Чарлс Буковски
Поща (30)

12.

Отговорникът ни премести на нова редица. Бяхме в централата от десет часа.

— Преди да започнете — каза шефчето, — трябва да ви обясня нещо. Всяка табла с писма от този тип трябва да се сортира за двайсет и три минути. Това е нормативът. Сега, за развлечение, хайде да видим дали някой ще успее да го изпълни! Готови, три, две, едно… СТАРТ!

„Каква е тая глупост? — помислих си. — Уморен съм.“

Таблите бяха дълги по шейсет сантиметра. Във всяка обаче имаше различен брой писма. В някои бяха по два-три пъти повече отколкото в други, в зависимост от размера на пликовете.

Всички заработиха като луди. Страхуваха се от провал.

Аз не бързах.

— Когато свършите първата табла, грабвайте следващата!

Момчетата адски се стараеха. Свършеха ли с една табла, скачаха и грабваха нова.

Отговорникът се приближи зад мен.

— Ето, този мъж е голям работяга — извика, като ме посочи. — Вече е на втората табла!

Бях още на първата. Не разбрах дали не ми се подиграва, но щом съм бил по-напред от другите, забавих още малко.