Даниел Стийл
Чарлс стрийт 44 (10)

10.

Крис уреди да сменят бравите, а Айлийн си взе една седмица отпуск. Каза, че е катастрофирала. Пред Марая призна какво всъщност е станало. Жената се шокира и изпита облекчение, че Франческа е сменила бравите. Беше й страшно жал за Айлийн — това толкова невинно, безобидно младо момиче. Дори да проявяваше глупост със запознанствата си по интернет, не заслужаваше да я пребият; никой не го заслужаваше. На Франческа й мина през ум, че проблемът на Айлийн не е интернетът, който използваше като място за запознанства, както се ходи на бар например, а неадекватната й преценка за мъжете, с които излиза, и това, че все я привличаха неподходящи.

На всички им отне известно време да се успокоят след случката.

Франческа отново излезе с художника, но този път той съвсем не я впечатли. Да, беше симпатичен, но нямаха нищо общо; по-скоро бяха твърде различни. Не желаеше да повтаря същата грешка, и реши да не го вижда повече. Държеше се сякаш бе безотговорно дете, а не като Тод, който беше истински мъж. Не виждаше защо да се насилва да му казва, че няма да излиза повече с него. Предпочиташе да е сама, независимо от постоянните натяквания на майка си, че не бива. Тя не разбираше каква е тази готовност на дъщеря й да стои без мъж, и я посъветва да отиде пак при психотерапевта си. На което Франческа се бе изсмяла. Не бързаше да се обвърже отново; беше имала прекалено дълги връзки.

Не след дълго получи друга шокираща новина. Този път от Тод. Звънна й в галерията, попита я как е, побъбриха няколко минути и й съобщи, че е сгоден.

— Вече?! — смая се тя. — Изнесе се преди пет месеца. За къде си се разбързал?

— На четирийсет и една съм. Искам да се оженя и да имам деца.

Тя бе на трийсет и пет и продължаваше да не иска тези неща.

— За жената, с която те видях преди месеци ли? Висока и руса. Бяхте заедно в „Кристис“.

Франческа се натъжи. Трудно й бе да свикне, че той е с друга.

— Вероятно. Излизаме от февруари. Ще се оженим на първи януари. Редно е да ти кажа, преди да го обявим или да го научиш от друг.

— Благодаря.

Радваше се за него, щом искаше това. Но и я заболя. Оказаха се твърде различни, със съвсем различни потребности. Именно затова се разделиха. А сега той беше сгоден. Благодари му, че й го казва, и му пожела всичко най-хубаво, но до края на деня остана замаяна.

Вечерта крачеше към къщи все още обзета от неприятно чувство. Крис слезе от такси в момента, в който тя застана пред вратата. Беше предал проект на важен клиент. Изглеждаше доволен, че я вижда.

— Как мина денят ти? — попита той, докато тя отключваше.

— Не особено добре. Тод звънна да ми съобщи, че се е сгодил.

Вече нямаха тайни един от друг, с изключение на надеждите и мечтите си, които не споделяха. Но след драмата с майката на Иън и побоя над Айлийн говореха за всичко, което им се случва. Смятаха се за приятели, каквито бяха и с Марая, и с Айлийн.

— Тежък удар — отбеляза Крис, докато я следваше в антрето.

От кухнята се носеха обичайните божествени аромати. Обичаха ги, но вече ги приемаха като нещо нормално. Уханията тази вечер обаче бяха особено изкусителни. Всички даваха пари за храната, но Марая бе настояла тя да я набавя. Това бе нейния великодушен и щедър подарък за тях. Те също й правеха малки подаръци по всякакъв повод, а Крис й купи каса много хубаво вино.

— Разстроена ли си?

Франческа се обърна да го погледне; изглеждаше объркана. Не беше очаквала това от Тод; поне не толкова скоро.

— Да — отвърна тя честно. — Вероятно трябва да кажа, че се радвам за него, но не съм сигурна дали е така. Още ми е мъчно, че между нас не се получи.

— Поне и двамата сте го признали и сте се примирили. На мен ми трябваха десет години да го осъзная, а когато го направих, се чувствах като развалина и не изпитвах желание за никаква връзка. На вас ви е отнело само половината от това време, а и се държите добре един с друг. Аз изчаках, докато тя почти не съсипа и моя живот заедно с нейния. Все се надявах Ким да се изчисти и да не посегне повече към наркотиците. Връзката ни беше ужасна. Бях пристрастен към нея и вярвах, че ще й помогна да се вземе в ръце. Никой не може да го направи. Тя се руши. Ти и Тод не сте се унищожили, просто сте искали различни неща. Разбрали сте го и сте продължили напред. Той е намерил някого. И ти ще намериш.

Съжаляваше го, когато говореше за майката на Иън. Представяше си какъв кошмар е било, а и още бе, за сметка на детето, което беше най-лошото.

— И ти не си прекалено стар, за да откриеш някого — нежно му напомни тя.

— Не съм — съгласи се той. Беше на трийсет и осем. — Но вероятно съм прекалено повреден и наранен. Не знам дали мога да повявам на някого при нова връзка. Тя постоянно ме лъжеше, а аз й вярвах. Спеше с дилъра си. Отне ми три години, за да разбера, че не е в състояние да откаже наркотиците. Пристрастените са изключително убедителни и удивителни лъжци. Сега изпитвам съжаление към нея, но я ненавиждам, задето причинява това на Иън.

Франческа кимна. На практика той не живееше като женен от две години — откакто бе вдигнал ръце от нея, — но я бе напуснал едва преди шест месеца. Отначало се бе преместил при приятели, после — в хотел и накрая се нанесе тук. Франческа не се съмняваше, че той отново ще намери някого, както и той смяташе същото за нея. И двамата бяха прекалено млади, за да се откажат от любовта завинаги.

— Да видим какво ни е сготвила Марая днес — предложи той, за да се разсеят.

Почти всяка вечер Марая изпробваше нови рецепти. От вкусните й блюда всички понапълняха.

Франческа последва Крис по стълбите към кухнята. Очакваха да видят Марая и силно се изненадаха, когато вместо нея завариха висок, белокос мъж с ясни, сини очи и коса до раменете. В първия момент ги погледна подозрително, после се усмихна широко.

— Франческа и Крис, нали? — попита той със силен френски акцент.

Явно знаеше кои са. Представи се като Шарл-Едуар и Франческа изведнъж си даде сметка кой стои пред тях. Презимето му бе Прюне — един от най-известните френски главни готвачи и несъмнено приятел на Марая. Тя се появи след секунди, обясни че е пристигнал от Париж и днес той приготвя вечерята. Предупреди ги да очакват кулинарен пир, а той я погледна с грейнали очи. Беше изключително привлекателен мъж.

Изпиха бутилката шампанско, която бе донесъл. Всички в къщата се вълнуваха от предстоящата вечеря. Айлийн се прибра няколко минути по-късно с цветя за Франческа и Марая и бутилка вино за Крис. Когато тя влезе, всички оживено разговаряха за Франция. От Шарл-Едуар научиха, че с Марая се знаят от трийсет години. Веднага се виждаше, че си пада по нея и не спря да флиртува, докато готвеха заедно. Тази вечер тя бе влязла в ролята на помощник-готвач — кълцаше и режеше продуктите, докато той бъркаше в половин дузина тенджери и още толкова купи. От време на време го поглеждаше и му се усмихваше ласкаво. Личеше си колко уютно се чувстват един с друг.

Седнаха на масата. Резултатът се оказа главозамайващ. Всички единодушно признаха, че никога през живота си не са яли нещо по-вкусно. Шарл-Едуар беше скромен, забавен и същевременно — напорист. Постоянно хвърляше влюбени погледи на Марая, а тя се правеше, че не забелязва. Обожаваше да готви с него, и обмисляха да напишат съвместно книга за деликатесите и подправките на Прованс и как да се използват. Но привлекателният французин очевидно искаше да си сътрудничи с нея не само за книгата.

— Прелестен е — прошепна Франческа на Марая, докато двете раздигаха масата. — И е луд по теб.

Докато се наслаждаваха на удивително вкусната му вечеря, всички го бяха забелязали. В момента той и Крис пушеха пури в градината, а трите жени разтребваха. Франческа сподели пред Марая, че според нея тя и Шарл-Едуар са идеална двойка.

— Не говори глупости — засмя се Марая. — Има съпруга. И е типичен французин. Ожени се за невероятно мила жена — една от помощник-готвачките му — и й изневерява от години.

Каза го така, сякаш описва брат калпазанин, чието поведение невинаги е на висота.

— Не би ли се развел? — полюбопитства Франческа.

След приятната вечер, изключителната храна и няколкото чаши вино приемаше много по-леко мисълта за годежа на Тод.

— Не, естествено. Французин е. Французите никога не се развеждат. Мамят до последния си дъх, обикновено в чуждо легло, например на любовницата си. Не съм сигурна дали и тя му е вярна, а той твърди, че никога не са били щастливи заедно. Но спи с всяка жена, която се мерне в кухнята му. Аз не исках да се забърквам в такава история. Харесвам го далеч повече като приятел.

— Жалко. Сладък е и е привлекателен. Дръж го далеч от майка ми или тя ще го замъкне светкавично при най-близкия адвокат по разводи. Помисли си за това.

Марая поклати глава и се засмя.

— Майка ти може да е лъжица за неговата уста, но аз не съм. Не се оправям с такива мъже. С Джон си бяхме верни и предани цял живот. Такъв тип предпочитам. Шарл-Едуар е привлекателен и вълнуващ, но е и много, много лошо момче.

Марая не се съмняваше в последното.

— Звучи като баща ми, преди да се ожени за Ейвъри. Понякога такива мъже се променят.

— Да, един на милион. Шансът е прекалено малък. Предпочитам да работя с него и да останем приятели — отвърна Марая решително. После се усмихна. — Така ще е проблем за друга, не за мен.

Крис и Шарл-Едуар се върнаха в кухнята. Бяха изпушили по една кубинска пура, донесени от френския главен готвач. Той наля по бренди на всички и преди да го допият, обяви, че от трийсет години е влюбен в Марая. Погледна я с обожание, а тя се разсмя. Приемаше обяснението му в любов с известно недоверие.

— Да, както и в още десет хиляди други жени. Списъкът е прекалено дълъг, Шарл-Едуар — пошегува се тя.

— Но ти винаги си била начело — не се предаваше той.

— Това е, защото не съм била твоя и няма да бъда. Освен това харесвам съпругата ти.

— И аз — отвърна той с дяволита усмивка. — Просто не съм влюбен в нея. И май никога не съм бил. Сега сме много добри приятели. Веднъж ме подгони с касапски нож. Оттогава се държа изключително мило с нея. — Каза, че и той като Марая няма деца и никога не е искал. После призна: — Самият аз съм едно голямо дете.

Беше наистина чаровен и приятен компаньон. Всички прекараха вълшебна вечер, а той обеща отново да им сготви, преди да замине. Франческа искрено го хареса; искаше й се да е свободен за Марая. Виждаше се, че двамата дълбоко се уважават взаимно, забавляват се, а той не спираше да флиртува с нея. Тя разцъфна като пролетно цвете. Приятно беше човек да я гледа такава — толкова симпатична, добра и талантлива жена. На Франческа й бе тъжно, че е сама. На нея това сякаш не й правеше впечатление, но Франческа си мислеше, че от време на време вероятно се чувства самотни. Марая не бе така рязка като майка й, не търсеше отчаяно мъж и това я правеше много по-привлекателна. Беше изключително женствена и спор нямаше, че Шарл-Едуар е луд по нея. Наистина жалко, че имаше съпруга. Франческа обаче долавяше, че по отношение на него Марая има право и добре го познава. Говореше ласкаво за жена си и очевидно никога нямаше да се разведе. Беше истински французин.

След като казаха лека нощ на Марая, Франческа се качи с Крис. Поговориха няколко минути за Шарл-Едуар. Определено беше чешит с огромен кулинарен талант. И двамата не споменаха повече Тод. Крис не искаше да я разстройва, а Франческа все още го смилаше, но се чувстваше по-добре след забавно прекараната вечер. После всеки тръгна към стаята си. По време на вечерята Крис разговаря с Иън. Очевидно всичко беше наред.

След като се разотидоха по стаите си, къщата утихна. Всички бяха попрекалили с пиенето, но вината се оказаха разкошни, а брендито ги довърши. Докато спяха блажено в леглата си, Айлийн слезе на пръсти долу, стиснала обувките с висок ток в ръка. Тиха като мишка отвори входната врата и леко я затвори след себе си. Брад я чакаше отпред. Беше оставил мотора си зад ъгъла и изглеждаше раздразнен.

— Защо се забави толкова? Чакам те от час!

— Извинявай.

Погледна го притеснена. Вече можеше да покрие избледняващите синини с грим. Той я убеди, че сама си е изпросила боя, защото не го бе защитила подобаващо и го бе ядосала. И баща й все й повтаряше, че тя е виновна, когато се нахвърляше върху нея или върху майка й. Два пъти бе чупил ръката й.

— Трябваше да изчакам всички да си легнат — обясни тя на Брад.

Докато отиваха към мотора му, изглеждаше бесен.

— Защо? Да не си на дванайсет? Плащаш си наема. Онази кучка няма право да ти казва какво да правиш.

— Напротив. Къщата е нейна. Може да ме изхвърли.

— Да ходи да се шиба! — тросна се Брад.

Подаде й каска и след минута потеглиха. Айлийн седеше отзад и се държеше здраво, за да не падне. Въпреки настояванията му беше дала да разбере, че не може да се качи при нея. Отиваха в неговата квартира. Искаше да й прости, че го е разстроила. Беше прав: не го бе защитила пред другите и той я убеди, също като баща й, че тя е лоша и неблагодарна. Тази нощ щеше да му докаже, че не е такава.