше две щастливи двойки. Шарл-Едуар се държеше чудесно с нея и я уверяваше, че е напълно поправил се мъж. Не искаше да погледне друга жена. Франческа отдавна й бе разказала за баща си, който се държеше образцово, откакто се ожени за Ейвъри. Сподели пред Марая, че за целта е необходимо такъв тип мъже просто да попаднат на подходящата жена.

— Не сме решили къде да отидем. Исках първо да разбера дали си съгласна да гледаш Иън.

В този момент на Марая й хрумна идея.

— Защо не отидете в къщата ми във Вермонт? Тихо и спокойно е. И е изключително красиво по това време на годината, нищо че захладява. Много по-приятно е отколкото на хотел.

На Франческа предложението й допадна; на Крис — също. Съставиха план. Щяха да тръгнат в петък следобед и да се върнат в неделя вечерта. Не беше близо дори с кола, но си заслужаваше. През цялата седмица мислеха само за това; а Марая се захвана да прави планове как ще прекарат с Иън. Щяха да отидат на кино, на театър и в музей. Иън беше очарован, а Крис и Франческа нямаха търпение. Тя уговори един от художниците си да поеме галерията вместо нея. Всичко беше уредено.

Когато късно в петък следобед потеглиха от къщата на Чарлс Стрийт, имаха чувството, че участват в сцена с бягство във филм. Имаше задръствания, но и на двамата не им пукаше. Успяха. Иън дори не им обърна особено внимание, когато тръгнаха. Целуна ги, но не попита къде ще прекарат уикенда. Беше прекалено зает с Марая; а и Крис обеща да му се обади.

И двамата се разсмяха, когато напуснаха очертанията на града, и се поздравиха с успеха на начинанието.

— Цяла седмица се притеснявах, че нещо ще се случи и ще ни попречи — призна Франческа. — Представях си например как Иън се разболява или нещо подобно.

— И аз — довери й Крис. — Бях убеден, че един от нас ще се окаже зает, Марая ще се откаже или Ким ще избяга от затвора и ще откачи. Предстоят ни цели два дни заедно! — заяви той победоносно. — Не е за вярване!

— Не е! — съгласи се тя сияеща.

Пътуваха приятно и спокойно. Спряха в ханче по пътя и вечеряха. После отново поеха за Вермонт. Пристигнаха в къщата на Марая около полунощ. Оказа се приятна къщурка с овощна градина, високи дървета и красива морава. Франческа и Крис бяха очаровани. Марая и Шарл-Едуар често отскачаха до Вермонт напоследък и на него винаги му беше изключително приятно. Предоставяше чудесна провинциална идилия след шумния Ню Йорк. Имаше ферма в Нормандия, която обаче бе приписал на жена си. Канеше се да купи нова за Марая, когато отидат във Франция следващата година. Той предпочиташе провинцията пред морето; затова и толкова много му допадаше дома й във Вермонт.

Мястото бе великолепно за меден месец, установи Крис, когато отключи вратата и изключи алармата. Франческа се възхити от всички изящни предмети и вещи на Марая. Красивото помещение долу бе с дървена ламперия и камина. Горе, в спалнята за гости, имаше голямо легло с балдахин. Оставиха си куфарите и преди Франческа да успее да си съблече палтото, Крис я повали на леглото и започна да я целува. След минути и двамата останаха без дъх от нетърпение и страст. Бяха чакали този момент и копнееха един за друг от седмици. Спазваха благоприличие заради Иън, но сега нямаха никакви задръжки. Бързо се освободиха от дрехите и се пъхнаха под завивките. Изучаваха взаимно телата си трескаво и ненаситно. Бяха възбудени и не можеха да чакат. Франческа го прие охотно, а Крис се потопи в нея, изгарящ от желание. Беше най-бурният, бърз и невъздържан секс, който всеки от тях беше правил някога. Приличаха на изгладнели хора, намерили най-после храна на самотен остров. Стигнаха до оргазъм едновременно. Полежаха известно време бездиханни, почти свлекли се от леглото; после и двамата прихнаха.

— Май съм вече прекалено стар за това — обяви Крис, след като си пое дъх.

Тя лежеше отгоре му, плувнала в пот и с широка усмивка на лицето.

— А аз май умрях и попаднах в Рая — отвърна. Заслужаваше си периода на изчакване. Претърколиха се и се погледнаха. — Дали е така и за Марая и Шарл-Едуар? — зачуди се тя.

Подпря се на лакът и прокара бавно пръст по гърдите му. Той се засмя.

— Дано не е — отвърна. — Би ги убило.

Целуна я, а тя го прегърна. Беше напълно задоволен, но лесно се възбуди отново. Имаше да наваксва години, а и тя бе чакала дълго. През нощта наваксаха отчасти; и отново на сутринта. И на двамата не им се ставаше от леглото. Искаха единствено да лежат в прегръдките си.

Франческа слезе, за да направи кафе. Откри кифлички във фризера, които изпече в микровълновата печка. После отново легнаха. Наблизо нямаше други къщи, а гледката беше изумителна. Най-накрая станаха и се разходиха из двора, колкото да се отчетат пред Марая, че са го направили, а после се върнаха в спалнята и останаха там цял следобед.

Звъннаха на Марая да й благодарят за къщата и да споделят колко им харесва.

— Радвам се — отвърна тя. — Романтична е, нали?

Засмя се като смутена ученичка, а Франческа се усмихна, преди да отвърне:

— Да, така е.

— До скоро не си давах сметка за това. Просто я смятах за хубава къщурка.

Франческа знаеше, че никога няма да забрави времето, прекарано там. Насилиха се да отидат в местно ресторантче, където Марая ги увери, че готвят вкусно. Оказа се права. На лунна светлина се разходиха из овощната й градина, после седнаха на верандата, прегърнаха се и се целуваха. И двамата не искаха да се върнат в Ню Йорк. Щеше им се да останат там завинаги. Франческа завиждаше на Марая за къщата и бе готова да прекара в нея с Крис седмици, а не дни.

Вдигна глава към него усмихната, докато седяха прегърнати на верандата и кротко се люлееха.

— Да знаеш, за двама души с фобия към връзки, се справяме добре. Какво ще кажеш?

— Мисля, че си на път да ме превърнеш в сексманиак. Само за това мисля — призна той ухилен. — Да не слагаш нещо в храната?

— Да, виагра. И аз едвам се сдържам.

И двамата се засмяха. Беше като прекрасен меден месец — да се свържат с последната брънка помежду си — точно от това имаха нужда. Разполагаха с приятелството, което изграждаха от месеци, чувствата, които се породиха между двамата през лятото, а сега и свързването на две тела, за да завършат онова, което изпитваха един към друг. Кръгът на любовта се беше затворил.

— Би ли искала да се омъжиш някога, Франческа? — попита той, докато я държеше в прегръдките си.

— Не и досега. Опасявах се, че ще съм като майка си — омъжена четиринайсет пъти.

— Бъди мила. Говорим само за пет пъти.

— Според мен и веднъж е прекалено много. Баща ми изневеряваше на всички. Майка ми се омъжваше за всички. Не исках нито едното, нито другото и ме беше страх да имам деца — отвърна тя честно. — Струваха ми се прекалено голямо бреме. Ами ако се проваля? Унищожаваш живо човешко същество.

Докато я слушаше, Крис се замисли за иронията на нещата. От нея щеше да излезе чудесна майка, но тя се бе отказала от деца, защото се страхуваше да не нарани някого или да не сбърка някъде. А Ким, по принцип напълно безотговорна, не се поколеба да роди Иън и бе готова за още деца. Като разбра плачевното й състояние, Крис не го допусна, макар самият той да искаше още деца.

— Иън е първото дете, което ме накара да мечтая за свои деца — продължи Франческа. — И въпреки това не съм убедена, че трябва да се омъжа, за да ги имам. Представлява двоен риск, който никога не съм била готова да поема.

— Но би могла, ако вярваш на човека насреща, нали? — Замисли се за миг и сви рамене. — Впрочем какво ли знам аз? Виж в каква катастрофа се превърна моя брак…

Но пък не се бе оженил за човек като нея.

— Сигурно е по-лесно, ако се ожениш за подходящия човек.

— Аз направих ужасен избор. Вероятно съм бил сляп, но и тя умееше да убеждава. Пък и двамата бяхме млади. Сега вече съм наясно.

— Би ли се оженил отново?

Според нея той нямаше да го направи и затова остана потресена от отговора му.

— Да. За теб.

Тя не отвърна. Мина много време, преди да промълви:

— Това ме ужасява. Не искам да съсипваме нашата връзка.

— Ако е правилното решение, ще стане само още по-добре. Ако сгрешиш, започваш да мечтаеш никога да не си се родил. Не си представям, че би станало така с теб.

Целуна го и сложи пръст върху устните му. Не искаше да й каже нещо, което не бе готова да чуе. Но същата вечер в голямото легло с балдахина той й каза, че я обича; тя отвърна, че също го обича. Заспаха в прегръдките си.

На следващото утро се събудиха, след като слънцето бе изгряло, и закусиха на верандата. Беше хладно, но свежо. Пиха кафе по хавлии, а после отново седнаха на люлката, загърнати с одеяло. Тя мислеше за разговора им от предишната вечер, за брака, но не го спомена; и той не го направи. И Крис мислеше за същото, но не желаеше да я напряга и затова не подхвана отново темата.

Следобеда отново се любеха, а после смениха чаршафите. Бяха измили чиниите и Франческа остави бележка на кухненската маса. „Благодаря за най-прекрасния уикенд през живота ми“. Крис погледна бележката, задраска последната дума и написа: „ни“.

Тя се усмихна и го целуна.

— Благодаря и на теб — кача Франческа, докато той отнасяше саковете им към колата.

Включиха алармата и заключиха вратата. Потеглиха точно когато слънцето залязваше. Франческа се притисна към него и го целуна. Той се усмихна.

— Обичам те, Крис.

— И аз те обичам, Франческа.

Пресегна се и я погали по бузата. Известно време пътуваха смълчани. Имаше толкова много неща, за които да мислят и да си спомнят. Всичко сякаш си беше на точното място. Нито един от двамата не бе изпитвал това чувство преди.