Даниел Стийл
Чарлс стрийт 44 (8)

8.

Вечерта Франческа се върна от галерията и завари Иън да яде супа в кухнята с Марая. Баща му не беше в помещението. Изведнъж се сети, че е четвъртък — в този ден Крис обикновено не виждаше детето. То идваше в къщата само през уикенда. Явно нещо не беше наред.

Франческа си остави чантата, настани се до Иън и му се усмихна. Не знаеше какво да му каже. Искаше й се да го прегърне, но се притесняваше да не го стресне. Марая му четеше приказка.

— Радвам се да те видя, Иън — промълви Франческа и нежно го погали по косата.

Погледна я с тъжни очи, все едно носеше огромно бреме на плещите си, и от това сърцето й замря.

— Снощи мама се разболя — почти прошепна той. — Заспа и не се събуждаше. Опитах се да я разбудя, но не успях. Имаше много кръв. Помислих, че е умряла. Звъннах на девет-едно-едно.

— Сигурно доста си се изплашил.

Той кимна. Франческа се въздържа да го попита дали майка му е още жива, или е починала предишната вечер. Но информацията обясни шокираното му изражение и тъгата в погледа. Приличаше на сираче. Идеше й да го прегърне, ала крехката му фигура я възпря.

— Сега е в болница. Много е зле. Ще остана при татко.

— Радвам се, че си тук — увери го тя.

— И аз — обади се Марая. — Ще ми помогнеш да изпечем много бисквитки. Ще има достатъчно, за да занесеш и в училище.

Той отново кимна. В този момент баща му влезе в кухнята. И Крис, подобно на сина си, изглеждаше травмиран. Под очите имаше тъмни кръгове.

Той седна на масата и се усмихна на Иън все едно двамата са преживели голямо премеждие. Като съдеше по чутото, Франческа си помисли, че точно това е станало.

— Как си, приятел?

— Добре.

Иън бе хапнал съвсем малко супа.

— Най-добре и двамата да легнем рано и да се наспим. Какво ще кажеш?

Крис изглеждаше напълно изцеден.

— Добре.

Нямаше нищо общо с щастливото, дружелюбно дете, което познаваха от уикендите, но ако бе видял как майка му едва не е умряла сред локва кръв, бе нормално да е унил.

Марая докосна ръката на Крис съчувствено. Той взе момчето в прегръдките си и го отнесе горе. Погледна с благодарност Марая, която се бе държала великолепно с Иън целия следобед. Франческа остана и поговори известно време с нея. И двете нямаха представа какво точно се е случило, но очевидно беше лошо, ако съдеха по ужаса, изписан по лицето на детето.

Франческа гледаше телевизия в стаята си, когато Крис се качи да я види, след като Иън заспа.

— Извинявай за цялата драма — бяха първите му думи. Изглеждаше доста нещастен. Тя му посочи стол и той седна. Беше облечена с пуловер и джинси точно като него. — Не ни е за пръв път, но винаги е шокиращо. Майката на Иън е пристрастена към хероина. Снощи е превишила дозата. Все повтаря, че е чиста, но никога не е. Не знам какво е станало. Напоследък, изглежда, е с някакъв доста пропаднал тип. Надрусала се, прерязала си вените и едва не умряла от загуба на кръв пред очите на Иън. Той й спасил живота. Обадил се на деветстотин и единайсет. Притискал прерязаните вени с пръсти, когато се появили. Целият беше в кръв, както и тя, но той я спасил. Като я изпишат от болницата, ще влезе в клиника да се лекува. Съжалявам, че ти казвам всичко това. Франческа. Много е неприятно, а и Иън трудно го приема. Аз се разделих с нея, но тя му е майка и ни е присъдено общо попечителство над детето. Когато е чиста, си поделяме дните, за да го гледаме. Щом се оправи след случката, той вероятно пак ще отиде при нея. Страшно ми е неприятно, но такова е разпореждането. Чиста ли е, тя е изключително убедителна, пък и съдиите рядко лишават децата от майките и затова винаги й дават още един шанс. Поне досега беше така. Вземат й кръвна проба за дрога всяка седмица и имаме общо попечителство, докато не се издъни отново. А и Иън й е много предан. Майка му е и я обича. При всяка подобна случка той се разкъсва, а и аз също, защото минава през истински ад. Навремето исках да я убия заради това. Сега се моля да не унищожи живота му. Моя го съсипа. Боря се само аз да имам попечителство, но тя добре си играе ролята и когато е чиста, звучи като Майка Тереза в съдебната зала. Всеки път съдиите се хващат на номера й.

Франческа виждаше колко е покрусен от драмата около сина си. Представяше си какъв е бил съвместният им брачен живот. Този солиден и разумен човек би бил последният, който ще се впусне в авантюра с наркотици. Съпругата му явно не е била като него. Франческа си помисли колко загадъчен всъщност остава личния живот на другите. Крис несъмнено е преминал през ада, а сега на Иън се случваше същото. Докато й говореше, Крис сякаш щеше да се разплаче всеки момент.

— Дойдох да поговорим. Не знам колко дълго ще остане тук Иън. Тя ще постъпи в специализирана клиника, когато я изпишат от болницата. Стига да се съгласи. В момента твърди, че ще го направи, но неведнъж е променяла решението си. Ако не се окаже чиста, Иън няма да отиде да живее при нея. Може да се стегне за месец, два, три. Или някой ден да се убие с дрогата. Първоначално смятах, че Иън ще е тук само два уикенда през месеца, но известно време няма да е така. Сега те питам дали да се изнеса. Не си очаквала тук постоянно да има дете. От теб зависи дали да потърся друго жилище за двама ни. Когато се нанасях тук не смятах, че ми е нужен апартамент, но сега май ми трябва. Ти решаваш, Франческа, и ще те разбера напълно, ако не ни искаш тук.

Тя го погледна изумена.

— Шегуваш ли се?! Да не мислиш, че ще поискам да се изнесеш, когато се случват такива неща с Иън? Той е добре дошъл тук, както и ти. Въобще не става въпрос да се изнасяте. Всички обичаме Иън, а и бих искала да съм до него в този момент. Толкова му е трудно, пък и на теб. Съжалявам, че преживявате всичко това.

— И аз. — Пред очите му се мерна образа на сина му, покрит с кръв, когато отиде да го вземе от болницата снощи. — Никое дете не бива да преживява такава драма. Ако има сърце или малко разум, тя би трябвало да се откаже от попечителството си, но не го прави. Страхува се как ще реагират родителите й. И най-главното — ще спрат да й дават пари. Затова се е вкопчила в Иън. Нито е в състояние да се грижи за него, нито иска да го пусне — гадна история. Утре имам насрочен час да се явя в съда, за да получа временно попечителство. Ще ми го дадат, но когато се оправи и стъпи на крака, ще й върнат Иън и ще се придържаме към досегашната уговорка. Призлява ми, като си помисля, че пак ще отсъдят да живее с нея. Става за трети път, но щом е привидно чиста, съдиите винаги го дават на нея. Баща й е много влиятелен. Това винаги си казва думата в съда.

— А Иън какво иска? — попита Франческа тихо.

— Страх го е, че ако не е там, за да я спаси, тя ще умре. Прави го за втори път. Но един ден развръзката ще бъде фатална. Тя ще умре пред очите му със забодена в ръката игла.

Докато говореше, сълзите му капеха. Франческа стана и го прегърна.

— Искаш ли да дойда с теб в съда утре? — предложи тя. — Никой не бива да минава по този труден път сам.

Той поклати глава.

— И преди съм го правил. Благодаря ти, но е излишно да те забърквам. Проблемът е мой, не твой. Но пак благодаря, че предложи и си такъв приятел. Единственото хубаво е, че съдията разреши Иън да не присъства. Ще мине бързо, защото се касае само за временно попечителство, докато тя излезе от клиниката. След снощната случка адвокатът й няма какво да направи.

Беше агония и за него, и за Иън. Франческа го виждаше в очите му. Сега разбираше защо прекарва толкова време сам. Очевидно беше травмиран от всичко преживяно с бившата си съпруга. Твърдеше, че единствената му мечта е да бъде с Иън и да води спокоен живот. Беше минал през ада, докато бе живял с нея, а сега на Иън се случваше същото. Но Крис добре съзнаваше какви ще са последиците, ако се опита да вземе сина си завинаги: детето ще остане с чувството за вина, защото не е било с майка си да й помогне. Беше истински кошмар: Иън се бе превърнал в гледача, а майка му — в дете.

Поговориха още малко. Франческа го увери повторно, че не е нужно да се мести. Крис й благодари и се върна в стаята си. Миналата нощ почти не спаха, а сега детето очевидно сънуваше кошмари. Франческа го чуваше как от време на време пищи, и долавяше дълбокия утешителен глас на Крис. Много й беше жал и за двамата.

На следващата сутрин Марая охотно се съгласи да се грижи за Иън, докато Крис е в съда относно решението за временното попечителство. Беше облякъл черен костюм и вратовръзка. Изглеждаше по-сериозен от всякога. Взе такси и отиде да се срещне с адвоката си. Беше минавал по този път и преди; Иън — също. Сподели го с Марая и Франческа, които седяха с него в кухнята и напразно се мъчеха да го разсеят. Обясни им, че сега временно ще живее с баща си, докато майка му е в болница. После обаче ще се върне, за да се грижи за нея, иначе тя може да умре. Изрече го с най-тъжните очи, които Франческа бе виждала. Предишната вечер Крис й довери, че два пъти седмично Иън ходи на терапевт, за да преодолява травмата, с която живее всеки ден. Франческа намираше за престъпление да поставяш едно дете на такова изпитание.

Сутринта Иън говори с майка си, но и двамата знаеха, че когато постъпи в клиниката, няма да може да му се обажда, докато не се изчисти и не я пуснат. Навярно щяха да минат месеци, преди отново да говори с нея. Докато седеше в скута на Марая, имаше ужасно скръбен вид. После се сгуши във Франческа и заспа. Още дремеше, когато Крис се върна в единайсет. Според очакванията му съдията му дал временно попечителство над Иън. Шепнешком благодари на Франческа и Марая, взе детето на ръце и го отнесе да се наспи в спалнята. Надяваше се бързо да се възстанови от всичко преживяно. Франческа пое към галерията все така потресена. Целия ден мисли за двамата. Искаше й се някак да им помогне, но съзнаваше, че не може да направи друго, освен да е до тях. Бързо се превръщаха в приятели и се грижеха един за друг. Беше по-добре, отколкото Франческа си го представяше, когато реши да пусне наематели. Обитателите на Чарлс Стрийт сега бяха семейство.