Чарлс Буковски
Поща (37)

19.

Следващата нощ, когато отивахме в обучителния център, поспрях да приказвам с Гас, стария вестникар. Навремето Гас бил трети претендент в полусредната категория, но за малко се разминал с шампионската титла. Имаше силно ляво кроше, а както знаете, не е оферта да се биеш с левичар — трябва да тренираш твоя човек от нулата. Защо да се занимаваш? Гас ме покани вътре и двамата глътнахме по малко от бутилката му. После тръгнах да догоня групата.

Италианецът чакаше на вратата. Видя ме. Пресрещна ме на двора.

— Чинаски?

— Да?

— Закъсняваш.

Не казах нищо. Тръгнахме заедно към сградата.

— Много се изкушавам да ти пиша предупреждение.

— О, моля ви, недейте, господине! Моля ви, недейте!

— Добре — каза той. — Този път ще ти се размине.

— Благодаря, господине — измънках и продължихме заедно.

И знаете ли какво? Кучият син смърдеше на пот.