Даниел Стийл
Чарлс стрийт 44 (12)

12.

Този път обитателите на Чарлс Стрийт 44 проявиха по-малко съчувствие към Айлийн. Марая й изнесе майчинска лекция, след като в продължение на пет дни й носеше супи и каши. Брад не само бе насинил окото й и направил на нищо цялото й лице, но бе разбил и няколко зъба. В продължение на два дни се наложи да ходи три пъти на зъболекар. Марая й обясни, че в никакъв случай не бива да се вижда повече с него. Франческа се държа твърдо и настоя да потърси помощ, а Крис отказа да има нещо общо с нея.

— Омръзнало ми е от лунатици, пристрастени и самоунищожаващи се хора — тросна се той пред Франческа. — Привързана е към този тип и дори да я оковеш с вериги за стената, пак ще намери начин да се измъкне да го види, а той отново ще я пребие. Прекалено болна е. Преживях същото с Ким и наркотиците. Не можеш да предпазиш хората от самите тях и вече поумнях достатъчно, за да не го правя. Тя ще измисли начин да защити пристрастието си. Същото е като с наркоманите. Не можеш да ги спреш, не можеш да им помогнеш, а докато се опитваш, ти се къса сърцето.

— Как да стоя и да бездействам? — вайкаше се Франческа.

Смяташе думите на Крис за доста студени.

— Губиш си времето. Тя трябва да иска да потърси помощ. Дотогава, каквото и да направиш или да кажеш, няма да й подейства.

Наистина бе мъчително да я наблюдава човек и Франческа ненавиждаше състоянието, в което се намираше Айлийн. Такова мило момиче, но без никакво самоуважение. Това вече беше ясно. Баща й се беше погрижил да стигне дотук. Тя очакваше малтретиране и смяташе, че го заслужава.

На работодателите й им омръзна. Отново си взе седмица отпуск, докато синините избледнеят достатъчно, за да ги покрива с грим. Когато се яви на работа, я уволниха. Същия следобед се върна шокирана в къщата. Нямаше работа, Брад не й говореше и я бе предупредил, че не иска да има нищо общо с нея. Беше я изхвърлил, а тя постоянно питаше Франческа дали някога ще й се обади; напълно болна работа.

— Не, надявам се — неизменно отвръщаше Франческа.

Започваше обаче да си дава сметка, че Крис има основание да смята малтретирането за пристрастеност. Айлийн се разстройваше все повече, задето не вижда Брад, макар той да я биеше, и отказваше да потърси помощ. Франческа се молеше той да стои далеч от нея достатъчно дълго, та тя да се вразуми и да се освободи от мисълта за него.

Майката на Иън настояваше да види сина си в затвора. Крис категорично отказа, защото това щеше да го съсипе. Двамата психиатри, които се грижеха за детето в момента, поддържаха същото мнение. То бе щастливо с баща си и отново водеше нормален живот. Двамата с Крис правеха полезни, здравословни неща.

Напоследък Шарл-Едуар прекарваше доста време в къщата, за да вижда Марая и да работят по подготовката на книгата. Иън го следваше като сянка, а той го учеше на френски и как да готви. Обичаше момчето и имаше подход към децата, макар никога да не бе имал свои. Беше му жал за момчето заради всичко, което е преживяло. Иън особено много се радваше, когато Шарл-Едуар вадеше яйце от ухото му, а понякога и по две. Молеше го да повтаря фокуса, и сговорчивият главен готвач никога не му отказваше.

— Напоследък доста често е тук — подметна Франческа веднъж, когато бяха сами в кухнята с Марая.

— Работим върху книгата — отвърна тя невинно.

— Сигурна ли си, че е привързан към съпругата си? — попита Франческа с надежда.

Двамата бяха толкова сладки. Но Марая все обясняваше, че никога няма да са заедно, и вярваше на думите си. Нямаше желание за връзка с женен мъж и Шарл-Едуар го знаеше, макар да не спираше да се опитва да я убеди, както правеше вече трийсет години. Марая само се смееше и му напомняше, че е женен и вкъщи го чака съпруга.

Скоро щеше да се върне в Париж, а после да пътува до Южна Франция. Марая щеше да се срещне с него там през юли, за да работят по книгата. После сама щеше да замине за Испания и Италия, за да се срещне с познати главни готвачи и да посети кафенетата и ресторантите им. Искаше да прекара август във Вермонт, преди да се върне в Ню Йорк през септември. Щеше да отсъства повече от два месеца и липсата й щеше да е осезаема. Франческа също кроеше планове за лятото. Марая я покани да я придружи в Европа; майка й — също. Но Франческа искаше да отиде на плаване с приятели в Мейн, както правеше от четири години с Тод. Първоначално те бяха негови приятели, но тя ги обичаше сърдечно и сега бяха станали и нейни. Тод също възнамеряваше да ги посети с годеницата си, ала по друго време.

— Не е здравословно — обърна й внимание майка й. — Правиш същото, което правеше с него. Редно е да предприемеш нещо ново.

Талия заминаваше за Сен Тропе и Сардиния, както винаги. И тя бе човек с изградени навици. Крис също се изказа по въпроса.

— Сигурни ли си, че искаш да отидеш, където ще е и той, макар и не по същото време? Звучи ми странно.

— Обожавам да плавам в Мейн — упорстваше тя.

— Ела ни ни гости в Мартас Винярд. Ще бъдем там с Иън и ще ни е много приятно.

Крис щеше да прекара в Мартас Винярд с Иън по-голямата част от юли и август. Възнамеряваше и да работи. Там родителите му разполагаха с огромна къщи, но нещо я спираше. С Крис бяха само приятели, и сега, когато знаеше кое е семейството му, не смяташе, че присъствието й е подходящо. Щеше да е изплашена до смърт. Мина й през ума да отиде в ранчо в Монтана или Уайоминг, за да посети Националния парк Гранд Тетон, ала не й се ходеше сама. Не й се ходеше в Аспен при баща й и Ейвъри, както и не й се ходеше в Европа с майка й или Мария. Не знаеше къде да отиде, а не бе в състояние да си позволи луксозна ваканция. Беше най-лесно отново да отиде да плава на яхтата на приятелите в Мейн. Опитваше се да не мисли, че ръководи галерията, която отвориха заедно с Тод, живее в къщата, която купиха заедно, и щеше да прекара лятото така, както правеше с него години наред.

— Редно е да се отърсиш от някои неща — подсказа Крис предпазливо.

Тя обаче не успяваше. Не се сещаше за нещо, което да не е правила с Тод, макар и да не бе готова да го признае. Поне плаването в Мейн щеше да е смяна на пейзажа с много свеж въздух и време за отпускане. Винаги й бе приятно там. Щеше да отиде през първите три седмици на август.

Единствено Айлийн нямаше никакви планове за лятото, а и не можеше да си позволи да замине, защото беше безработна. Беше заделила пари, колкото да преживее два месеца, и смяташе през това време да си намери работа. Франческа й предложи да се върне в Сан Диего — да види семейството си, но момичето не искаше. След разказите за баща й Франческа не настоя. Жал й беше за Айлийн; нямаше къде да отиде. От друга страна, сега всеки ден бе като ваканция за нея, защото не работеше. Кандидатстваше за работа в специализирани училища, но досега никой не й беше отговорил. Препоръката от предишната й работа не беше добра заради честите и дълги отсъствия. Написаното не й помагаше да си намери нова работа. Брад не само я беше наранил, но я беше лишил и от препитание. Не й се бе обаждал и Франческа изпитваше облекчение. Дано е изчезнал завинаги. Крис обаче се съмняваше.

— Побойникът никога не изпуска плячката си от очи. Ще се появи.

— Може да е намерил нова жертва — предположи Франческа цинично.

— Независимо от това ще се появи — отсече Крис.

Той почти не разговаряше вече с Айлийн. Поведението й му напомняше прекалено много за бившата му съпруга. С нея бе страдал доста и не искаше втори пристрастен в живота си, пък било то и приятел. Разглеждаше случаите като патология и именно затова бе толкова трудно да се откажат. Понеже нямаше работа, Айлийн прекарваше по-голямата чист от времето си в леглото: плачеше, страдаше по Брад и не си търсеше усилено работа. Франческа я виждаше, че затъва, но нямаше как да я спре.

Пръв от групата замина Шарл-Едуар. Върна се във Франция и всички почувстваха осезаема празнина. Беше несравнимо по-вълнуващо, когато жизнерадостният французин беше сред тях, дори и Марая призна, че и на нея й липсва.

— Може пък това лято да напусне съпругата си — изрази плаха надежда Франческа.

Мария само се засмя. Не очакваше да се случи и добави, че не знае какво ще прави с него, ако стане.

— В живота ми няма място за мъж — обясни тя. — Харесва ми така, както съм. Удобно ми е. И съм прекалено стара да намеря мъж, а и не искам.

Франческа за пореден път си помисли колко по-различна е от майка й. Талия замина с надеждата да открие мъж в Сен Тропе или Порто Черво. Навсякъде имаше приятели и щеше да отсъства два месеца, както всяка година. Дори си уреди среща с приятели във Венеция, където я очакваше огромно събиране. Лятото прекарваше винаги далеч по-бляскаво отколкото дъщеря си, а и от всички други, които Франческа познаваше.

През уикенда след четвърти юли Крис и Иън заминаха за Мартас Винярд. Семейството на Крис плануваше пикници, барбекюта и семейни футболни мачове. Иън щеше да прекара лятото с братовчедите си, далеч от агониите, които преживяваше с майка си. Щеше да му се отрази добре, а и на Крис. В Мартас Винярд винаги ставаха много събирания, а и всичките му стари приятели пристигаха там. Цяла година Крис старателно избягваше този живот, но се потапяше в него през лятото. Родителите му също щяха да дойдат. Макар да не бе близък с тях, те винаги се радваха да видят внука си. На връщане Иън щеше да погостува и на родителите на майка си в Нюпорт. Крис ненавиждаше тези посещения — бяха прекалено светски, но обеща да заведе Иън за един дълъг уикенд. Не склони на повече. Те упорито продължаваха да защитават дъщеря си, виняха Крис, че я е изоставил, и отричаха да има проблеми, макар сега, с обвинението в убийство, да бе по-трудно. Тя все още се намираше в затвора и независимо от целия натиск на баща й съдията отказа да я пусне под гаранция. Там поне се чистеше от наркотиците.

На десети юли Марая замина за Франция, за да изкара Деня на Бастилията там. Преди да поеме към Прованс щеше да се отбие в Париж за няколко дни и да посети някои приятели, собственици на едни от най-хубавите ресторанти във френската столица. На младини бе учила там и продължаваше да има много приятели, които я обичаха. След това отиваше в Прованс, за да поработят с Шарл-Едуар.

Всички тръгнаха и в къщата стана ужасно тихо. Франческа използва времето да направи някои ремонти и да се отпусне. Затваряше рано — през лятото в галерията беше истинско мъртвило. Никога не бе продавала през юли, а галерията беше затворена и през по-голяма част от август. Използваше времето да прочисти папките и да разгледа творби на нови художници. Къщата приличаше на гробница, когато се връщаше. От скука допусна грешката да излезе с един от своите художници. Двамата се напиха и накрая той се разплака за гаджето, с което току-що се бе разделил. Вечерта само я депресира. На другия ден той звънна да се извини. Прекарването се оказа пълен провал и й напомни защо никога не излиза с художниците си — идеята никак не беше добра.

Айлийн изглеждаше малко по-ведра, макар и безработна. Все още тъжеше за Брад, независимо, че Франческа отказваше да говори за него; не желаеше да подхранва болестта й. Няколко пъти двете бяха вечеряли тихо и спокойно. Те винаги се разбираха, но вродената невинност и доброта на Айлийн късаха сърцето й. Беше прекалено доверчива и любвеобилна. Не притежаваше никакви защитни механизми да се брани в живота. На Франческа й се искаше момичето да закоравее малко и да не е така уязвимо, но не ставаше. Чувстваше се гузна, задето я оставяше за три седмици и предложи да я вземе със себе си в Мейн, но Айлийн я увери, че всичко ще е наред. Отново се сприятеляваше по интернет. Франческа се безпокоеше, ала не смяташе за уместно да й се меси. Интернет бе центърът на света за Айлийн и само чрез него се сприятеляваше и се запознаваше с мъже. Беше от поколението, свързано с компютъра като с пъпна връв. Или беше онлайн, или изпращаше имейли — неща, които Франческа рядко правеше. Тя предпочиташе да вдигне телефона и да звънне, да чуе гласовете на хората. Ала поколението на Айлийн контактуваше така. При нея обаче това се окача магнит за неподходящи типове.

Последната вечер, преди да замине, Франческа я изведе на вечеря. Отидоха в „Уейвърли ин“ и прекараха добре. Настроението на Айлийн бе по-ведро отколкото напоследък. В Ню Йорк все още имаше много хора. Франческа оприличи къщата на общежитие, от което всички са си тръгнали през лятото. И пак си помисли, че единствено нейната квартирантка няма къде да отиде. Другите имаха семейства, приятели или други домове. Но Айлийн я успокои, че ще ходи на плаж, когато не търси работа, и каза, че имала нужда известно време да остане сама.

На следващия ден Франческа тръгна със свито сърце. Застанала на най-горното стъпало, Айлийн махаше с широка усмивка след таксито. По къси панталони и с коса, вързана на плитки, приличаше на хлапе. След като остана сама, тя влезе вътре. Мобилният й телефон звънеше и Айлийн отговори. Оказа се Брад.