Даниел Стийл
Чарлс стрийт 44 (15)

15.

По настояване на Марая, Франческа покани майка си на вечеря, седмица след като се върна от Европа. И без това искаше да я види, а ако стане по време на вечеря, приготвена от Марая и Шарл-Едуар, щеше да е много по-лесно.

Талия прие с удоволствие. Добави, че е прекарала прекрасно лято. Изпрати на Франческа няколко имейла и й звънна два пъти — нещо много за нея. Рядко поддържаше връзка, когато пътува. Обикновено забравяше семейството си, озовеше ли се сред приятели; никога не ставаше обратното. Останала по-дълго от очакваното във Венеция и изкарала чудесно. На вечерята изрази възторга си от менюто, приготвено от Марая и Шарл-Едуар. Продължаваше да флиртува с него, но вече малко по-спокойно и кротко. Беше облякла черен пуловер и панталон вместо къса рокля и обувки на висок ток. Към средата на вечерята забеляза отсъствието на Айлийн. Франческа още не й бе казала, че е мъртва. Последва дълга, мъчителна пауза, след като Талия попита за момичето.

— Върнала се е в Калифорния — обясни Иън простичко. — В Сан Диего.

Никой не се впусна в подробности и разговорът продължи в друга посока. Само Франческа и Марая си размениха погледи, незабелязано за Талия.

— И сега какво планира всеки от вас — попита тя по време на десерта. Шарл-Едуар бе приготвил фина торта от круши. — Някакви пътувания? Аз отивам в Гстаад за Коледа.

Приятелите й от Венеция я бяха поканили в имението си там. Беше един от луксозните ски курорти на Европа и Талия ходеше поне веднъж годишно; понякога и два пъти.

Никой друг нямаше големи планове. Празниците им се струваха отдалечени на светлинни години. Шарл-Едуар и Марая щяха да довършват книгата, Франческа щеше да е заета в галерията, а Крис трябваше да приключи делото за постоянно попечителство над Иън, но не го спомена пред Талия; едва ли можеше да се нарече приятно занимание.

Талия забеляза новопоявилата се топлина и близост между Марая и Шарл-Едуар. Преди да си тръгне, попита дали е така, и Марая призна за връзката им.

— Той развежда ли се, или ти просто се предаде? — полюбопитства Талия.

Самата тя бе срещнала няколко привлекателни женени мъже във Венеция, но не бе съгласна да ги дели със съпругите им.

— Това лято жена му го напусна и подаде молба за развод. Извадих късмет — обясни Марая простичко.

Изпитваше известно неудобство, че се е сдобила с мъж, докато майката на Франческа така отчаяно търсеше партньор.

— Определено си извадила късмет — обяви Талия безцеремонно. — Нищо не разбирам. Ти не искаш мъж, а аз искам. Ти си намерила, а аз — не. Всичко е наопаки.

Марая се въздържа да й каже, че вероятно се старае прекалено много да постигне целта си.

— Навярно е съдба — отвърна дипломатично. — Всяко нещо се случва, когато му дойде времето. Ще дойде и твоят ред — увери я тя.

— Дано си права — въздъхна Талия. Облече бялото си сако от Париж. Както винаги бе в безупречен тоалет, бе красива с обиците с перли и диаманти и направената сутринта прическа. — Това лято не срещнах мъж, с когото да бъда. Напоследък Сен Тропе е пълен с изпаднали европейци и руснаци. И всички са извънредно млади. А всички останали в Европа са женени и мамят.

— И за теб има някой по широки свят — увери я Марая.

В този момент Франческа дойде отдолу, изпрати майка си до входната врата и я качи в такси. Изпитваше облекчение, когато тя си тръгваше. Все пак изкара по-добре, отколкото вечеря насаме с нея. Чувстваше се уморена и побърза да се качи горе. Вечерта се бе оказала напрегната и дълга.

Следващия уикенд прекара в Кънектикът с баща си и Ейвъри. Той рисуваше нова картина и прекарваше много време в ателието си. Възползва се от възможността, за да си направи дълги разходки с Ейвъри и да се поотпусне.

— Как се справяте след Айлийн? — попита Ейвъри предпазливо.

Франческа въздъхна, преди да отговори. Случката още я натъжаваше.

— На всички ни липсва. Внасяше младежки дух в компанията, независимо от лудостта й по момчетата. Държеше се по-скоро като колежанка, а не като зрял човек. Още не съм казала на мама и няма да го направя. Не е нужно да знае. Само ще ми надуе главата с приказки. И без това е толкова ужасно. Айлийн е пример за това колко е рисковано да се срещаме със случайни хора. Излизаше безразборно. Смяташе го за безопасно, а се оказа, че не е. Въобще не притежаваше реална преценка за мъжете.

— А ти? Как си със срещите напоследък?

Ейвъри се притесняваше за нея. Тод се изнесе преди повече от осем месеца, а Франческа не положи никакво усилие да срещне нов човек; това сякаш не я интересуваше.

— Никак. И не съм сигурна дали ми се излиза. В служебното ми обкръжение няма човек, който да ме заинтригува. Художниците са или отнесени, или надути, или себевлюбени. Клиентите, които ме свалят, не струват, а останалите са женени.

— Прекалено си млада да се предаваш — отсъди Ейвъри твърдо.

— Не знам… Ще ми се да има някой до мен, но не желая да се разминем, както стана с Тод, а да го разбера едва след пет години. Инвестираш четири години, разбираш, че си сгрешил и следва година на тъга и раздяла, от която сърцето ти се къса. Губиш цели пет години от живота си. Още ми е малко трудно да се включа в нормалния ритъм.

— Чух, че Тод се е сгодил — вметна Ейвъри между другото.

— Да. Смелчага. Изведнъж се разбърза да се ожени и да има деца. Бог знае дали взима подходяща жена. Трябва му само някоя да му народи деца и да я води на коледния купон в адвокатската си фирма. Аз не ставам нито за едното, нито за другото.

— И се получи лошо и за двама ви — отбеляза Ейвъри.

Харесваше Тод, но не го намираше подходящ за Франческа. Не го виждаше до нея дори в началото, когато двамата мислеха, че са родени един за друг. Според Ейвъри той не беше достатъчно интересен.

— Така излиза — съгласи се Франческа. — Вече не знам какъв искам: творец, сухар, женен, неженен, да съжителстваме или не. Много е сложно, а на моята възраст всеки е увреден. Всеки е бил прецакан от някого точно като мен. — Мислеше за Крис, когато го изрече. Той открито признаваше колко се плаши от следваща връзка; също като нея. — Така, както съм сега, ми е добре. — Без Тод отначало се чувстваше ужасно самотна, но сега й допадаше да прави каквото иска, без да се съобразява с никого. — Наемателите ми правят компания, чувствам Иън като свое дете и имам художниците, които да ме влудяват. Животът ми е доста запълнен. За какво ми е мъж?

— Кога за последен път прави секс? — попита я Ейвъри направо. — Не се отказвай от него на трийсет и пет. Приятно нещо е.

— О, секс… — ухили се Франческа смутено. — Вече дори не ми липсва. Просто не мисля за него. — Беше минала повече от година, откакто с Тод спряха да спят заедно. — И не се налага да си обезкосмявам краката.

Ейвъри се притесняваше за нея. Беше станала по-затворена от обикновено. Отне й повече време, отколкото очакваше, да преодолее Тод, и явно й бе нанесъл по-голяма травма, отколкото Ейвъри предполагаше. Но пет години бяха много време. А и отчаяно се бореше да запази галерията и къщата.

— Готова съм обаче да предприема някои нови неща — продължи Франческа. — Ще посетя „Арт Базел“ тази година. Няма да излагам, но ще огледам. Следващото лято възнамерявам да отида някъде другаде, а не в Мейн. Прекарах чудесно, но прекалено много ми напомня за Тод. Те са негови приятели, не мои. Не знам… Догодина вероятно ще отида в Европа. Без майка си обаче — бързо уточни тя. Ейвъри се засмя. — А нищо чудно и да предприема пътуване с Марая, ако не се омъжи…

Обичаше да говори с мащехата си. Беше й страхотна приятелка, много мила и винаги даваше подходящи съвети.

— Марая ще се жени ли? — изненада се Ейвъри.

— Вероятно. Още не е решила. С Шарл-Едуар са влюбени. Той се развежда.

— Интересно. Заедно са страхотни. Знаеш поговорката: всяко гърне си има похлупак. Просто трябва да намериш своя.

Проблемът бе, че Франческа не се стараеше, а той нямаше да се спусне по комина с бяла брада и червен костюм, за да падне в ръцете й. Ейвъри си спомняше мъжете, с които бе излизала преди Хенри, несполучливите си връзки, разочарованията, разбитото си сърце; но помнеше и хубавите. И преди тя не държеше особено да бъде омъжена, ала определено търсеше подходящия мъж. Трябваше да стане на петдесет, за да го открие, но щом срещна Хенри Теър, разбра, че е чакала него. Това още не се бе случило на Франческа. Ейвъри обаче се надяваше да не й отнеме толкова време, колкото на нея. Е, междувременно поне се радваше на живота, но Ейвъри не бе сигурна дали идеята за съквартиранти себе оказала добра, или лоша. Те притъпяваха желанието й да срещне някого, и й бе по-лесно да се задоволи с тях, отколкото да търси сериозна връзка в живота си.

В този момент баща й излезе от хамбара, приспособен за ателие. Усмихна се на двете жени и ги прегърна през раменете.

— Как е любимата ми бизнес партньорка? — попита той и целуна дъщеря си. — Забогатяхме ли вече?

— Догодина ще стане — ухили се Франческа.

Галерията наистина вървеше добре; по-успешно от предишната година. Лека-полека бизнесът потръгваше и те вече имаха малко по-голяма печалба от преди. Това я изпълваше с надежда. Излизаше, че се справя.

В края на уикенда тя си тръгна, като обеща да ги покани на една от вечерите на световно ниво на Шарл-Едуар и Марая. Баща й остана очарован. Харесваше и двамата, макар да бе виждал Марая само два пъти, а Шарл-Едуар — веднъж; намираше го за страхотен тип. Освен това обожаваше кубинските пури, с които го черпеше, въпреки неодобрението на Ейвъри.

На път за вкъщи Франческа мислеше за тях; за пореден път Ейвъри й помогна да види нещата в истинската им светлина. Припомни си думите й по повод излизането на срещи и намирането на подходящия похлупак. В нейния случай тя дори не бе наясно за формата и големината на гърнето, да не говорим за похлупака, който щеше да му пасне. Имаше чувството, че през последната година без Тод доста се бе променила. Усещаше се по-самоуверена. Без него постигна повече, отколкото когато бяха заедно, а това говореше много и за връзката им, и за самата нея. Сега не бе половинка от нещо, а цялостен, завършен човек. Добре се получи, че взе наематели; това я накара да се приспособява към други хора. Като единствено дете никога не й се бе налагало да го прави. Изпитваше уважение към Марая и Крис, макар тя и те доста да се различаваха. И беше забавно Иън да е наоколо. Никога преди не се бе сближавала толкова с дете. Той й разкриваше напълно нов свят. Да имаш деца, вече не изглеждаше така страшно, особено ако са сладки и мили като Иън. Но за това никога нямаше гаранция.

Когато се прибра вкъщи, чу шумове от кухнята и слезе да види какво става. Беше рано за вечеря, а и звуците не звучаха особено весело и жизнерадостно. Някой разговаряше на висок тон и се разнасяше потропването на тенджери и посуда. Като слезе по стълбата, завари десет сантиметра вода по пода на кухнята. Бос във водата, Шарл-Едуар, с панамска шапка и къси панталони, стоеше насред помещението, размахваше пура, даваше указания и задаваше въпроси. Марая, с тревожно изражение, в гумени ботуши, се опитваше да помогне. Кухненската маса и столовете бяха изнесени в градината, а по тях бяха натрупани всевъзможни неща. Крис, мокър от главата до петите, по бански и тениска, пълзеше под мивката и търсеше спуканата тръба, наводнила стаята.

— По дяволите! — изруга тя. Нави крачолите на джинсите, свали си обувките, нагази във водата и застана до Крис. — Как да помогна? Съжалявам, че ви се е случило това.

Той я погледна през рамо и се усмихна. Това я накара да се почувства още по-гузна, че не е била вкъщи, когато ги е сполетяло бедствието. Тод ненавиждаше точно тези неуредици в къщата и затова преди година настояваше да я продадат. Шарл-Едуар й наля чаша вино и й я подаде. Приличаше на парти насред наводнението. Шарл-Едуар и Иън се забавляваха; останалите — не.

— Спрях водата — обясни Крис. — Станало е, докато ни е нямало. Трябва да намерим човек да изсмуче водата от тук, а утре да потърсиш водопроводчик. Мисля, че този път няма да се справя.

Докато говореше, Иън скочи от стълбите насред оформилото се езеро.

— Много е готино — пищеше от радост той.

Крис му каза да престане или ще го прати горе.

Иън направи физиономия и тръгна през водата към Шарл-Едуар. Нямаше какво повече да сторят тази вечер, макар Крис да се опита няколко пъти да открие къде точно е спуканото място. Най-накрая се отказа. Франческа държеше фенера, докато той ровичкаше под мивката, и сега и тя беше мокра; джинсите й бяха просмукани с вода.

— Вечеряли ли сте? — попита тя някак извинително.

Шарл-Едуар отговори отрицателно.

Франческа предложи всички да отскочат до най-близката пицария или да поръчат китайска храна за вкъщи и да хапнат в нейната всекидневна. В следващия миг осъзна, че е изключено тази нощ Марая и Шарл-Едуар да спят в стаята си. Килимът беше подгизнал. Покани ги да спят в нейната спалня, а тя — на новия диван във всекидневната. Отначало Марая се възпротиви, но нямаха друг избор, а и Франческа обясни, че няма нищо против да спи на дивана.

Решиха да хапнат пица, и излязоха. Бъбреха шумно и изглеждаха доста неугледно: Шарл-Едуар все още по къси панталони, Марая — с гумените ботуши. Крис и Франческа бяха сложили сухи джинси. Иън искаше да се върне в кухнята и да продължи да джапа във водата, но Крис му забрани. Прекараха приятно и се прибраха след вечеря в по-добро настроение, независимо от бедственото положение в кухнята. Водата бавно се изтичаше в градината през вратата, която бяха оставили отворена, но по пода все още имаше няколко сантиметра, а и беше заляла стаята на Марая. В такива моменти Франческа се питаше дали наистина да не продаде къщата. Ако Крис не беше спрял водата, тя щеше да продължава да нахлува в помещенията. Сподели тревогите си с него, докато се прибираха.

— Намери водопроводчик да подмени тръбите, Франческа. Къщата е много красива. Една авария не е основание да се откажеш от нея.

— Да, красива е и много я обичам. Но ми е трудно да я поддържам сама. Финансово, а и всячески. — Достатъчно трудно й беше, след като загуби наема от един наемател. Да притежава къща, особено стара, се превръщаше в тежко предизвикателство. — Ще ми липсва, ако я продам — призна тя. — Надявам се оправянето на теча да не струва цяло състояние.

Всеки път, когато заделеше малко пари, ставаше някакъв инцидент и ги поглъщаше.

Когато се прибраха, Крис влезе във всекидневната. Марая и Шарл-Едуар се качиха в спалнята й. Беше сменила чаршафите, преди да отидат да вечерят. Иън се качи да гледа телевизия. Когато Крис сложи леглото на два етажа в стаята, знаеше, че Иън ще бъде във възторг да спи на горното легло. Устройваше ги и му оставяше повече място, отколкото, ако бе сложил двойно легло; то и не му трябваше. Нямаше с кого да го споделя. Беше само с Иън.

Крис седна на дивана до Франческа и се отпусна. Съжаляваше, че не се е справил с теча и не е спрял водата, преди кухнята да се превърне в плувен басейн. И двамата се засмяха, като си припомниха как Шарл-Едуар с панамската шапка и късите панталони даваше нареждания и с каква радост Иън скачаше от стъпалата в образувалото се езеро.

— В къщата щеше да е доста по-тъжно без всички вас — сподели тя честно и го погледна с благодарност.

— Не ти ли омръзва да се мотаем наоколо и да ти заемаме пространството? Питам се понякога и се чудя дали да не потърся апартамент за мен и Иън, но ще ни липсваш. Започна като експеримент, но се получи добре за всички нас и за Иън. Ако бе само с мен, сега щеше да е самотен.

— И аз. Присъствието ви тук внася приятна неразбория в живота ми.

И за нея първоначално представляваше експеримент, а го направи и от финансова принуда, но сега обичаше общия им живот.

— Също като мен — усмихна се той и се обърна към нея. — Означаваш много за мен, Франческа. Надявам се да го знаеш. Чудесен приятел си.

— И ти — призна тя свенливо. — Не си представям как щях да се справя с всичко около Айлийн без теб.

Той кимна.

После, без никакво предупреждение, се наведе и я целуна.

— Какво направи току-що? — изгледи го тя с широко отворени очи.

Имаше вид на човек, ударен по главата.

— Целунах те — отвърна той самодоволно.

Искаше да го направи от нощта, която прекараха заедно след смъртта на Айлийн, но тогава моментът му се стори неподходящ. Колебаеше се доколко и сега е подходящ, но го направи. Усмихна й се.

— Защо? — настоя тя. — Защо ме целуна?

— Сърдиш ли се? — попита той разтревожен.

Тя поклати глава.

— Не се сърдя. Просто съм объркана. Мислех, че никога вече няма да се впуснеш във връзка.

— И аз. Но може да съм променил решението си. Освен това беше само целувка, не предложение за брак, Франческа. Успокой се.

— И аз не възнамерявам да се впускам във връзка. Явно съм развила фобия към тях.

Сети се за разговора с Ейвъри предишния ден.

— Не, просто си наранена. Различно е. И аз съм наранен, но се надявам да не е завинаги. Просто трябва време. Сковала си се, след като връзката ви с Тод се е разпаднала миналата година.

— Така е. Имах чувството, че нещо у мен е умряло и съм неспособна да се върна към живота.

— Не е умряло, а е заспало — поправи я той.

— Откъде знаеш? — попита тя заинтригувана.

— Ще ти покажа — отвърна и отново я целуна. След целувката тя се засмя. Беше хубаво. Много й хареса. Вероятно не е умряла, както си мислеше, а той бе прав. — Това имам предвид. Мисля, че започваш да се разбуждаш.

Пак я целуна. Този път тя отвърна и се разтопи в ръцете му. Погледна го разтревожена, когато най-после се откъснаха един от друг, за да си поемат въздух. Беше страстна целувка. И двамата се разгорещяваха; стана напълно неочаквано.

— Какво правим, Крис? — попита тя паникьосана. — Харесвам те. Не искам някой от нас да пострада.

— Или да поемем риска? Склонен съм да го направя заради теб.

Нужно й бе известно време, за да осмисли думите му. Той, който маниакално бягаше от връзка, бе излязъл от пещерата си. Същото направи и тя. Това я плашеше до смърт.

— А Иън? Няма ли да се разстрои? — попита Франческа притеснено.

— Обича те. Според мен ще се зарадва.

— И аз го обичам — промълви тя тихо. — Даже мислех за това на път към вкъщи днес. Чудесно момче е. — Погледна Крис, усмихна се и добави: — Също като теб.

— И ти не си за изхвърляне. Да видим какво ще излезе. Какво ще кажеш да излезем на вечеря другата седмица?

— Като на истинска среща? — погледна го тя шокирана.

— Това имам предвид. Вечеря, ухажване — всичко. И целувка за лека нощ. Какво ще кажеш за вторник?

— Не ме бива по срещи — обясни тя нервно. — Отдавна съм се отказала от тях.

— И аз, но съм склонен да опитам отново с теб.

Познаваше я от близо девет месеца. Всичко у нея му допадаше. Чувстваше се добре в нейно присъствие, опозна я и в истински ситуации. Харесваше му всичко, което бе видял досега у нея, а тя обичаше и се държеше чудесно със сина му. Какво повече му трябваше? Струваше му се разумно начало. Чувството между тях бе основано на приятелство, не на страст или на сляпа надежда. Добре се познаваха.

— Съгласна съм — прие тя.

В главата й избухнаха фойерверки. Не бе очаквала такъв развой между тях. Всъщност нищо не се бе случило, но нещо ги съзряваше и тя бе готова да поеме протегнатата му ръка.

— Ами ако не стигнем доникъде? — стресна се тя. — Ще ме намразиш, ще се ядосаш и ще се изнесеш. Никога повече няма да видя Иън и теб. Би било ужасно, Крис.

— Така е — съгласи се той. — Да се опитаме да не стигаме дотам, а?

Тя кимна, а той отново я целуна. После се изправи. Изпрати го до вратата на стаята. Той се усмихваше, докато се качваше по стълбите. Иън спеше пред включения телевизор. На Крис му идеше да нададе победоносен вик. Беше я целунал! Тя бе прекрасна жена. Напълно й вярваше. И какво по-хубаво от това двама души с фобия към връзките да се отворят и да се опитат да съградят нещо ново? И най-важното: бяха и приятели.