Чарлс Буковски
Поща (22)

4.

По едно време на Джойс й скимна, че иска обратно в големия град. Въпреки всички недостатъци, с добра или лоша прическа, животът в онова градче бе по-добър. Беше тихо. Имахме собствена къща. Джойс ме хранеше добре. Имаше много месо. Вкусно, питателно, добре сготвено месо. Едно мога да й призная на тая кучка. Умееше да готви. Готвеше по-добре от всяка друга жена, която съм познавал. Храната е полезна за нервите и духа. Пълният корем вдъхва кураж — всичко друго е отчаяние.

Обаче не, тя искаше да се изнесем. Бабата постоянно й пилеше и това я изнервяше. Аз лично предпочитах да играя лошо момче. Преди време бях натрил носа на братовчед й, градския бияч. Досега никой не го беше правил. В деня на дънките всеки в града трябваше да носи сини дънки, иначе го хвърляха в езерото. Сложих единствения си костюм и вратовръзка и бавно, като Били Хлапето, събрал всички погледи, минах през града, като разглеждах витрините, и спрях да си купя пури. Пречупих градчето на две като клечка кибрит.

По-късно срещнах градския лекар на улицата. Хареса ми. Винаги беше друсан. Аз не си падах по наркотиците, но в случай, че ми се приискаше да се скрия от себе си за няколко дни, вече знаех, че от него мога да получа всичко каквото поискам.

— Ще се изнасям — казах му.

— Трябва да останеш, живееш си добре. Може да ходиш на лов и риба. Въздухът е хубав. Няма напрежение. Градът на практика е твой.

— Знам, докторе, но командва тя.