Даниел Стийл
Чарлс стрийт 44 (11)

11.

На сутринта Айлийн се промъкна в къщата, преди някой да е станал. Отново се чувстваше като ученичка: никой не знаеше, че е излизала. Брад не я докара, а и тя не искаше да чуят мотора му, затова си дойде с такси. Имаше предостатъчно време да си вземе душ и да се преоблече за работа. Брад се държа невероятно: нежно, любящо, мило и правиха страхотен секс. Съжали, задето съквартирантите й не го познават по-добре. Толкова почтен човек. Просто отначало не се разбраха. Надяваше се Франческа да се успокои и след време да му прости. Айлийн вече му беше простила. Щяха да се видят отново довечера. Връзката им се задълбочаваше.

Всички прекараха тиха вечер вкъщи. Марая чете рецепти, Франческа пра, а Крис чете в леглото. Айлийн обяви, че ще излиза с приятели от работата. Предишната вечер, прекарана с Шарл-Едуар, бе толкова вълнуваща, че всички копнееха за малко мир и тишина. Марая приготвяше супа на печката, а Франческа се качваше с прането, когато Крис излетя от стаята си паникьосан.

— Пак го е направила! — кресна той бесен и изплашен. — Взела е свръхдоза. В кома е. Иън е с нея. Не бил на себе си, когато я намерили. Той не може да говори. В шок е. Била е с мъж. Мъжът е мъртъв. Съмняват се дали този път и тя ще оцелее.

Някъде в сърцето си Крис се молеше да не оцелее. Тогава щеше да е по-просто за Иън. Нямаше търпение да вземе детето. Изхвърча по стълбището и през входната врата. Франческа гледаше отчаяно след него и се молеше Иън да е добре.

Стоя будна. Чакаше ги. Прибраха се едва в четири. Крис носеше дълбоко заспалия Иън. Тя слезе, когато чу входната врата да се отваря.

— Как е той? Добре ли е? Проговори ли?

Изглеждаше не по-малко притеснена от Крис, а той имаше вид на човек, блъснат от автобус. Беше преживял изключително тежка и дълга вечер.

— Каза няколко думи, преди да заспи. Разрешиха да го взема вкъщи. Наблюдавал е как онзи тип умира. Това ако не е травмиращо за едно дете. Настояват, че Кимбърли е виновна. Така става при случаите със свръхдоза — обвиняват оцелелите в убийство. Затова никой не звъни на ченгетата, когато някой вземе свръхдоза. Този път вероятно ще я тикнат в затвора, ако адвокатите на баща й отново не я измъкнат.

— Тя как е?

— Жива, за жалост — отвърна той троснато. — Идваше в съзнание, когато тръгвах. Не искам Иън отново да преживява това. — Той сложи момчето на леглото. То не помръдна. — Дадоха му успокоителни. Изпадна в истерия в болницата. Мислеше, че майка му е мъртва. Този път ще се боря за попечителство и ще победя. Никой съдия не бива да й го дава отново. Няма да допусна детето да преживее пак подобно нещо. Тя е прекалено болна.

Франческа кимна. Запита се кой ли е баща й, щом адвокатите му са толкова силни. Крис бе споменал, че е влиятелен, но тя не бе питала кой е. Пък и нямаше значение. Най-важен сега беше Иън.

Франческа слезе в кухнята, за да вземе за Крис чаша топло мляко. Точно се качваше отново, когато видя Айлийн да се вмъква тихо. Беше доста късно за връщане от среща с колеги. По облеклото й Франческа се досети, че се връща от среща с мъж, но нямаше представа кой е бил. Е, поне не го бе пуснала в къщата. Надяваше се най-после да се е запознала с почтен човек. Айлийн изглеждаше доволна, докато се изкачваше тичешком по стълбите, а Франческа подаде топлото мляко на Крис. Той седеше на стол и наблюдаваше спящия Иън на горното легло.

— Ще тръгнат много приказки, ако майка му влезе в затвора — отбеляза Крис и отпи от млякото.

Но не я жалеше, ако това означаваше да получи самостоятелно попечителство над Иън. Интересуваше го единствено синът му. Отдавна не го бе грижа за нея, а само за влиянието й над Иън.

— Не се притеснявай — промълви Франческа тихо в притъмнената стая. — Най-добре поспи. Ще премислиш всичко утре.

На другия ден пак трябваше да се яви в съда, за да получи временно попечителство. Така повеляваше законът. Такива дела бяха приоритетни и ги изтегляха пред другите.

— Благодаря.

Тя се измъкна тихо от стаята и се качи горе.

На следващото утро за никого вече не бе тайна коя бе майката на Иън. Научиха го от първите страници на вестниците. Крис се бе оженил за Кимбърли Арчибалд, потомка на едно от най-влиятелните семейства на Източното крайбрежие. Баща й, крупен предприемач, бе съумял да добави огромно състояние към наследството си. В основни линии Франческа прочете в статията онова, което Крис сподели предишната вечер. Обвиняваха я за смъртта на наркоман, издъхнал в апартамента й. Твърдеше се, че тя е купила и платила наркотиците. Докато четеше, Франческа съжали Крис и Иън. В следващия миг спря: във втория абзац се споменаваше неговото име. Именно тогава си даде сметка колко наивна бе всъщност. Пишеше, че Кимбърли Арчибалд е разведена, но е била женена за Кристофър Харли от бостънското политическо семейство със същото име. По майчина линия той беше от рода Калверсън. Техни роднини бяха сенатори, губернатори и двама президенти. Женитбата на Крис за Кимбърли бе сливане на две от най-влиятелните семейства в страната във финансово и политическо отношение. Крис не бе просто графичен дизайнер, който кротко си изкарва прехраната и наема стаи от нея на Чарлс Стрийт. Той произхождаше от известна фамилия. Явно се бе откъснал, за да води тих, скромен живот, докато бившата му съпруга не го изнесе на първа страница на всички нюйоркски издания. Франческа прибра вестника, за да не го види Иън. След няколко минути бащата и синът слязоха на закуска. Марая още не знаеше какво се бе случило предишната вечер. Изненада се от вида на Иън, но не коментира нито колко е блед, нито колко разстроен изглежда. Малкият не се усмихна и почти не проговори дори когато тя му поднесе любимите палачинки Мики Маус. Изглеждаше още сънен от успокоителните, с които го бяха натъпкали предишната вечер, и хапна много малко.

— Какво е станало? — попита Марая, когато момчето бе отведено обратно горе.

Крис изглеждаше притеснен и изтощен и още не бе чел вестника. Франческа го подаде да Марая, която не спря да възклицава, докато чете.

— Боже, какъв ужас! Моля се Крис да получи постоянно попечителство.

— Редно е, особено ако тя попадне в затвора, но той се опасява, че баща й няма да го допусне.

— Може да няма избор — отбеляза Марая мъдро. — Момчето изглежда ужасно.

— Видяло е как онзи умира, а майка му е припаднала от свръхдозата.

— Никое дете не бива да става свидетел на подобни сцени!

Тя изпитваше огромно съжаление към Крис и Иън точно както и Франческа. Крис се върна долу, искаше да види вестника. Докато четеше, стискаше здраво устни.

— Чудно, нали? — обърна се той към двете жени с мрачно изражение. Случилото се бе достатъчно злепоставящо, но ненавиждаше, когато проследяваха родословието му поколения назад. Повечето от познатите му не правеха тази връзка. В статията поне не споменаваха, че Иън е присъствал, което бе единственото положително. Бяха проявили известно уважение към факта, че е едва седемгодишен. — Изгори го, ако обичаш.

Подаде вестника на Франческа и отново се качи горе. В този миг се появи Айлийн. След като Крис излезе, Франческа й обясни какво е станало. И момичето изрази съжалението си за случилото се. Франческа не спомена нищо за тайнственото й прибиране. Продължаваше да смята, че не е нейна работа, стига Айлийн да не излага останалите на опасност чрез хората, които води вкъщи. Молеше се момичето да проявява здрав разум.

Крис не пусна Иън на училище. Хлапето бе все така умърлушено и изключително тихо. Когато Франческа и Айлийн се върнаха от работа, завариха Шарл-Едуар. Цял следобед с Марая бяха преглеждали рецепти и обсъждали бъдещата си съвместна книга. Предложи да им приготви нещо леко за хапване и специална пица за Иън. Бе донесъл омари и раци и за нула време с Марая приготвиха поредното пиршество. Марая му бе разказала какво е станало с момчето, и затова при появата на Иън в кухнята Шарл-Едуар се представи и му предложи да му асистира. Дотогава не се бяха виждали. Шарл-Едуар му подаде едно яйце и му каза да стои мирно. С яйцето в ръка Иън застана с безизразно лице, а Шарл-Едуар се приближи и неочаквано измъкна яйцето от ухото на момчето.

— Защо го направи? — попита мъжът. — Казах ти да го държиш в ръка, а не да го слагаш в ухото си. — Независимо от преживяната травма Иън се усмихна. — Много те моля наистина да държиш яйцето. И този път не мърдай. Добре. А в тази ръка ще сложим морков. Чудесно. Сега слушай какво ще ти кажа. Аз съм много важен главен готвач. — Иън вече се усмихваше по-широко. Този път яйцето излезе от носа му, а морковът — от врата. Иън изпадна във възторг. Започна да се смее неудържимо, когато още едно яйце изскочи от тениската му, а лимон — от джинсите. — Явно въобще не мога да разчитам на теб — отсече Шарл-Едуар и зажонглира с три яйца, няколко картофа и две лъжици.

Всичко вървеше по мед и масло, но по някое време едно от яйцата падна на пода и се счупи. Иън се разсмя до сълзи от цялата бъркотия, а Шарл-Едуар, макар да придоби гузно изражение, изпусна и другите яйца, та бъркотията стана още по-голяма. И възрастните вече се хилеха, а Иън обясни на високия мъж с бялата грива, че не се прави така. В крайна сметка момчето отново говореше и дори се смееше. Очите на Франческа се насълзиха, докато ги наблюдаваше. Той се държеше чудесно с детето. Явно и като клоун беше толкова добър, колкото и като готвач.

Бързо и сръчно Марая разчисти всичко, а Шарл-Едуар седна и настани Иън в скута си.

— Ще ми помогнеш ли да приготвим вечерята? — попита той.

Иън кимна. След минути момчето, нахлупило готварска шапка, усвояваше урока как се приготвят раци и омари. Всички изръкопляскаха на младия помощник-готвач, когато сервира приготвеното блюдо. Шарл-Едуар го научи и как се приготвя пица, като въртеше тестото над главата си, преди да го сложи в тавата. Пак имаха великолепна вечеря, но най-хубавото бе, че Иън сега не спираше да говори. Крис благодари на Шарл-Едуар, когато отново излязоха да изпушат по кубинска пура в градината. С онова, което направи за Иън, световноизвестният главен готвач спечели сърцето му завинаги. Справи се с положението много по-успешно от социален работник или психотерапевт.

След като Шарл-Едуар си тръгна, стана по-тихо. Обеща да мине и да им приготви вечеря през уикенда. Марая предложи на Франческа да покани майка си. На младата жена никак не й се искаше, но знаеше, че Талия ще се зарадва.

На сутринта й звънна и тя с охота прие.

Същият ден щяха да гледат делото за попечителството на Крис. Медиите го превърнаха в истински цирк. Адвокатите на бившата му съпруга, прекалено заети със задачата да оневиняват Кимбърли, не предприеха никакви мерки да спрат журналистите. Адвокатът на Крис ги бе предупредил, че ще настоява за постоянно попечителство над Иън. След нескончаемите издънки на бившата му съпруга клиентът му вече нямаше милост към нея. Съдът присъди временно попечителство на бащата. Събитието попадна във вечерните новини. Майката на Франческа случайно го чу и силно впечатлена от роднините му, незабавно се обади и попита:

— Знаеш ли кой е този мъж?

Франческа, впечатлена по-скоро от неговата скромност и дискретност, отвърна:

— Да, знам.

— Роднина е с някои от най-влиятелните хора в страната.

— Така излиза. Той не говори по въпроса. А цялата история с бившата му жена напълно съсипва него и сина му.

— Тя явно е пълна утрепка. Жал ми е за родителите й.

— А на мен ми е жал за сина й. Само на седем е, но е преживял доста травми благодарение на нея.

Майка й остави последното без коментар и смени темата:

— Не мога да повярвам, че Шарл-Едуар Прюне ще приготви вечерята утре. Нямам търпение да се запознаем. Как успя да го заловиш?

— Приятел е на Марая.

— Определено си намерила подходящи наематели — заяви майка й, сякаш идеята бе нейна.

Така постъпваше тя. Ако нещо не потръгнеше, вината бе на друг; ако всичко беше наред, заслугата бе изцяло нейна. На Франческа й се искаше да покани също баща си и Ейвъри, но повече се радваше на родителите си, когато са поотделно. Понякога майка й започваше да се съревновава с Ейвъри, а това я дразнеше.

Талия пристигна за вечерята в събота издокарана с къса черна рокля и на много високи токчета. Франческа забеляза как Шарл-Едуар се ококори, а Марая изглеждаше развеселена. Самата тя беше с мокасини, черен пуловер, джинси и готварска престилка. Иън, отново с готварска шапка, изглеждаше доволен.

Ядоха хапки с хайвер, шатобриан с гъши пастет и черни трюфели. От великолепната храна и от виното на Талия леко й се замая главата. Както можеше да се очаква, флиртуваше недвусмислено с Шарл-Едуар, но Марая сякаш нямаше нищо против.

— Божествен е, нали? — обърна се тя към дъщеря си, когато мъжете отидоха да си изпушат пурите отвън, а Иън ги последва.

— Не се захващай с него, мамо — предупреди я Франческа шеговито. — Женен е и е французин. Това означава, че не би се развел заради теб.

— Човек никога не знае. Ставали са и по-странни неща — упорстваше Талия.

— Не и във Франция — отсякоха едновременно Франческа и Марая.

И двете се разсмяха. Айлийн беше излязла. Обясни, че имала среща с нов мъж. Напоследък бе най-ангажираното момиче в града и най-щастливото. Нещата се подреждаха добре за нея: харесваше работата и съквартирантите си и отново се забавляваше след инцидента с Брад. Той бе останал в миналото. На Франческа това й допадаше.

— Определено е много привлекателен и чаровен мъж — говореше Талия възторжено по адрес на Шарл-Едуар.

Франческа се опита да я приземи, като й каза, че от години е влюбен в Марая.

— Не е честно! — обърна се Талия направо към Марая. — Ти дори не искаш мъж. Сама го каза. Аз пък искам, но той е влюбен в теб.

— Не е влюбен в никого — уточни Марая. — Просто обича жените. В огромни количества. С него сме добри приятели отдавна.

— Каква загуба — отсече Талия жално.

В този момент мъжете се върнаха и тя отново се захвана да очарова прочутия главен готвач. Макар винаги да я бе смущавала, Франческа трябваше да признае, че майка й е красавица. Изглеждаше възхитително в черната рокля и обувките с висок ток; имаше крака на двайсетгодишна и ги кръстосваше непрекъснато, но Шарл-Едуар гледаше единствено Марая и не я забелязваше. Майка й си тръгна леко унила. Веднъж красотата и чарът й да не свършат никаква работа. Да, той я намираше за красива, но не за него. Освен това, припомни си Франческа, той имаше съпруга. Накратко — прекалено много жени в обкръжението си.

Благодарение на него се получи поредната приятна вечер с интересни разговори и отлична храна. Освен на храната той се оказа страстен любител на историята и литературата. В неделя всички решиха да помързелуват. Шарл-Едуар дойде да вземе Марая, за да посетят нов китайски ресторант. Познаваше главния готвач — бяха се запознали в Пекин. Крис и Иън щяха да ходят на езерото с лодките в парка. Франческа имаше да върши куп неща из къщата, а Айлийн не се прибра предишната нощ.

Следобед, докато Франческа разглеждаше снимки на нови творби на художници, я чу да влиза. Извика й, но не я видя от мястото, където седеше. Момичето продължи нагоре по стълбите, без да отговори. Франческа стана да вземе още снимки и тогава я съзря превита на две, тя едва се движеше. Когато се извърна, разбра, че Айлийн отново бе пребита.

— Кой ти причини това? — попита Франческа, докато я прегръщаше през рамената, за да й помогне. Айлийн плачеше. — Пак ли Брад?

Момичето кимна и промълви:

— Беше толкова любящ и мил с мен. Но аз отново го разстроих. Реши, че му се подигравам. Унижавала съм го пред приятелите му.

— Айлийн, закълни се да потърсиш помощ. Никога повече не бива да се виждаш с него.

— Знам. И той каза, че повече не иска да ме вижда. Бил приключил с мен и да не му се обаждам повече. Всичко свърши. Той си тръгна.

В този момент Франческа осъзна, че въобще не е така. Той щеше да се върне, за да й причини нови страдания. Айлийн трябваше да го напусне, но Франческа силно се опасяваше, че тя не притежава нито куража, нито силата да го направи.

Помогна й да се кичи горе, и я остави в леглото. Прималя й, докато слизаше по стълбите. Опасенията на Крис се оказаха основателни. Айлийн бе пристрастена към този мъж и към малтретирането.