Чарлс Буковски
Поща (55)

13.

В леглото имах нещо пред себе си, но не можех да направя нищо. Лъсках ли, лъсках и лъсках. Ви беше много търпелива. Напъвах се, търках, но бях изпил прекалено много.

— Съжалявам, бебче.

Обърнах се. И заспах.

Нещо ме събуди. Беше Ви. Бе успяла да ми го вдигне и го яздеше.

— Хайде, бебче, хайде! — насърчих я.

От време на време извивах гърба си. Тя ме гледаше отгоре с алчни очи. Изнасилваше ме висока жълта вещица! За момент това ме възбуди.

После й казах:

— Мамка му. Слизай. Имах дълъг, труден ден. Да изчакаме по-добър момент.

Тя слезе от мен. Оная ми работа спадна като експресен асансьор.