Даниел Стийл
Чарлс стрийт 44 (21)

21.

Влизайки в къщата, Крис чу, че Марая и Франческа са в кухнята с Иън. Шарл-Едуар им готвеше нещо. Крис се качи горе, взе душ и се преоблече. Все още беше потресен от това какво щеше да извърши. През целия път на връщане от Маями не беше на себе си. Никога не знаеше в каква опасна ситуация ще постави тя сина им.

Шокиран и унил, влезе в кухнята. Иън го погледна с очите на мъдрец-столетник, от което сърцето на Крис се сви.

— Къде е мама?

Притесняваше се да не би баща му да му се сърди. Крис беше изплашен от случилото се; от онова, което можеше да стане; от онова, което за малко не извърши. Беше му подействало като предупредителен сигнал. Не биваше да й позволява отново да вземе връх над него. Никога. Почти бе загубил самообладание.

— Пратих я при дядо ти. Той знае какво да прави с нея. — Щеше да я вкара в клиника за пореден път, а тя отново щеше да я напусне. Докато един ден не умре. Нямаше нужда Крис да я убива. Тя вече бе мъртва; умря преди години, когато започна да се дрогира. Правеше го още преди да се срещнат; той не го знаеше. — Ще се оправи, Иън. — Поне за момента; за известно време; не за дълго. Никога нямаше да се оправи напълно. — Извинявай. Не исках да те стресна. Просто много се притеснявах. Не исках отново да изчезнеш с нея. Може да се виждате, но само ако присъства още някой. — Иън кимна. Крис се приближи и го прегърна. — Съжалявам, че се наложи да видиш това.

Беше го виждал хиляди пъти дотогава. Питаше се как се извиняваш на сина си, че си му дал такава майка. Или още по-лошо: ако я беше убил. Потрепери от мисълта и Иън го усети. Стана му много жал за баща му.

— Всичко е наред. Не беше в най-лоша форма. Просто малко й прилоша.

И двамата я бяха виждали далеч по-зле. Крис искаше отново да се изкъпе; да се изтърка не само външно, но и съзнанието си; искаше да заличи всичките си спомени за нея; ако можеше щеше да изтрие и спомените на Иън за майка му. Но съзнаваше, че е невъзможно. Един ден Иън сам ще трябва да премисли и определи нещата за себе си. Такава бе съдбата му. Тя ги бе превела през ада. Крис се обърна и едва тогава забеляза Франческа. Не беше видял кога е влязла в помещението. Усмихна й се. Тя също бе силно разстроена. Гледката се бе оказала ужасяваща.

— Благодаря, че прибра Иън.

Седна до кухненската маса. Франческа се настани до него и го погледна в очите.

— Всичко е наред, Крис. И двамата ще се оправите. — Усмихна се на Иън. Той се приближи и се сгуши в нея. — Е, имахме малко вълнение.

Отново му се усмихна, а той се разсмя. Лека-полека всички започваха да се отпускат.

Марая им приготви нещо за хапване, а после с Иън показаха на Крис и Франческа цялата коледна украса, изработена през уикенда. Малката елха изглеждаше великолепно, а Иън — много горд. Постепенно преживяният кошмар започна да се разсейва. Все пак трябваше да се признае, че можеше да е далеч по-лошо.

— Защо всички да не отскочим до Вермонт следващия уикенд? — предложи Марая. — Вероятно ще е последната ни възможност, а ще е приятно да сме заедно.

На Франческа идеята й допадна. Та нали именно там започна връзката им? Иън се зарадва много и дори Крис се усмихна.

Едва следобед Крис успя да остане насаме с Франческа за няколко минути в стаята й.

— Съжалявам, че ти се наложи да видиш това. Не е най-красивата страна на живота ми.

Чувстваше се така засрамен, сякаш той го бе направил; чувстваше се още по-засрамен от онова, което едва не стори на бившата си съпруга.

— Вината не е твоя — увери го тя тихичко и го прегърна. — Радвам се, че дойдох.

— И аз.

Може би щеше да стигне до крайност, ако тя не бе до него.

Целуна я и изпита усещането, че все едно го изтръгват от миналото му. С нея започваше напълно нов живот. Ким беше кошмарът, но Франческа беше блянът.

 

 

Както предложи Марая, за уикенда всички отидоха до Вермонт; прекараха прекрасно. Играха в снега, направиха дълга разходка и се снимаха. Посетиха местни ресторанти и заведения. Рано в неделя Крис заведе Иън до близък ски курорт, наеха екипи и се пързаляха заедно. Всички искаха да изживеят пълноценно цялото време; не знаеха кога отново ще са заедно. Шарл-Едуар реши:

— Идвате в Южна Франция следващото лято! С Марая ще наемем вила за месец юли. Искаме и тримата да ни гостувате.

Иън заръкопляска от възторг, а Крис и Франческа се съгласиха. Мирая и Шарл-Едуар щяха да дойдат във Вермонт през август и тогава отново щяха да се видят. Не слагаха край на приятелството си; това бе едва началото. Отново започваха нов живот.

Сутринта Крис съобщи на Иън, че се мести горе при Франческа и така Иън ще има самостоятелна стая.

— Чудесно — обяви малкият тържествено, — защото хъркаш.

Франческа се разсмя.

— Знам — потвърди тя, облекчена, че Иън не е разстроен.

По обратния път към Ню Йорк пяха коледни песни на английски и френски. Марая им даде ключовете от къщата във Вермонт и им каза да я използват, когато поискат; щеше да е чудесно.

В колата Иън заспа. Когато пристигнаха, Крис го отнесе на ръце. Детето се размърда за миг и погледна баща си, сякаш има да му съобщи нещо важно.

— Разрешаваш ли да си вземем куче?

— Разбира се — засмя се Крис. — Каква порода?

— Немски мастиф — отвърна Иън със сънлива усмивка.

— Изключено. Или дакел, или лабрадор.

Иън кимна и отново заспа в ръцете на баща си. След минути Крис го постави на горното легло и го зави с одеяло. После се качи да види Франческа. Тя разопаковаше багажа от уикенда във Вермонт. Обърна се и му се усмихна, когато го видя. Той не можеше да повярва на късмета си, че я е намерил; тя изпитваше същото.

— Може ли да остана тук тази нощ? Съквартирантът ми спи дълбоко.

— Да.

Идеята й допадаше. Беше приятно да делят спалнята през уикенда и не искаше да са разделени.

Той се изтегна на леглото и я наблюдаваше, докато си обличаше нощницата. Копнееше да му се случва всяка вечер.

— Марая наистина много ще ми липсва — обяви тя тъжно, докато лягаше до него.

Той спеше с тениска и боксерки. Чорапите, джинсите и ризата му се търкаляха на пода. Вече се чувстваше свойски в стаята й.

— Ще ги видим догодина в Европа. Ще е забавно.

Тя кимна. И двамата се вълнуваха от перспективата да използват къщата във Вермонт. Марая прояви изключителна щедрост да им я предложи. Беше много специална приятелка.

— Дали ще се оженят? — попита Франческа в тъмнината.

Обожаваше да е до него и да се събужда в обятията му сутрин.

— Вероятно. Държат се вече като женени.

Франческа искаше и нейните взаимоотношения с Крис да стигнат дотам, но моментът още не бе настъпил. В известен смисъл щеше да е приятно да разполагат с къщата напълно, ала Марая и Шарл-Едуар щяха да им липсват.

— Лека нощ — прошепна Франческа.

Сгуши се в Крис и се унесе. Той се усмихна и известно време остана загледан в нея. После също се унесе. Цяла нощ я държа в прегръдките си.