Даниел Стийл
Чарлс стрийт 44 (4)

4.

На обявата на Франческа се отзоваха много кандидати, но повечето направо я стреснаха. Смая се от откровенията им. Току-що излезли от клиники за лекуване на зависимости споделяха с каква радост биха живели при нея, защото още не са готови да си наемат самостоятелен апартамент, а и харесват разпределението на къщата. На няколко двойки честно обясни, че пространствата са достатъчни за сам човек. Семейство с две деца изяви желание да наеме две от трите предлагани помещения, но й се стори неприемливо. Малките бяха на три и на пет години и тя се опасяваше да не унищожат къщата й. Явиха се кандидати наскоро излезли от затвора: единият за сексуално малтретиране, а другият твърдеше, че излежал присъда за документна измама, която не бил извършил. Тя не се поинтересува за повече подробности. Четири лесбийски двойки, готови да наемат заедно цялата къща, попитаха дали е склонна да се изнесе; тя не беше склонна. Това не беше представата й за задържане на къщата. И поне една трета, ако не и половината от кандидатите, имаха кучета — повечето големи: немски овчарки, лабрадори, два ирландски вълкодава, дог, ротвайлер и питбул. Не беше готова и за такова съжителство. Започна да се пита дали някой нормален и сговорчив човек — без партньор, без дете, без куче, без някаква пристрастеност или затворническо досие — ще се появи. Започна да губи надежда и се чудеше дали Тод и майка й не са прави. Търсеше трима нормални квартиранти, но започваше да се пита дали в Ню Йорк има такива хора.

Два дни преди Деня на благодарността й се обади млада жена. Представи се като Айлийн Фландърс, току-що била завършила „Лойола Меримаунт“ в Ел Ей, била от Сан Диего, наскоро си намерила работа и пристигнала в Ню Йорк. Беше специализирана възпитателка за деца аутисти. Не спомена да се е лекувала от пристрастеност или да е лежала в затвора; добави, че е сама, без дете и куче. Обнадеждаващо начало. Франческа не спираше да се пита дали е покрита с татуировки, има ли пиърсинг по цялото тяло, или е с причудлива прическа, но първоначалният разговор по телефона мина добре. Изрази желание да се нанесе скоро, но след като Франческа й обясни, че помещението няма да е свободно преди първи януари, склони още няколко седмици да остане в общежитието, където бе отседнала.

Междувременно Тод си намери апартамент на Източна 81-ва улица, близо до реката. Възнамеряваше да си събере багажа между Коледа и Нова година и до първи януари да се изнесе. Дотогава тя нямаше да приема никого. И за двамата щеше да е болезнено по време на изнасянето му да присъстват непознати. Планът устройваше Айлийн пък и за празниците щяла да е в Сан Диего. Дотук всичко звучеше добре. Франческа се уговори да се срещне с нея в къщата следващия следобед.

И когато на другия ден отвори вратата и я видя на прага, изпита огромно облекчение. Обута с маратонки „Найк“, по джинси, в червено спортно яке с качулка, бели ръкавици и лента през ушите приличаше на хлапе от коледна картичка. Беше червенокоса, с лунички, синеока и когато се усмихнеше, се виждаха идеални бели зъби. Не носеше грим и приличаше на петнайсетгодишна; изглеждаше леко притеснена, докато чакаше да влезе.

Франческа я покани и двете побъбриха непринудено в антрето. Айлийн се огледа и отбеляза, че къщата е изключително красива. На входната врата имаше изрисувано стъкло, а тясно, но елегантно вито стълбище водеше нагоре. Зърна и мраморната камина през отворената врата на просторната всекидневна, за която Франческа обясни, че запазва за себе си. Айлийн нямаше никакви възражения относно предстоящите промени: част от мебелите от къщата щели да изчезнат, когато сегашният съквартирант напусне, но при първа възможност ще се появят нови.

Заведе Айлийн най-горе, където бяха разхвърляни някои от дрехите на Тод, защото той още спеше там. Айлийн се възхити от гледката към градината на съседите, надникна в банята и в дрешника и май хареса, каквото видя. А Франческа хареса нея. Изглеждаше скромна и чиста; момиче от провинцията, дошло в големия град. Сподели, че е най-голямата от шест деца, и попита дали наблизо има католическа църква. Олицетворяваше всичко, което Франческа желаеше от потенциален наемател. Приличаше на дружелюбна, мила съседка. Нямаше нищо тревожно или обезпокоително във вида й. И двете видимо изпитаха облекчение.

Франческа й показа етажа под спалнята си и обясни, че трапезарията ще бъде превърната във всекидневна, а библиотеката — в спалня. Помещението беше по-голямо от онова горе, но по-тъмно. С Тод бяха боядисали стените в гористо зелено, подходящо за трапезария, но малко мрачно за всекидневна или прекалено мъжко за нея. Айлийн не одобри помещението на нивото на градината. Страхувала се някой да не влезе през плъзгащите се врати. Щяла да се чувства най-добре на горния етаж. Страшно й допадна кокетната, провинциална кухня, която Франческа и Тод сами бяха монтирали. По-скоро той я направи, а тя гледаше, подаваше му инструменти и вареше кафе. Беше любимото им помещение в къщата и Айлийн също много го хареса.

— Правена е с много любов — отбеляза тя.

Франческа само кимна, защото не знаеше какво да отговори и извърна глава, та Айлийн да не забележи сълзите в очите й.

Къщата на Чарлс Стрийт 44 бе изграждана с много любов и с много надежди. А сега те се бяха стопили и тя стоеше тук с това момиче от Сан Диего вместо с Тод. Не беше честно, но това бе животът. През последните месеци се бе примирила, но преходът продължаваше да й е труден. Като заговори за преместването, си даде сметка, че това е действителността, която трябва да приеме. Засега Айлийн бе най-свестният кандидат, на когото попада. Ако банковата й сметка и препоръките се окажеха наред, Франческа щеше да склони да й даде под наем най-горния етаж. Съобщи й наема и Айлийн не трепна. Без да е особено висок, стигаше да покрие четвърт от стойността на погасителните вноски.

— Ще се справя. Възнамерявах да си взема самостоятелен апартамент или евентуално да го деля с някого, но нищо от видяното не ме устройва. Наемът е височък за мен, но мога да го посрещна, а и ми харесва идеята да живея с други хора. Така ще се чувствам в безопасност и не толкова самотна. — Франческа разбираше съображенията й. — Имаш ли представа кои ще са другите наематели?

— Засега ти си първата, която виждам и одобрявам — призна Франческа.

И се впусна в обяснения: всъщност се разделя с мъж и за първи път ще живее в къщата с наематели.

— Съжалявам — промълви Айлийн съчувствено. Изглеждаше искрена. — И аз се разделих с мъж в Ел Ей. Затова напуснах. Започнахме да излизаме, когато завършвах, но той се оказа луд. Следеше ме в буквалния смисъл на думата и не ми оставяше никакво собствено пространство. Една нощ влезе през прозореца и се опита да ме удуши. Напуснах работа и се преместих в Ню Йорк на следващия ден. Случи се преди месец. Извадих късмет, че намерих работа тук.

Изглеждаше облекчена, след като сподели личната си драма с Франческа и получи искрено съчувствие. Беше толкова сладка, невинна и лъчезарна. Човек трудно би си представил как някой ще иска да я удуши или изплаши.

— Добре е, че си се измъкнала — отбеляза Франческа, докато излизаха от кухнята на път към всекидневната. — Тук е пълно с луди. — Беше интервюирала мнозина от тях като потенциални наематели.

— В град като Ню Йорк трябва да си изключително предпазлива. Този квартал е напълно безопасен. Ходя и се връщам пеша от работа. Имам галерия на няколко преки от тук.

— Колко вълнуващо! — възкликна Айлийн. — Обожавам да ходя по галерии през уикенда.

Даде на Франческа номера на банковата си сметка и телефона на хазаина си в Ел Ей. Живяла при него последната година от следването и пет месеца след като завършила. Докато следвала, работила в забавачница, а след завършването — в център за деца с увреждания. Всичко у нея бе мило и приятно. Франческа обеща да й се обади, веднага щом направи проверките. Предстояха празнични дни по случай Деня на благодарността и всичко се отлагаше за след понеделник. Айлийн се съгласи да изчака и изрази надежда Франческа да я приеме, защото беше харесала и нея, и къщата; къщата й напомняла мястото, където израснала. Сякаш и двете намериха, каквото търсят. Франческа бе открила наемател, който нямаше да й създава грижи. Очевидно това бе трудно и сметна, че е голям късмет, задето Айлийн бе откликнала на обявата.

Появата на Айлийн като наемателка повиши настроението на Франческа по време на празника. За пръв път от пет години насам не го прекара с Тод. Той замина при родителите си в Балтимор, а тя при баща си в Кънектикът. Майка й замина за Палм Бийч с приятели.

Сутринта Франческа се сблъска с Тод в антрето точно преди и двамата да излязат. Погледнаха се с болезнена тъга, а после той я прегърна.

— Да ти е сладко яденето на пуйката — пожела му тя тихо.

— И на теб — отвърна той, целуна я бегло по бузата и излезе.

Тя отново се почувства странно. Въздъхна и се отправи към колата си. Раздялата им сякаш продължаваше вечно, но скоро щеше да свърши. Не беше сигурна дали това ще е за добро, или за лошо.

Замисли се отново за Айлийн, докато шофираше към Кънектикът, и се зарадва, че я е намерила. Струваше й се направо идеална. Молеше се всичко с банковата й сметка и препоръката от хазаина да е наред.

Франческа пристигна във вилата на баща си по обяд. Там вече десетина души пиеха шампанско около камината, а с помощта на кетъринг Ейвъри организираше нещата в кухнята. Пуйката изглеждаше фантастично с препечената си златиста коричка. Франческа възнамеряваше да остане да спи при тях след вечеря и да не бърза да се връща в града. По-голямата част от гостите бяха или местни, или художници. Съседите, собственици на елегантна вила, бяха там, както и галеристът на Хенри от Ню Йорк. Представляваха артистична, интелектуална, интересна, оживена компания. Франческа познаваше повечето гости. Впрочем тя винаги прекарваше приятно с приятелите на баща си и Ейвъри. Той не се бе държал като изряден баща, но беше образцов компаньон и я третираше по-скоро като скъпа приятелка, а не като дъщеря. Това вече не я измъчваше, но като по-млада се чувстваше предадена — искаше истински баща като всички други, а не ексцентричен родител, който постоянно сменя двайсет и две годишните си интимни приятелки. След като се ожени за Ейвъри, нещата бързо се подобриха, ала по онова време Франческа вече беше на двайсет и пет. На трийсет и пет го приемаше такъв, какъвто е: талантлив, сърдечен, безотговорен и забавен. И му бе страшно благодарна, че й помогна за галерията.

По време на обяда той обяви на всеослушание, че сега е партньор в галерията й. След това галеристът му тихичко й съобщи, че е продал още една от картините на баща й на фантастична цена, което означаваше още една вноска на Тод за къщата. След продажбата на четвъртата картина почти щеше да му се издължи. Със следващата щеше да си уреди сметките. Следователно щеше да задържи една картина. Всичко се нареждаше като по ноти и то за съвсем кратко време. Оставаше й само да намери още двама наематели, за да покрива ипотечните вноски.

Прекара нощта при баща си и Ейвъри и се върна в града в петък следобед. За празниците беше затворила галерията за два дни, но възнамеряваше да я отвори в събота. Много хора влизаха просто да разгледат, но от време на време се появяваше и сериозен купувач. За нейна радост имаха добре уплътнен работен ден. Влязоха няколко млади двойки. Отначало се оглеждаха нервно, опасявайки се, че цените ще са непостижими за тях, ала останаха възхитени. Именно това бе целта на бизнеса й: да запознава млади двойки с начинаещи художници. На две от двойките продаде три много приятни картини. Платната бяха големи, на разумна цена и щяха да завършат обзавеждането им. Поради ниските цени тя нямаше почти никаква печалба, но продажбите накараха сърцето й да ликува и знаеше, че авторите им ще се вълнуват не по-малко от хората, които току-що ги купиха. Продаваше красиво изкуство и се гордееше с това, както и със самите художници. Трогна се от приповдигнатото настроение на хората, купили картини от нея този следобед. Винаги ставаше така. Нямаше търпение да го сподели с авторите, отчаяно нуждаещи се от средства. Чувстваше се като майка-квачка за всеки от тях. А разговорите с приятелите на баща й предишния ден — някои известни, големи художници — я бяха въодушевили. Обичаше всичко, свързано със света на изкуството, и се стремеше да е част от него. Чувстваше се свързващото звено между създателите — някои изключително талантливи — и колекционерите на творчеството им. Точно с това искаше да се занимава и от това разбираше най-много. Живееше и дишаше чрез изкуството. Имаше точно око за нови художници, даваше им полезни съвети и беше наясно какво ще се продава. Именно това подхранваше убеждението й, че ако разполага с достатъчно време, нещата в галерията ще потръгнат. Често прекарваше часове наред в ателието с художниците, обсъждаха напредъка им, насочваше ги към нови етапи в работата им. Всички дълбоко я уважаваха.

В неделя изпразни дрешниците и подготви горния етаж за наемателката си. В понеделник се обади на хазаина на Айлийн и направи справка за банковата й сметка. Хазаинът каза, че е прекрасно момиче, не му е създавала никакви проблеми и плащала наема навреме. След три дни дойде и справката от банката. И там нещата бяха наред. Нямаха данни за съдебни процеси, банкрут, лош кредит или неплатени сметки. Франческа й звънна и й съобщи, че може да се нанесе на втори януари, денят след като Тод се изнесе. Айлийн посрещна новината възторжено. Сега на Франческа й оставаше да намери още двама наематели. От опита, придобит през последния месец, не очакваше да е лесно. Засега Айлийн се оказа истинско бижу. Но в Ню Йорк все трябваше да има поне още двама като нея или почти като нея. Продължаваше да преглежда и пуска обявата, ала през следващите няколко седмици се обаждаха само неблагонадеждни кандидати. Понякога бяха толкова неподходящи, че след като затвореше телефона, направо прихваше да се смее.

През уикенда след Деня на благодарността обядва с майка си в малко френско бистро, което и двете обичаха. С победоносен тон й съобщи как е намерила Айлийн. Майка й продължаваше да я смята за луда, но от години Франческа мислеше същото за нея. Не би искала майка си за наемател.

Талия осведоми дъщеря си на какви изискани събирания бе присъствала в Палм Бийч. Не бяха едно и две. Винаги бе водила активен светски живот и имаше особена слабост към популярни морски курорти от рода на Палм Бийч, Нюпорт, Сен Тропе, Сардиния и Сейнт Морис, Гстаад или Сейнт Бартс през зимата. Никога не бе работила, но благодарение на бившите си съпрузи си позволяваше да прави каквото иска. Беше човек напълно отдаден на себе си и Франческа я намираше за изключително разглезена. Не мислеше за никого другиго. Миналия уикенд бе ходила на прекрасен дебютантски бал в Палм Бийч и сега описваше на дъщеря си до най-малката подробност как е била облечена. Звучеше красиво, но Франческа не се интересуваше. С годините се научи да издава подходящите звуци и да си дава вид, че слуша внимателно, а всъщност не можеше да се начуди как родителите й въобще са се събрали, макар тогава баща й да е бил млад и секси, а майка й да се бе превърнала в разглезен сноб впоследствие.

Беше омайваща, все още красива жена: висока, стройна, руса като дъщеря си, с големи зелени очи и гладка, светла кожа. Поддържаше добрата си форма с помощта на личен треньор и много внимаваше какво яде. За обяда бе облякла кожено палто, а сапфирените й обици подхождаха на стилната, тъмносиня вълнена рокля от „Диор“. Носеше обувки с висок ток. Навремето мъжете й налитаха като мухи на мед и продължаваха да го правят, но отдавна никой не я взимаше на сериозно. Беше прекалено дръзка и ексцентрична и видът й говореше за богат и капризен човек. Като я наричаше „цветиста“, Франческа всъщност искаше да каже, че е малко побъркана. Планираше да ходи на процедури за отслабване след празниците, за да поддържа формата си и да се подготви за лятото. Продължаваше да изглежда превъзходно в бикини. Същото важеше и за Франческа, но тя рядко имаше възможност да ги слага. Не се въздържа и се усмихна, когато, навеждайки се да вдигне падналата от скута й салфетка, зърна краката им под масата. Никога не бе виждала по-сексапилни обувки от черните лачени обувки с висок ток на майка си, докато тя, след като занесе две картини на клиенти преди обяд, беше по джинси и маратонки. Двете жени нямаха нищо общо помежду си.

— Какво ще правиш по Коледа? — осведоми се Талия с лъчезарна усмивка, сякаш Франческа е нечия дъщеря или племенничка, която вижда веднъж годишно.

От въпроса се разбираше, че Талия не възнамерява да я прекара с нея. Никога не го правеше. Обикновено ходеше на ски в Швейцария или в Сейнт Бартс на Карибите, особено ако получеше покана за яхта, което често се случваше. Животът на Талия представляваше целогодишна безконечна ваканция.

— Вероятно ще отида при татко — отвърна Франческа неопределено.

— Нали щяха да ходят на ски в Аспен? — прекъсна я майка й със свъсени вежди. — Май така ми каза Ейвъри. Говорихме преди време.

— Тогава ще си остана вкъщи. И без това ще държа галерията отворена, а Тод ще се изнася.

— Много лошо. Двамата трябваше да се ожените. Тогава положително щяхте да останете заедно.

— На теб бракът никога не ти е пречил — напомни й Франческа делово.

— Така е — усмихна се майка й самодоволно. — Постоянно се влюбвах в някой нов. — Франческа не спомена, че това отдавна не се бе случвало. — Не е изключено да срещна някой подходящ в Сейнт Бартс — продължи майка й замечтано, изпълнена с надежда.

Постоянно бленуваше да се влюби отново и пак да се омъжи. За Талия животът без съпруг бе пуст. Тя не спираше да търси.

Франческа смени темата и й разказа за новата си наемателка. Майка й свъси неодобрително вежди.

— Не ме интересува дали е скаут и с отлични характеристики. Продължавам да смятам, че е лудост да живееш с непознати. Представа нямаш кой ще се нанесе и кого ще доведе със себе си.

— Нямам друг избор, мамо, а държа да запазя къщата.

— Много по-добре ще ти е в апартамент сама.

— Не искам апартамент. Обичам къщата си.

— Не бива да живееш в къща без мъж. Опасно е.

— Може някой от наемателите да е мъж — възрази Франческа, мислейки си с колко неподходящи хора разговаря, но го премълча пред майка си.

— Нужен ти е съпруг, Франческа — уточни Талия и се засмя, преди да добави: — Както и на мен.

Франческа не беше съгласна и с двете, но си замълча. Майка й постоянно ръсеше подобни умозаключения и тя вече не се хващаше на въдицата; не виждаше смисъл.

— Кога тръгваш за Сейнт Бартс, мамо? — попита, за да минат на неутрална тема.

— Два дни преди Коледа. Нямам търпение. Толкова се отегчих от зимата. Веднага след това заминавам за Швейцария да карам ски. Редно е и ти да си починеш.

Майка й живееше в друг свят, пълен с балове, ваканции и забавления. Никога не си даваше сметка колко усилено работи Франческа. Всичко го бе постигнала сама, като започна от нулата. Баща й плати за образованието й, а после се издържаше сама. Майка й не й даваше нищо от парите, получени от бившите си съпрузи. Смяташе, че й се полагат единствено и само на нея.

След обяда Франческа се почувства както обикновено след среща с майка си: емоционално изгладняла. Нямаше нищо стойностно, нищо значимо или дълбоко в разговорите, които водеха. Срещите с баща й поне бяха забавни.

През седмицата той се беше отбил в галерията да купи малко платно за Ейвъри с надеждата да й хареса. Франческа му направи отстъпка като на партньор, от което цената стана смешно ниска. Той обожаваше произведенията в нейната галерия. Тя често посещаваше изложения в други градове и откриваше нови имена. Прекарваше часове наред в ателиетата, за да изучава новите произведения. По негово мнение повечето неща, които тя предлагаше, бяха чудесни. Смяташе, че един-двама от художниците щяха да направят голяма кариера един ден. Тя, от своя страна, похвали художника, чиято картина той закупи: от Деня на благодарността насам бе продал няколко по-големи платна. Баща й вметна, че цените й са прекалено ниски. Хората, обясни тя, били по-склонни да харчат пари преди празниците. Баща й също имаше от какво да е доволен: току-що бе продал своя картина. С част от парите възнамеряваше да купи нова кола — рейндж ровер — на Ейвъри. Отдавна си мечтаела за такава, но независимо от завидните си лични постъпления продължаваше да кара древна тойота, вече опасна според Хенри. Щял да я изненада с колата за Коледа, преди да отпътуват за Аспен.

Докато затваряше галерията в деня преди Коледа, Франческа се сети, че никой от родителите й не я попита какво ще прави тя на празника. Винаги имаха свои планове. Това превръщаше празниците с Тод в още по-значими, но тази година нямаше да е така. Той имаше собствени планове, а Франческа нямаше никакви. Имаше приятели и художници, на които да звънне, но нямаше желание. Отказа две покани. Тази година беше тъжна и искаше да е сама. След няколко дни Тод щеше да се изнесе. Когато се прибра, завари кашоните му натрупани в антрето. Окончателната раздяла настъпваше.

Гледа филми и яде поръчана за вкъщи китайска храна. Не си направи елха, ала не й липсваше. Мечтаеше празниците да свършат възможно по-бързо. А след Нова година щеше да започне нов живот, съвършено сама.

Родителите й се обадиха за Коледа; видя и как Тод излиза. Махна й, усмихна се и продължи да говори с някого по мобилния телефон, докато тръгваше. Забеляза, че е облякъл костюм и се запита къде ли отива и с кого. Вече й беше трудно да повярва, че някога са живели заедно или са имали нещо общо.

Следобеда направи дълга разходка из Уест Вилидж; усмихваше се на двойките с деца, които срещаше. Някои носеха торби с подаръци. Видя как Дядо Коледа в червен кадифен костюм бързо си слага шапката и брадата и се отправя към нечие тържество. Странен ден да си сам, но на нея не й пукаше. Беше по-лесно, отколкото да се преструва, че е щастлива. Помисли си с каква огромна надежда майка й отиде на яхтата в Карибите, за да срещне мъж; запита се как ли прекарват баща й и Ейвъри в Аспен, и се почувства доволна, че тази година е сама. Вечерта си легна рано, щастлива, че денят най-после е свършил.

А после настъпи и денят, който очакваше и ненавиждаше от месеци. На Нова година си легна в девет. В полунощ спеше дълбоко, а на сутринта чу Тод да се качва и слиза по стълбите: пренасяше кашоните си. Беше наел камион и двама приятели му помагаха. Франческа влезе във всекидневната точно когато изнасяха дивана. Вече се бяха уговорили кой какво ще вземе. Беше платил дивана — хубав, тапициран с кожа и се връзваше добре с другите им мебели. Съзнаваше, че ще се наложи да купи нов. Той се бе съгласил да й остави леглото и да задържи голяма част от обзавеждането в спалнята им, макар да бе платил и за тях. Настоя обаче да вземе за новия си апартамент дивана и двата фотьойла към него. Франческа се постара да не мисли за свития си стомах, когато видя да ги изнасят. Сякаш бяха разчленили нейното тяло и го поставяха в кашони, а някъде сред опаковъчната хартия, заедно с чашите им за вино — пак платени от него — се намираше сърцето й.

До средата на следобеда на Нова година всичко приключи. Натъпкаха камиона до горе. Тод я откри в кухнята, загледана с отчаяно изражение към градината.

— Тръгвам — промълви той тихо. Тя се извърна леко и той видя как сълзи се стичат по бузите й. Взе я в обятията си и също се разплака. — В момента ще прозвучи глупаво, знам, но те обичам. Съжалявам, че се получи така.

— И аз. А и аз те обичам.

Колкото и да ги болеше, колкото и да държаха един на друг, и двамата съзнаваха, че така е най-добре. Не се беше получило.

— Звънни, ако ти трябвам. Винаги ще откликна.

Тя само кимна, неспособна да пророни и дума.

Той я целуна по челото, обърна се и се качи нагоре, а тя остана разплакана в кухнята. Няколко минути по-късно чу входната врата да се хлопва. Беше си тръгнал. Все едно някой изтръгна сърцето й; знаеше, че и на него му е също толкова зле. Трудно беше за вярване, но най-после се случи: къщата беше нейна, а неговото пребиваване на Чарлс Стрийт 44 приключи. Оставаше й единствено да продължи напред. Долавяше, че той вече го е направил.