Чарлс Буковски
Поща (79)

17.

Бебето пълзеше, откриваше света. Нощем спеше при нас в леглото. Бяхме Марина, Фей, котката и аз. Котката също спеше в леглото. „Гледай ти — помислих си, — три усти разчитат на мен. Колко странно.“ Седях и ги гледах как спят.

После два дни по ред, когато се приберях вкъщи сутрин, много рано сутрин, заварвах Фей да чете обявите във вестника.

— Всички квартири са адски скъпи — отбеляза един ден.

— Знам.

На другия ден, докато четеше вестника, я попитах:

— Ще се изнасяш ли?

— Да.

— Добре. Утре ще ти помогна да си намериш жилище. Ще те разходя с колата.

Съгласих се всеки месец да й плащам издръжка. Тя каза:

— Добре.

Фей взе детето. Аз взех котката.

Намерихме подходящо жилище през десетина пресечки от нас. Помогнах й да се премести, сбогувах се с детето и се прибрах.

Ходех да виждам Марина по три-четири пъти седмично. Знаех, че докато мога да я виждам, ще съм добре.

Фей още носеше черно, за да протестира срещу войната. Ходеше на мирни демонстрации, на медитации, рецитали на поезия, семинари, събрания на комунистическата партия и посещаваше едно хипарско кафене. Водеше детето със себе си. Когато не беше навън, си седеше вкъщи, пушеше цигара след цигара, и четеше. Носеше протестни значки на черната си блуза. В повечето случаи, когато минех да се видим, беше някъде навън с момиченцето.

Един ден най-сетне ги заварих вкъщи. Фей ядеше слънчогледово семе с кисело мляко. Печеше си сама хляб, но не беше много хубав.

— Запознах се с Анди, той е тираджия — съобщи ми тя. — В свободното си време рисува. Това е негова картина.

Посочи стената.

Аз си играех с момиченцето. Погледнах картината. Не казах нищо.

— Има голям член — продължи Фей. — Оная нощ дойде и ме попита: „Искаш ли да те чука голям член?“, а аз му казах: „Искам да ме чукат с любов!“

— Звучи като да е светски човек — отбелязах аз.

Поиграх си още малко с момиченцето, после си тръгнах. Предстоеше ми изпит върху адресните схеми.

Скоро след това получих писмо от Фей. Преместила се с детето в някаква хипарска комуна в Ню Мексико. Било хубаво място. Марина щяла да живее на чист въздух. Имаше и рисунка — от малката за мен.